Напредъкът в ДНК анализа поставя под съмнение традиционния модел, според

...
Напредъкът в ДНК анализа поставя под съмнение традиционния модел, според
Коментари Харесай

Учени със сензационни открития за произхода на човека

Напредъкът в ДНК разбора слага под подозрение обичайния модел, съгласно който актуалните хора са еволюирали в Африка и по-късно се пръснали в Азия с една вълна преди 60 000 години. Открития, оповестени неотдавна в сп. "Сайънс " демонстрират, че хората са напускали Африка голям брой пъти, и то много по-рано, написа "Труд ". Смята се, че хоминини, представляващи най-ранната еволюционна фаза на Хомо сапиенс, са се разселили от Джебел Ирхуд в Мароко преди към 300 000 години. Др. Кристофър Бае, учени от института за проучване на човешката история в "Макс Планк " и от Хавайския университет в Маноа потвърдиха, че палеонтолози са разкрили фосили от актуален човек в южен и централен Китай на възраст сред 70 000 и 120 000 години. Анализът, пулбикуван в "Сайънс ", цитира и други находки, които демонстрират, че модерни хора са достигнали Югоизточна Азия и Австралия преди 70 000 - 65 000 години. Всички тези открития са в несъгласие с "елегантната " остаряла доктрина за разселване от Африка към Азия в една вълна преди към 60 000 години, споделя антропологът Кристофър Бае от Хавайския университет. Но няма по какъв начин да бъдат подценени насъбраните доказателства от него и екипът, с който е работил в разнообразни региони на Азия. А те изрично сочат, наличие на модерни хора в интервала преди 120 000 - 60 000 години. 
"Въпреки че е имало огромно разселване от Африка в интервала преди 60 000 - 50 000 години, което може да се дължи или да не се дължи на промени в околната среда, и преди е имало преселнически талази на модерни хора, въпреки те да са били по-малки ", споделя други Бае. Той и екипът му стигат до този извод след разбор на редица последни изследвания, които демонстрират, че хората са отишли по-далеч и по-рано спрямо преобладаващата в този момент доктрина. 
Доказателствата за наличие на хора в Китай и Австралия десетки хиляди години по-рано от теоретичните прогнози значи, че те са почнали да напущат Африка доста преди предстоящото. Новият модел на учените сочи, че голям брой диаспори са напуснали Африка, като първата евентуално е направила това преди към 120 000 години. Това не значи, че сегашната доктрина за разселване от Африка е погрешна, а по-скоро, че е непълна. Нещата в допълнение се усложняват от обстоятелството, че някои от изкопаните от учени фосили на Хомо сапиенс не са напълно човешки. Дълго време бе одобрявано, че типът Хомо сапиенс доста рано се отделил от еволюционното дърво на хоминините и по-късно е останал обособен от околните си братовчеди - неандерталците и Денисовия човек. Но в този момент голям брой генетични изследвания разкриват, че актуалните хора се кръстосвали с други антични хоминини. Оценки сочат, че дялът на неандерталската ДНК в модерни хора, които не са африканци, е в диапазона 1-4%, до момента в който актуалните меланезийци, населяващи острови край Австралия имат приблизително 5% ДНК от Денисовия човек. На тази основа се прави извода, че всички модерни неафриканци могат да проследят кръвната си линия до една група хора, която се е отделила от фамилното еволюционно дърво преди към 60 000 години. Вероятно това е предиздвикало учени да считат, че огромната миграция тогава е единствената от прародината Африка. Но трупащите се находки в Азия дават съображение да се счита, че ранни предшественици на индивида се осмелили да изоставен Черния континент и по-рано. Два % от генома на хора в Папуа Нова Гвинея съдържа доказателства за преселение на модерни хора преди повече от 60 000 години, показва други Бае. Освен това изследване от това лято "състари " Хомо сапиенс със 100 000 години, като сподели, че негови ранни представители са скитали из Африка преди 300 000 години, а лицата им мощно приличали на сегашните хора. Открити в Мароко фосили заличават траялия две десетилетия консенсус измежду учените, че нашите прародители се появили в Източна Африка преди към 200 000 години. Череп и фрагменти от кости на 5 антични представители на актуалния човек дружно с каменни принадлежности, употребявани за лов и разфасоване на животни са били изкопани от пещерата Джебел Ирхуд, близо до град Маракеш. 
"Това са най-ранните остатъци на Хомо сапиенс, откривани по света. Те са на 300 000 години ", сподели палеоантропологът Жан-Жак Юблен от Института "Макс Планк " в Германия. Досега най-старите фосили на типа бяха открити на територията на Етиопия и датирани на 195 000 години. Затова Източна Африка бе посочена за еволюционната "райска градина " на актуалните хора, преди да се разселят из Африка и отвън нея. Малкото плоско лице на открития в Мароко череп доста наподобява на това на днешните хора. Големината на мозъка също, въпреки и ситуиран в по-плосък и продължен череп. "Ако имаха шапка, евентуално щяха да са неразличими от хората в този момент. Това е лице на човек, който можеш да срещнеш на улицата ", показва Юблен.
Източник: blagoevgrad24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР