Напоследък всичко е протести. Накъдето и да се обърнеш, най-популярната

Напоследък всичко е митинги. Накъдето и да се обърнеш, най-популярната дума като че ли е " оставка ". И няма човек, който да не желае да изясни на останалите, простосмъртните, какво значи тя – като че ли не е пределно ясно! А ясно ли е – доста звучи като " остава "?
И от цялата тази работа все по-често изниква въпросите – но какво желаете? Какво оферирате? Първият е много по-глупав от втория – оставка не значи оставам на власт, значи пушек да те няма. Просто, та дрънка. Затова е и толкоз неясно – тъй като българският политик не е привикнал да му се споделя упорито, гневно и мощно, че не става за клин за зеле. Някъде там, в най-назад в съзнанието, подсъзнанието напряко, той си го знае. Но все пак го отхвърля – същински Стокхолмски синдром. Хем не става за клин за зеле, хем си мисли, че гласоподавателите не го осъзнават....
Точно тук обаче ме сепва нещо – а осъзнават ли го? Или просто си го знаят, само че това не трансформира нищо? Точно както простите отговори на какво желаете и какво оферирате? Какво желаете – да се махате. Какво оферирате – избори, с цел да изберем други съгласно това те какво оферират. Защото митингът не желае да става министър председател, президент, народен представител, министър. Той желае да има по-добри депутати, министри, министър председател, президент... Иска да избере свободно!
Толкова е просто – митингът желае да избере свободно! Иска да избира, до момента в който не избере най-хубавото! Точно както и като отидеш в магазина – обикаляш, гледаш етикети, цени, купуваш, пробваш, не ти харесва, отиваш отново – до момента в който не намериш. И който си мисли, че това не е тежка работа, в никакъв случай не е ходил в действителност на пазар.
За демокрацията е същото – избираш, до момента в който не намериш най-хубавото. А когато ти пречат да избираш, протестираш. И тези, които не го схващат, е време да се оттеглен. Тези, които имаха шанса да създадат по този начин, че когато на политиците им се каже упорито, гневно и мощно, че не стават, да се оттеглен! Както и тези, които са стиснали властта, да схванат, че тя не им принадлежи – когато властта е самоцел, следват постоянно несгоди.
Предвид непрекъснатото осведомително ястие на митинга, на човек все по-често му се прищява да опита нещо друго – най-малко за малко! А в случай че опита, да стане и за повече! Но няма къде да се скрием от него – той е трънчето в петата, което от дълго време се е възпалило до гноясала рана! Много гноясала. Ако не режеш в този момент, единствено ще боли повече. Затова и младите, осъзнатите желаят това – да могат да избират, когато пожелаят! Да се хванем на работа – месията няма да пристигна!
Автор: Ивайло Ачев