Възродиха обичая „Лъчитба“ в музей „Етъра“ в Габрово
Направена бе възстановка в Етнографски музей навън /ЕМО/ „Етър“ в Габрово на бит, който не е практикуван повече от 60 години.Обичаят „ Лъчитба ”, присъщ в предишното за популацията на русенското село Красен, не е практикуван повече от 6 десетилетия. Споменът за него през днешния ден се съхранява от Народно читалище „ Просвета – 1919 ”, чиито представители направиха възстановка в музей „ Етър ”.
„ Лъчитбата ” се прави на Димитровден, когато стопаните се събират, с цел да се разплатят с овчаря и да приберат овцете си.
Иванка Абрашева, началник на вокалната групата към читалището споделя, че пазарлъкът със селския чобанин става на Гергьовден. През пролетта, лятото и част от есента той пасе събраните в стадо животни от едно село. На Димитровден става разплащането.
„ На този ден стопаните дават дължимите грошове на чобанина. Казват му кой е удовлетворен, кой – не е. И тъй като е празник – Димитровден, цялото село играе хора, пеят се песни“, споделят етнографите.
Песните са с доста присъщи текстове, в които основен воин е овчарят. Разбира се има стадо, а в сюжетната линия безусловно се появява „ дребна мома ”.
Колко дребна е момата от първата ария не се загатва, само че тя се изгубва в гората, търсейки стадото си и на глас дава обещание, който я откри да го подари с „ вакло овне, виторого ”. Щастието се усмихва на селския чобанин, който обаче не желае агне, а самата мома, защото е красива.
В друга ария, показана в ЕМО „ Етър ” от вокалната група от село Красен, няколко дребни моми си изгубват китките, до момента в който играят по поляните. Намира ги овчарят, на който от овце към този момент му е „ додеяло ”. Той хвърля китките на стадото с явната вяра да се отърве от него.
„ Яжте овце, яжте. Дано изпукате. За два дни по двеста, за три дни по триста ”.
Въпреки тази „ благословия ” те освен оцеляват, само че от изядените билки стават още по-здрави и мощни, развъждат се, а числеността им нараства“, акцентират музейните уредници.
В третата ария е показана другата позиция на двамата влюбени във връзка с професионалните задължения на представителя на мощния пол във връзката. Думите имат хумористично звучене, само че в тях могат да се разпознаят много модерни двойки.
Песента споделя за друга „ дребна мома ” – Неделя, която „ залюбила вакло си момче овчарче, бащиното си аргатче ”. Любила го, лъгала го, а най-после се разсърдила, че върви с овцете, а нея не помни.
Песните от обичая „ Лъчитба ” са свързани с любовта и овцете, защото отразяват присъщия обичай на популацията. Представителите на читалището са към и над 70-годишни, само че не са взели участие в действителна „ Лъчитба ”. Възстановката е направена по мемоари на по-възрастни хора. Днес би трябвало да си най-малко на 85 години, с цел да си бил на „ Лъчитба ”, споделят участниците във възстановката в ЕМО „ Етър ”.
„ Лъчитбата ” се прави на Димитровден, когато стопаните се събират, с цел да се разплатят с овчаря и да приберат овцете си.
Иванка Абрашева, началник на вокалната групата към читалището споделя, че пазарлъкът със селския чобанин става на Гергьовден. През пролетта, лятото и част от есента той пасе събраните в стадо животни от едно село. На Димитровден става разплащането.
„ На този ден стопаните дават дължимите грошове на чобанина. Казват му кой е удовлетворен, кой – не е. И тъй като е празник – Димитровден, цялото село играе хора, пеят се песни“, споделят етнографите.
Песните са с доста присъщи текстове, в които основен воин е овчарят. Разбира се има стадо, а в сюжетната линия безусловно се появява „ дребна мома ”.
Колко дребна е момата от първата ария не се загатва, само че тя се изгубва в гората, търсейки стадото си и на глас дава обещание, който я откри да го подари с „ вакло овне, виторого ”. Щастието се усмихва на селския чобанин, който обаче не желае агне, а самата мома, защото е красива.
В друга ария, показана в ЕМО „ Етър ” от вокалната група от село Красен, няколко дребни моми си изгубват китките, до момента в който играят по поляните. Намира ги овчарят, на който от овце към този момент му е „ додеяло ”. Той хвърля китките на стадото с явната вяра да се отърве от него.
„ Яжте овце, яжте. Дано изпукате. За два дни по двеста, за три дни по триста ”.
Въпреки тази „ благословия ” те освен оцеляват, само че от изядените билки стават още по-здрави и мощни, развъждат се, а числеността им нараства“, акцентират музейните уредници.
В третата ария е показана другата позиция на двамата влюбени във връзка с професионалните задължения на представителя на мощния пол във връзката. Думите имат хумористично звучене, само че в тях могат да се разпознаят много модерни двойки.
Песента споделя за друга „ дребна мома ” – Неделя, която „ залюбила вакло си момче овчарче, бащиното си аргатче ”. Любила го, лъгала го, а най-после се разсърдила, че върви с овцете, а нея не помни.
Песните от обичая „ Лъчитба ” са свързани с любовта и овцете, защото отразяват присъщия обичай на популацията. Представителите на читалището са към и над 70-годишни, само че не са взели участие в действителна „ Лъчитба ”. Възстановката е направена по мемоари на по-възрастни хора. Днес би трябвало да си най-малко на 85 години, с цел да си бил на „ Лъчитба ”, споделят участниците във възстановката в ЕМО „ Етър ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ