Нарастващите нива на глобалния държавен дълг заплашват финансовата стабилност и

Нарастващите равнища на световния държавен дълг заплашват финансовата непоклатимост и излагат държавните управления на риска от рецесията, която раздруса Обединеното кралство през 2022 година, предизвестява Банката за интернационалните разплащания (BIS). „ Изглежда, че международната стопанска система най-сетне загърбва наследството на пандемията от COVID-19 и шока в цените на суровините “ заради продлъгаване на военните дейности в Украйна, написа банката в годишния си отчет. „ Като цяло световната инфлация продължава да понижава към задачата, а икономическата интензивност и финансовата система се оказаха удивително устойчиви “, се отбелязва още в отчета. Но до момента в който международната стопанска система е на път за „ меко кацане “ от инфлационната рецесия, политиците би трябвало да бъдат деликатни, предупревди президентът на BIS Агустин Карстенс, представен от английския The Guardian. Глобалният държавен дълг към този момент доближи рекордни равнища, а изборите - от извършените неотдавна в Мексико и Южна Африка до парламентарните във Франция и Обединеното кралство в близко бъдеще и президентските избори в Съединените щати през ноември - носят опасности. „ Правителствата би трябвало да спрат да усилват обществения дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските равнища отпреди пандемията. Нуждаем се от здрава основа за по-нататъшно развиване “, счита той. Лихвените проценти не се чака да се върнат на свръхниски равнища, а ценовият напън от застаряващото население, изменението на климата и пренастройването на защитата, икономическите тласъци и общото повишаване на протекционизма може да наруши сензитивните пазари, споделят от BIS. „ Знаем, че всичко наподобява устойчиво, до момента в който внезапно не стане – по този начин работят пазарите “, сподели ръководителят на паричните и икономическите въпроси на BIS Клаудио Борио, представен от Financial Times. Финансовият стрес исторически се е случвал две до три години след началото на цикъла на повишение на лихвените проценти, което значи, че може да се случи през идната година. В отчета на банката се отбелязва, че централните банки би трябвало да заобикалят прекомерно бързо понижаване на лихвите заради риск от нов скок на инфлацията. „ Преждевременното облекчение може да възобнови инфлационния напън и да провокира скъпоструващ поврат в политиката – още по-скъпо, защото доверието ще бъде подкопано “, се споделя още в отчета.