24 май - Празникът на българския дух, българската азбука, просвета и култура
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност
Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането.
Свързва се по традиция с учебните тържества, които са били проведени на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа за св. Иван Рилски. На идната година - 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека " Св.св. Кирил и Методий ", академик И. Юхновски обаче споделя за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е намерено изложение от един духовник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 година го завели в Шумен " на празник на писмеността на българите " и той видял " по какъв начин те пели тъжни песни и след това играли хоро ". Така в този момент знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго празнуваните празници в страната ни.
От 1863 г. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава поражда и концепцията за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва химна " Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от страна и Църква, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите публични празници на възродената българска страна, трансформирал се в празник на цялостния нравствен живот и през днешния ден, в светлината на традицията, празникът 24-ти май сплотява минало и бъдеще, с цел да обогати сегашното.За формален празник 24 май е разгласен с решение на 9-то Народно заседание на 30 март 1990 година
„ Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!
Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, ро̀дината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за всесветовната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек` името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек` се помни
в славянството во век веков!
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност
Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането.
Свързва се по традиция с учебните тържества, които са били проведени на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа за св. Иван Рилски. На идната година - 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека " Св.св. Кирил и Методий ", академик И. Юхновски обаче споделя за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е намерено изложение от един духовник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 година го завели в Шумен " на празник на писмеността на българите " и той видял " по какъв начин те пели тъжни песни и след това играли хоро ". Така в този момент знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго празнуваните празници в страната ни.
От 1863 г. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава поражда и концепцията за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва химна " Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от страна и Църква, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите публични празници на възродената българска страна, трансформирал се в празник на цялостния нравствен живот и през днешния ден, в светлината на традицията, празникът 24-ти май сплотява минало и бъдеще, с цел да обогати сегашното.За формален празник 24 май е разгласен с решение на 9-то Народно заседание на 30 март 1990 година
„ Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!
Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, ро̀дината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за всесветовната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек` името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек` се помни
в славянството во век веков!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ