Напоследък все повече хора страдат от т. нар. паник атаки.

...
Напоследък все повече хора страдат от т. нар. паник атаки.
Коментари Харесай

Паник атаките - какво ги предизвиква и как да се преборим

Напоследък от ден на ден хора страдат от така наречен " паник офанзиви ". Какво съставляват те, по какъв начин да реагираме и да преодолеем това извънредно прекарване ни поучава психологът Стела Семерджиева.
" Това, което се случва по време на паник офанзива е активирането на един биологичен механизъм, който е наименуван " бий се или бягай ". Той съставлява реакция на тялото против някаква опасност, изяснява експертът пред радио " Фокус " - Бургас. Според нея е допустимо да има единствено някои от изброените признаци, а не всичките в цялост.
" И надлежно това е належащо, с цел да се дефинира дали става въпрос за стеснен или за същински припадък на суматоха ", сподели още Семерджиева. По думите ѝ смисълът на този биологичен механизъм е да активизира голямо количество сила в тялото, с цел да може да се случи съответна реакция при някаква непосредствена опасност за живота ни.
" За да стане по-ясно, ще дам един образец на доктор Борн. Представете си, че карате кола и минавате през ж.п. прелез и тъкмо когато към този момент сте върху релсите, автомобилът изгасва и виждате насреща движещ се към вас трен, а той застрашително доближава. Тогава е изцяло обикновено да усетим прилив на адреналин, възприятие на боязън и този вътрешен подтик, който в действителност ни оказва помощ да избегнем тази обстановка, с цел да се спасим ", добави експертът. Тя изясни, че в тялото ще стартират да се случват голям брой реакции, като ускорение на пулса, учестяване на дишането, стягане на мускулите и посочи, че това е належащо, с цел да се обезпечи оцеляването на човек.
" Именно този прилив на кръв към мускулите ни оказва помощ в действителност да побегнем. И цялата сила на тялото е съсредоточена към това бягство. Почти всеки човек може да си спомни най-малко за една обстановка в живота, в която е имал някаква сходна реакция, която в действителност го е избавила ", добави психологът.
Според нея когато се случи обстановка, в която няма такива животозастрашаващи фактори, идващи извън, мозъкът стартира да търси повода някъде вътре в индивида и стартира да си споделя, че щом толкоз зле се усеща, а в близост няма нищо, което да го заплашва, то несъмнено нещо в него не е наред. От което стартира и пагубното интерпретиране на признаците – задушаване, полудяване и така нататък
" Другият признак може да бъде изтръпване на крайниците, имайки възприятието, че може да припадне всеки един миг. И по този начин за всеки един от телесните признаци човек би могъл нещо да си внуши. И сложени всички тези признаци вкупом, човек може да си каже изгубвам надзор, обезумявам. И когато стартира да мисли по този метод, той още повече ускорява тези признаци, усилва това прекарване на боязън и влиза в един обаян кръг ", сподели още Семерджиева.
Тя изясни, че е значимо да се знае, че паник офанзивата не може да докара до инфаркт или до полудяване, само че е добре да бъде направена консултация с доктор, който да изключи съществуването на някакво друго заболяване.
" Паник офанзивите могат да се трансфорат в паническо разстройство. За паническо разстройство приказваме тогава, когато те стартират да ни пречат на всекидневното действие и се постанова да се лишим от доста неща, от естествения си темп на живот, с цел да се заобикаляме обстановки, които могат да провокират суматоха ", съобщи психологът.
Психичните аргументи за паник офанзивите следва да се търсят доста самостоятелно в живота на съответния човек. Причините могат да се търсят в невъзможността на човек сполучливо да ползва в държанието си двата биологични механизма – " бий се " или " бягай ". Което значи да може да се декларира крепко и надлежно да може осъзнато да бяга, да отстъпва, когато това е належащо.
" Да се декларира крепко значи да може да споделя изрично " не " или изрично " да ", да знае какво желае и надлежно да може да си го изиска. Да може осъзнато да отстъпва значи да вземем за пример да можеш да помолиш, да се извиниш, да признаеш грешката си и да приемеш умерено една позиция на уязвимост, когато си слаб. Това, несъмнено, доста постоянно е мъчно в актуалното ни общество ", сподели още психологът.
Според нея постоянно тази позиция на уязвимост е тълкувана като оскърбление.
" Но тук не приказваме за съответния миг на паник офанзива, а кардинално за живота на човек, когато тези поведенчески модели са били блокирани заради някаква причина било то възпитателна, морална или някаква друга ", съобщи Семерджиева. По думите ѝ това състояние стартира да генерира голямо количество на сила у индивида, която се натрупа. И се получава нещо като " тенджерата под налягане ". В един миг тялото стартира да прави това, което през държанието ние не сме съумели.
" Това е доста общо казано. Може да има голям брой отключващи фактори за паник офанзивите. Такива биха могли да бъдат боязън от смяна, която сега се случва при индивида, персонална загуба, претърпян стрес по-рано и други ", добави експертът. На въпроса усилва ли се тази наклонност на поява на паник офанзиви при хората, тя отговори, че персонално не е осведомена с такова проучване и не разполага с такава статистика. " Съвсем субективното ми мнение е по-скоро, че в този момент повече и по-свободно се приказва за този проблем и е допустимо това да основава чувство у хората, че има увеличение на паник офанзивите. Но паник офанзиви е имало и преди, това не е нещо ново ", добави Семерджиева.
Използват се комбинирани способи, които служат за справяне с това положение като разнообразни типове релаксации, дихателни практики, прогресивна мускулна релаксация и десенсибилизация, което значи стимулиране или приучване към някой физически признак на суматоха в една по-защитена среда, когато човек е малко по-спокоен. Използват се и разнообразни визуализации.
" Освен практикуването на тези техники е належащо редом с това човек малко по-малко да стартира благодарение на психолог да търси дълбоките и нерешени проблеми, които са вътре в него, тези, които са някъде там захвърлени или по този начин да се каже " заметени под килима ", тези които е не запомнил и чака да се разрешат от единствено себе си, т.е. належащо е едно надълбоко вглеждане и изцяло пренареждане от вътрешната страна ", сподели още Семерджиева.
На въпроса дали могат ли паник офанзивите да се лекуват с медикаменти, тя отговори, че медикаментозното лекуване и медикаментите, които са изписани от доктор, са нужни при доста тежки прояви на психическо разстройство. Такива, които са съпроводени с ежедневни пристъпи, които не разрешават, както споделих, естественото действие на индивида. " Но медикаментите могат единствено да облекчат признаците ", посочи психологът.
По думите й психическите способи са тези, които дават опция на индивида да изследва дълбоките аргументи за това положение и да открие поведенческите модели, които по този начин да се каже го саботират и отключват това положение.
Източник: actualno.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР