Изкуственият интелект - същност и история на развитието
Напоследък в медиите интензивно се написа и приказва за триумфите, които софтуерните колоси реализират в разработките на неестествен свръхинтелект. Тази агитация надали е инцидентна и надали е единствено реклама на активността на Microsoft, Гугъл, Amazon, Apple, Bing и така нататък
Огромната част от елементарните хора не са наясно нито с терминологията, нито със същността на понятието изкуствен интелект.
Идеята за технократска гражданска война, за свят, в който познатият ни homo sapiens sapiens е нещо от предишното, е съществена концепция на елитите, които през днешния ден ръководят света.
Целта на световните господари е стопанската система, финансите, опазването на здравето, че даже и военното дело, обществените действия и политиката след време да бъдат доминирани от мислещи машини, които да заемат мястото на несъвършените и неспособни на по-нататъшно развиване индивиди.
Тази мантра е обичана на цялата камарила глобалисти - в Лондон, Вашингтон, Брюксел, силиконовата котловина и Давос.
Много известни предприемачи изкуствения разсъдък е надали не решение на всички стопански проблеми, посредством цифровизацията на всички браншове и посредством способността му да ръководи такива комплицирани системи като интернет на нещата и интернет на всичко.
Според забележителна част от учените в най-различни области на познанието, обаче, Изкуственият разсъдък ще обезсмисли дефинитивно понятието труд, ще откри нови правила, правила и закони в цялото световно съществуване.
Нещо повече - основаването на неестествен свръхинтелект, чийто интелектуални спосбности превъзхождат индивида и който е кадърен да се самообучава пък непосредствено слага въпроса въобще за съществуването на нашата цивилизация. Световни светила в науката имат вяра, че той изцяло предвидимо може да ни унищожи.
За да се разбере същността на нещата първо би трябвало да знаем що е изкуствен интелект?
По формалните научни избрания изкуственият интелект е просвета за концепциите, които разрешават на компютрите да подхващат рационални дейности от човешка позиция.
Изкуственият разсъдък би трябвало да има дарба да проучва обкръжаващата го среда и да подхваща дейности, които усилват опцията за реализиране на избрани цели.
Казано по различен метод - изкуственият разсъдък е просвета за концепциите, методите и средствата за основаване на интелигентни компютърни стратегии и проучване на естествения разсъдък посредством компютърни системи.
Теорията на изкуствения разсъдък се основава на хипотезата, че главно човешко качество- интелигентността може да бъде тъкмо изучено и разказано и да бъде симулирано от машина.
В този смисъл неразривна част от работата на експеритите по ИИ е цялостното проучване и картографиране на човешкия мозък, а след това и разработване на негови цифрови „ клонинги ”, които да служат за матрица на машинния разсъдък.
Изследванията са мощно диференцирани, само че общото сред тях е решението на задания като опцията за размишление, образование, обмисляне, другарство, разбиране, както и способността за придвижване и манипулиране на обекти – т.е. – способността да се трансферират съществени човешки „ цели ” в машина
Според определението на специалистите към Европарламента Изкуственият разсъдък може да бъде дефиниран като способността на една машина да показва качества, присъщи за хората - да разсъждава, да се учи, да възнамерява или да твори.
В формалните документи на Европейската комисия изкуствен интелект се назовават системи, които демонстрират интелигентно държание, като проучват своята среда и — с известна степен на автономия — подхващат дейности за реализиране на съответни цели...
Специалистите по осведомителни технологии дефинират Изкуствения разсъдък - Artificial intelligence (AI) като раздел от информатиката, учещ опциите за основаване на машина, способна на рационални разсъждения и дейности благодарение на изчислителни системи. Главната задача на изкуствения разсъдък е построяването на компютърна интелектуална система, притежаваща високо равнище на успеваемост при решаването на задания и проблеми сходни със дилемите и проблемите, които взема решение индивида и по-сложни от тях.
Терминът „ изкуствен интелект “ е въведен от Джон Макарти в 1956 по време на семинар в Колежа Дартмут (Dartmouth College), щат Ню Хемпшир - Съединени американски щати.
След този теоретичен конгрес, траял цели два месеца,изкуственият разсъдък става научна дисциплинираност. Освен Макарти на семинара участват още 9 учени, измежду които такива бъдещи светила като Марвин Мински, Артър Самуел и Хърбърт Саймън. Същите учени управляват проучванията в региона на изкуствения разсъдък в продължение на доста години. Заедно със своите студенти те основават стратегии, които провокират всеобщо учудване: компютрите решавали текстови алгебрични задания, доказвали логичен теореми и говорели британски. Основателите на изкуствения разсъдък били оптимисти за бъдещето на новосъздадената научна област. Тогава Саймън предсказал, че „ до двадесет години машините ще бъдат способни да правят същите дейности, като тези, които и човек може “, а Марвин Мински го добавя, пишейки, че „ в границите на едно потомство казусът със основаването на изкуствен интелект ще бъде позволен в забележителна степен “. Разбира се, това не се случва, само че основите, сложени в далечната 1956 са база за изследванията и през днешния ден.
Впоследствие работата върви със спадове и издигания.
За същински взрив на изследванията в областта на изкуствения разсъдък можем да приказваме след 90-те години на ХХ век. Тогава са създадени познатите ни и през днешния ден и необятно публикувани системи с изкуствен интелект, употребявани при извличането на данни, здравната диагностика, машинно образование, интелигентно преподаване, ситуационни разсъждения, обмисляне, схващане на естествените езици и превод, спектрометрия, виртуална действителност. Това значително се дължи на експоненциално увеличавашата се изчислителна мощност на компютрите (Законът на Мур) която разрешава основаването на машини способни да разгадават все-по-бързо все по-сложни логаритми. Не дребна роля играе и всеобщото нахлуване на интернет. Така навлизат и се употребяват всеобщо стратегии за добиване на информация, употребяващи изкуствен интелект и така наречен уеб кроулъри web crawler В края на 90-те години се основава и програмата за гласово различаване ViaVoice. В една от последните си версии може да трансферира текста в текстообработваща стратегия.
След 2000 год. стартира взривът на разработките. По системи с ИИ се работи допълнително от 60 страни. Само в Съединени американски щати в 2020 год. с това се занимават над 1400 компании. В Европейски Съюз те са към 720, а в Китай – 400.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Огромната част от елементарните хора не са наясно нито с терминологията, нито със същността на понятието изкуствен интелект.
Идеята за технократска гражданска война, за свят, в който познатият ни homo sapiens sapiens е нещо от предишното, е съществена концепция на елитите, които през днешния ден ръководят света.
Целта на световните господари е стопанската система, финансите, опазването на здравето, че даже и военното дело, обществените действия и политиката след време да бъдат доминирани от мислещи машини, които да заемат мястото на несъвършените и неспособни на по-нататъшно развиване индивиди.
Тази мантра е обичана на цялата камарила глобалисти - в Лондон, Вашингтон, Брюксел, силиконовата котловина и Давос.
Много известни предприемачи изкуствения разсъдък е надали не решение на всички стопански проблеми, посредством цифровизацията на всички браншове и посредством способността му да ръководи такива комплицирани системи като интернет на нещата и интернет на всичко.
Според забележителна част от учените в най-различни области на познанието, обаче, Изкуственият разсъдък ще обезсмисли дефинитивно понятието труд, ще откри нови правила, правила и закони в цялото световно съществуване.
Нещо повече - основаването на неестествен свръхинтелект, чийто интелектуални спосбности превъзхождат индивида и който е кадърен да се самообучава пък непосредствено слага въпроса въобще за съществуването на нашата цивилизация. Световни светила в науката имат вяра, че той изцяло предвидимо може да ни унищожи.
За да се разбере същността на нещата първо би трябвало да знаем що е изкуствен интелект?
По формалните научни избрания изкуственият интелект е просвета за концепциите, които разрешават на компютрите да подхващат рационални дейности от човешка позиция.
Изкуственият разсъдък би трябвало да има дарба да проучва обкръжаващата го среда и да подхваща дейности, които усилват опцията за реализиране на избрани цели.
Казано по различен метод - изкуственият разсъдък е просвета за концепциите, методите и средствата за основаване на интелигентни компютърни стратегии и проучване на естествения разсъдък посредством компютърни системи.
Теорията на изкуствения разсъдък се основава на хипотезата, че главно човешко качество- интелигентността може да бъде тъкмо изучено и разказано и да бъде симулирано от машина.
В този смисъл неразривна част от работата на експеритите по ИИ е цялостното проучване и картографиране на човешкия мозък, а след това и разработване на негови цифрови „ клонинги ”, които да служат за матрица на машинния разсъдък.
Изследванията са мощно диференцирани, само че общото сред тях е решението на задания като опцията за размишление, образование, обмисляне, другарство, разбиране, както и способността за придвижване и манипулиране на обекти – т.е. – способността да се трансферират съществени човешки „ цели ” в машина
Според определението на специалистите към Европарламента Изкуственият разсъдък може да бъде дефиниран като способността на една машина да показва качества, присъщи за хората - да разсъждава, да се учи, да възнамерява или да твори.
В формалните документи на Европейската комисия изкуствен интелект се назовават системи, които демонстрират интелигентно държание, като проучват своята среда и — с известна степен на автономия — подхващат дейности за реализиране на съответни цели...
Специалистите по осведомителни технологии дефинират Изкуствения разсъдък - Artificial intelligence (AI) като раздел от информатиката, учещ опциите за основаване на машина, способна на рационални разсъждения и дейности благодарение на изчислителни системи. Главната задача на изкуствения разсъдък е построяването на компютърна интелектуална система, притежаваща високо равнище на успеваемост при решаването на задания и проблеми сходни със дилемите и проблемите, които взема решение индивида и по-сложни от тях.
Терминът „ изкуствен интелект “ е въведен от Джон Макарти в 1956 по време на семинар в Колежа Дартмут (Dartmouth College), щат Ню Хемпшир - Съединени американски щати.
След този теоретичен конгрес, траял цели два месеца,изкуственият разсъдък става научна дисциплинираност. Освен Макарти на семинара участват още 9 учени, измежду които такива бъдещи светила като Марвин Мински, Артър Самуел и Хърбърт Саймън. Същите учени управляват проучванията в региона на изкуствения разсъдък в продължение на доста години. Заедно със своите студенти те основават стратегии, които провокират всеобщо учудване: компютрите решавали текстови алгебрични задания, доказвали логичен теореми и говорели британски. Основателите на изкуствения разсъдък били оптимисти за бъдещето на новосъздадената научна област. Тогава Саймън предсказал, че „ до двадесет години машините ще бъдат способни да правят същите дейности, като тези, които и човек може “, а Марвин Мински го добавя, пишейки, че „ в границите на едно потомство казусът със основаването на изкуствен интелект ще бъде позволен в забележителна степен “. Разбира се, това не се случва, само че основите, сложени в далечната 1956 са база за изследванията и през днешния ден.
Впоследствие работата върви със спадове и издигания.
За същински взрив на изследванията в областта на изкуствения разсъдък можем да приказваме след 90-те години на ХХ век. Тогава са създадени познатите ни и през днешния ден и необятно публикувани системи с изкуствен интелект, употребявани при извличането на данни, здравната диагностика, машинно образование, интелигентно преподаване, ситуационни разсъждения, обмисляне, схващане на естествените езици и превод, спектрометрия, виртуална действителност. Това значително се дължи на експоненциално увеличавашата се изчислителна мощност на компютрите (Законът на Мур) която разрешава основаването на машини способни да разгадават все-по-бързо все по-сложни логаритми. Не дребна роля играе и всеобщото нахлуване на интернет. Така навлизат и се употребяват всеобщо стратегии за добиване на информация, употребяващи изкуствен интелект и така наречен уеб кроулъри web crawler В края на 90-те години се основава и програмата за гласово различаване ViaVoice. В една от последните си версии може да трансферира текста в текстообработваща стратегия.
След 2000 год. стартира взривът на разработките. По системи с ИИ се работи допълнително от 60 страни. Само в Съединени американски щати в 2020 год. с това се занимават над 1400 компании. В Европейски Съюз те са към 720, а в Китай – 400.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ