Звезда се е взривила толкова мощно, че не е оставила нищо след себе си
Масата ѝ била до 350 пъти по-голяма от тази на Слънцето
Астрономи считат, че са станали очевидци на една от най-редките и разрушителни звездни детонации, следени до момента. Според ново изследване масивна звезда се е самоунищожила толкоз изцяло, че след нея не е останала нито черна дупка, нито различен звезден излишък.
Обектът, обозначен като SN 2023vbw, е открит през 2023 година в вселена джудже на към 1,3 милиарда светлинни години от Земята.
След близо две години наблюдения учените стигат до извода, че става въпрос за извънредно необичаен вид детонация, известна като свръхнова от вида " двойкова неустойчивост " (pair-instability supernova).
За разлика от елементарните свръхнови, при които яркостта на звездата внезапно нараства и по-късно се задържа известно време, SN 2023vbw последователно е увеличавала яркостта си в продължение на към 190 дни, след което светлината ѝ бързо е почнала да отслабва.
Изследователите считат, че звездата е била наследник свръхгигант - измежду най-горещите и най-ярките обекти във Вселената. По калкулации тя е имала маса сред 170 и 350 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
При елементарните свръхнови след детонацията нормално остава свръхплътно ядро, неутронна звезда или черна дупка. В случая с двойковата неустойчивост процесът протича по друг метод.
Ядрото на звездата доближава толкоз високи температури, че стартира да излъчва големи количества гама-лъчи. Част от тези лъчи се трансформират в двойки електрони и позитрони, което понижава вътрешното налягане и провокира непълен колапс на звездата.
Това води до верига от термоядрени детонации, които безусловно раздират звездата от вътрешната страна. В резултат цялата ѝ маса се изхвърля в космоса и не остава никакъв стилен излишък.
Подобни събития са извънредно редки и се считат за присъщи най-вече за най-ранните стадии от историята на Вселената, когато звездите са били доста по-масивни от днешните.
Ако резултатите бъдат доказани след научното рецензиране, SN 2023vbw ще се трансформира в един от най-ясните образци за свръхнова от вид " двойкова неустойчивост ", следени до момента. Откритието може да помогне на учените да схванат по-добре по какъв начин се образуват най-масивните звезди и за какво в избран диапазон от маси липсват черни дупки.
Астрономи считат, че са станали очевидци на една от най-редките и разрушителни звездни детонации, следени до момента. Според ново изследване масивна звезда се е самоунищожила толкоз изцяло, че след нея не е останала нито черна дупка, нито различен звезден излишък.
Обектът, обозначен като SN 2023vbw, е открит през 2023 година в вселена джудже на към 1,3 милиарда светлинни години от Земята.
След близо две години наблюдения учените стигат до извода, че става въпрос за извънредно необичаен вид детонация, известна като свръхнова от вида " двойкова неустойчивост " (pair-instability supernova).
За разлика от елементарните свръхнови, при които яркостта на звездата внезапно нараства и по-късно се задържа известно време, SN 2023vbw последователно е увеличавала яркостта си в продължение на към 190 дни, след което светлината ѝ бързо е почнала да отслабва.
Изследователите считат, че звездата е била наследник свръхгигант - измежду най-горещите и най-ярките обекти във Вселената. По калкулации тя е имала маса сред 170 и 350 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
При елементарните свръхнови след детонацията нормално остава свръхплътно ядро, неутронна звезда или черна дупка. В случая с двойковата неустойчивост процесът протича по друг метод.
Ядрото на звездата доближава толкоз високи температури, че стартира да излъчва големи количества гама-лъчи. Част от тези лъчи се трансформират в двойки електрони и позитрони, което понижава вътрешното налягане и провокира непълен колапс на звездата.
Това води до верига от термоядрени детонации, които безусловно раздират звездата от вътрешната страна. В резултат цялата ѝ маса се изхвърля в космоса и не остава никакъв стилен излишък.
Подобни събития са извънредно редки и се считат за присъщи най-вече за най-ранните стадии от историята на Вселената, когато звездите са били доста по-масивни от днешните.
Ако резултатите бъдат доказани след научното рецензиране, SN 2023vbw ще се трансформира в един от най-ясните образци за свръхнова от вид " двойкова неустойчивост ", следени до момента. Откритието може да помогне на учените да схванат по-добре по какъв начин се образуват най-масивните звезди и за какво в избран диапазон от маси липсват черни дупки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ