Румен Радев: Хилядите на Шипка строшават на клеветата зъбът
Направи се значително, с цел да се пренапише историята в услуга на политическите шарлатани от ново време, само че хилядите на Шипка "строшават на клеветата зъбът ". Това сподели президентът Румен Радев в своето слово на връх Свети Никола по време на честванията във връзка 141 години от Шипченската епопея, съобщи Агенция "Фокус ".
"Вече 141 години българите гледаме към този връх с поклонение.
Никой не ще го рече по-добре от Вазов – див, всеизвестен връх, където шепа български и съветски храбреци оставиха костите си, с цел да възкръсне България. И през днешния ден хиляди сънародници от четирите краища на родината още веднъж са тук, с цел да си напомним по какъв начин от кървавия мъх разцъфтя най-светлият народен блян ", сподели още Радев.
Президентът уточни, че през днешния ден всички тези българи, които са на Шипка, преподават урок по история на цяла България.
"В последните десетилетия беше сторено не малко, с цел да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук още веднъж са хиляди и, както Вазов споделя, със своето наличие на този именит връх, вие "строшавате на клеветата зъбът ", съобщи в речта си президентът.
Тази година обичайна възстановка на боевете се организира не на Орлово гнездо, както до момента, а на самия връх Шипка, където е била ситуирана централната батарея.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби
по време на Руско-турската освободителна война. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо сред войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След багра при Стара Загора Сюлейман паша попълня армията си с хора, оръжие и муниции и насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) към прекосяване на Шипченския проход. Ген. Столетов оповестява, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (малобройният руско-български отряд наброявал към 7500 души) ще се бият до дъно.
В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично
По своята неустрашимост и храброст не отстъпват на съветските вoйници. На 9/21 август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 офанзиви. На идващия ден турците не нападат, само че престрелките не стихват. Шипченци печелят едно цяло денонощие, което е от голямо значение за триумфа на защитата.
Силно плевенско присъединяване на възстановката на връх Шипка
Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.
В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16-и стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни,
само че проходът към този момент е в ръцете на съветската войска. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като "Зимно шипченско стоене ".
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", както споделя ген. Радецки.
След рухването на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са към 11 хиляди – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 хиляди души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година,
а монументът е приключен през 1930 година
"...защото в Балкана има един спомен, има едно име, що постоянно живей и в нашта исторйя кат легенда грей... "
На 26 август 1934 година паметникът на връх "Свети Никола " е тържествено открит от цар Борис III.
Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Във видеото горе вижте връх Шипка, сниман с дрон.
Instagram.
"Вече 141 години българите гледаме към този връх с поклонение.
Никой не ще го рече по-добре от Вазов – див, всеизвестен връх, където шепа български и съветски храбреци оставиха костите си, с цел да възкръсне България. И през днешния ден хиляди сънародници от четирите краища на родината още веднъж са тук, с цел да си напомним по какъв начин от кървавия мъх разцъфтя най-светлият народен блян ", сподели още Радев.
Президентът уточни, че през днешния ден всички тези българи, които са на Шипка, преподават урок по история на цяла България.
"В последните десетилетия беше сторено не малко, с цел да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук още веднъж са хиляди и, както Вазов споделя, със своето наличие на този именит връх, вие "строшавате на клеветата зъбът ", съобщи в речта си президентът.
Тази година обичайна възстановка на боевете се организира не на Орлово гнездо, както до момента, а на самия връх Шипка, където е била ситуирана централната батарея.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби
по време на Руско-турската освободителна война. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо сред войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След багра при Стара Загора Сюлейман паша попълня армията си с хора, оръжие и муниции и насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) към прекосяване на Шипченския проход. Ген. Столетов оповестява, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (малобройният руско-български отряд наброявал към 7500 души) ще се бият до дъно.
В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично
По своята неустрашимост и храброст не отстъпват на съветските вoйници. На 9/21 август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 офанзиви. На идващия ден турците не нападат, само че престрелките не стихват. Шипченци печелят едно цяло денонощие, което е от голямо значение за триумфа на защитата.
Силно плевенско присъединяване на възстановката на връх Шипка Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.
В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16-и стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни,
само че проходът към този момент е в ръцете на съветската войска. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като "Зимно шипченско стоене ".
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", както споделя ген. Радецки.
След рухването на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са към 11 хиляди – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 хиляди души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година,
а монументът е приключен през 1930 година
"...защото в Балкана има един спомен, има едно име, що постоянно живей и в нашта исторйя кат легенда грей... " На 26 август 1934 година паметникът на връх "Свети Никола " е тържествено открит от цар Борис III.
Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Във видеото горе вижте връх Шипка, сниман с дрон.
Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ