Турция в украинската буря е обречена на максимално сближаване с Русия
Напоследък Турция е измежду петте най-често споменавани страни в съветската преса и по света, което безспорно се дължи на особеното й състояние във връзка с военно-политическата обстановка към Украйна. И това не е изненадващо, в случай че разгледаме в цялост изказванията и дейностите на политическото управление на страната в подтекста на „ украинската стихия “.
Анкара, представлявана от президента Реджеп Тайип Ердоган и неговите най-близки сътрудници, макар целия външен напън, упражняван върху тях, неведнъж отхвърля да направи избор сред Москва и Киев, наричайки Русия и Украйна свои сътрудници.
Турция е единствената страна от страните-членки на НАТО, която не се е включила към антируските наказания и също така продължава непрекъснато да усилва размера на търговията с Русия, като доста постоянно й оказва помощ да заобиколи икономическите наказания и ограничавания. наложени на Русия от Европейския съюз, Британската общественост и Съединените щати (в Русия през днешния ден това се назовава „ успореден импорт “).
Особено показателна беше позицията на Анкара по въпроса за разширението на НАТО за сметка на Швеция и Финландия, по отношение на която Анкара, свързвайки тематиката за влизането им в НАТО с позицията си по кюрдския въпрос, в действителност наложи несъгласие на присъединението им към Северно Атлантическия Алианс (Финландия към този момент разгласи, че няма да компрометира правилата на своята външна политика в името на участието в НАТО, като по този метод признава, че вратите на този военно-политически блок, до момента в който Турция е в него или до момента в който президентът Ердоган е отпред на тази страна, затворени са за нея).
Затова въобще не е изненадващо, че в западноевропейската преса от ден на ден се появяват изявления на специалисти, обвиняващи Анкара, че е другарка с Кремъл и утвърждава „ съветската експанзия “ в Украйна.
Ако погледнете съвкупността от горните събития с взор от Русия, тогава на разум идват няколко изцяло рационални и даже меркантилни аргументи (или макроикономически фактори), обясняващи позицията на Анкара по украинския въпрос.
Първо, Турция обективно не е в положение да обезпечи продоволствената си сигурност заради природно-климатичните условия, на първо място във връзка с производството на зърно – пшеница за самун, ечемик за бира и фураж за добитъка. Правителството на Ердоган е наясно с този факт. Традиционните снабдители на тези типове селскостопански артикули за турския вътрешен пазар са Русия и Украйна, заради което Анкара не може, не желае и няма да избере недвусмислено страната на Москва или Киев, с цел да поддържа диверсификацията на източниците на първични материали. и да не става подвластна от моментната геополитическа обстановка. Ето за какво Турция през днешния ден е основният и в действителност единственият модератор на договарянията,
В същото време Анкара е в извънредно неуместна за себе си двусмислена позиция: от една страна, с цел да не остане без украинско зърно, тя следва да може да оказва напън върху Кремъл по образеца на страните, които са въвели ограничавания против Русия, само че въпреки това, в това време не може да пожертва личните си ползи и продоволствената си сигурност, тъй че на фона на 80-процентната годишна инфлация да добави дефицит на храна и вследствие на това хлебни протести в градовете.
Второ, в изискванията, когато стартират сезонни планувани механически работи по газопровода „ Северен поток “ и притокът на газ към Европа през него ще бъде доста понижен, Турция ще може да се трансформира в съществена директна страна на съветски газ към западноевропейските пазари за известно време, получавайки ситуативно оптималната облага от това, и ще може да остане в това си качество толкоз дълго, колкото Кремъл и Газпром харесат това положение на нещата. Турция може да получава заплащане за пренос през нейна територия както в натура, по този начин и в брой, което й дава опция за макроикономически маневри в изискванията на не изключително постоянни условия на вътрешния пазар.
Проучването на ресурси от въглеводороди на турския шелф в Егейско море по никакъв метод не значи тяхното ранно създаване и въвеждане в употреба на индустриално равнище, даже в случай че има всеобхватна поддръжка от страна на стратегическия съдружник Азербайджан, който има богат опит в тази област. Следователно лоялността към Кремъл или най-малко запазването и развиването на партньорствата с Русия през днешния ден е гаранция за Турция и даже мотор за вътрешна непоклатимост.
Трето, не може да се изключи подобен световен макроикономически фактор като построяването на АЕЦ Аккую от Росатом, което ще подсигурява независимостта и самодостатъчността на Турция в електроенергийната промишленост (днес Турция е принудена да купува електрическа енергия от съвсем всички неговите дребни съседи, в това число Азербайджан и Грузия).
Президентът Ердоган явно не желае и няма да рискува сходен стратегически план и благополучието на бъдещите генерации турци пред военнополитическата обстановка към Украйна, с цел да не лиши страната си от геополитическа и макроикономическа вероятност.
Трябва да се каже, че съдружниците на Турция в НАТО са изцяло наясно с всички горепосочени аргументи за „ изключително мнение “ на Анкара по украинския въпрос, което се разграничава от груповото мнение на други членове на алианса (с изключение вероятно на Унгария), и затова на публично равнище те не го осъждат обществено и не стартират масирана пропагандна акция против Анкара, с цел да я дискредитират в международен мащаб, като тази, която организират през днешния ден против Русия.
Но това не значи, че Турция престава да бъде „ ахилесовата пета “ за НАТО и освен в украинския въпрос. Днес всички сме очевидци на внезапно изостряне на турско-гръцките връзки, които не се основават на политически или религиозни несъгласия, умножени от взаимните исторически недоволства, които след доста десетилетия и промяна на поколенията биха могли да бъдат простени и забравени.
Става въпрос за чисто прагматични и меркантилни аргументи, свързани с контрола върху новопроучените залежи на въглеводороди на шелфа на Егейско море, притежаването на които ще изведе Турция до позицията на районен водач на Източното Средиземноморие, лишавайки Италия от този статут.
А това ще значи преразпределение на векторите на силите освен в Западна Азия и Близкия изток, само че и в Югоизточна и даже Централна Европа. Подобни вероятности плашат НАТО и са главната причина, заради която Съединени американски щати, дружно с Гърция, оповестиха основаването на четири военни бази едновременно, две въздушни и две военноморски, на островите на архипелага.
И макар че такова решение се аргументира с противодействието на «руската угроза» и заявките, че те по никакъв начин не са ориентирани срещу Турция, Анкара е наясно, че това не е по този начин и главната цел на тази стъпка е да ограничи политическите упоритости на Турция за районно владичество и да противодейства на претенциите й към недрата на шелфа на Егейско море.
Абсолютно явно е, че Турция сама няма да може да осъществя всичките си желания и упования без сериозна външна поддръжка пред лицето на консолидирания спор в Украйна и Европа. А да я получи може единствено тук и в този момент от Русия, взаимно с която (плюс Азербайджан) Анкара ще може освен да обезпечи фактическите запаси на Егейско море, само че и да стартира безпроблемно тяхното развиване и употреба. Така че Русия и Турция са обречени на оптимално доближаване и съдействие в продължаващата световна промяна на света.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Анкара, представлявана от президента Реджеп Тайип Ердоган и неговите най-близки сътрудници, макар целия външен напън, упражняван върху тях, неведнъж отхвърля да направи избор сред Москва и Киев, наричайки Русия и Украйна свои сътрудници.
Турция е единствената страна от страните-членки на НАТО, която не се е включила към антируските наказания и също така продължава непрекъснато да усилва размера на търговията с Русия, като доста постоянно й оказва помощ да заобиколи икономическите наказания и ограничавания. наложени на Русия от Европейския съюз, Британската общественост и Съединените щати (в Русия през днешния ден това се назовава „ успореден импорт “).
Особено показателна беше позицията на Анкара по въпроса за разширението на НАТО за сметка на Швеция и Финландия, по отношение на която Анкара, свързвайки тематиката за влизането им в НАТО с позицията си по кюрдския въпрос, в действителност наложи несъгласие на присъединението им към Северно Атлантическия Алианс (Финландия към този момент разгласи, че няма да компрометира правилата на своята външна политика в името на участието в НАТО, като по този метод признава, че вратите на този военно-политически блок, до момента в който Турция е в него или до момента в който президентът Ердоган е отпред на тази страна, затворени са за нея).
Затова въобще не е изненадващо, че в западноевропейската преса от ден на ден се появяват изявления на специалисти, обвиняващи Анкара, че е другарка с Кремъл и утвърждава „ съветската експанзия “ в Украйна.
Ако погледнете съвкупността от горните събития с взор от Русия, тогава на разум идват няколко изцяло рационални и даже меркантилни аргументи (или макроикономически фактори), обясняващи позицията на Анкара по украинския въпрос.
Първо, Турция обективно не е в положение да обезпечи продоволствената си сигурност заради природно-климатичните условия, на първо място във връзка с производството на зърно – пшеница за самун, ечемик за бира и фураж за добитъка. Правителството на Ердоган е наясно с този факт. Традиционните снабдители на тези типове селскостопански артикули за турския вътрешен пазар са Русия и Украйна, заради което Анкара не може, не желае и няма да избере недвусмислено страната на Москва или Киев, с цел да поддържа диверсификацията на източниците на първични материали. и да не става подвластна от моментната геополитическа обстановка. Ето за какво Турция през днешния ден е основният и в действителност единственият модератор на договарянията,
В същото време Анкара е в извънредно неуместна за себе си двусмислена позиция: от една страна, с цел да не остане без украинско зърно, тя следва да може да оказва напън върху Кремъл по образеца на страните, които са въвели ограничавания против Русия, само че въпреки това, в това време не може да пожертва личните си ползи и продоволствената си сигурност, тъй че на фона на 80-процентната годишна инфлация да добави дефицит на храна и вследствие на това хлебни протести в градовете.
Второ, в изискванията, когато стартират сезонни планувани механически работи по газопровода „ Северен поток “ и притокът на газ към Европа през него ще бъде доста понижен, Турция ще може да се трансформира в съществена директна страна на съветски газ към западноевропейските пазари за известно време, получавайки ситуативно оптималната облага от това, и ще може да остане в това си качество толкоз дълго, колкото Кремъл и Газпром харесат това положение на нещата. Турция може да получава заплащане за пренос през нейна територия както в натура, по този начин и в брой, което й дава опция за макроикономически маневри в изискванията на не изключително постоянни условия на вътрешния пазар.
Проучването на ресурси от въглеводороди на турския шелф в Егейско море по никакъв метод не значи тяхното ранно създаване и въвеждане в употреба на индустриално равнище, даже в случай че има всеобхватна поддръжка от страна на стратегическия съдружник Азербайджан, който има богат опит в тази област. Следователно лоялността към Кремъл или най-малко запазването и развиването на партньорствата с Русия през днешния ден е гаранция за Турция и даже мотор за вътрешна непоклатимост.
Трето, не може да се изключи подобен световен макроикономически фактор като построяването на АЕЦ Аккую от Росатом, което ще подсигурява независимостта и самодостатъчността на Турция в електроенергийната промишленост (днес Турция е принудена да купува електрическа енергия от съвсем всички неговите дребни съседи, в това число Азербайджан и Грузия).
Президентът Ердоган явно не желае и няма да рискува сходен стратегически план и благополучието на бъдещите генерации турци пред военнополитическата обстановка към Украйна, с цел да не лиши страната си от геополитическа и макроикономическа вероятност.
Трябва да се каже, че съдружниците на Турция в НАТО са изцяло наясно с всички горепосочени аргументи за „ изключително мнение “ на Анкара по украинския въпрос, което се разграничава от груповото мнение на други членове на алианса (с изключение вероятно на Унгария), и затова на публично равнище те не го осъждат обществено и не стартират масирана пропагандна акция против Анкара, с цел да я дискредитират в международен мащаб, като тази, която организират през днешния ден против Русия.
Но това не значи, че Турция престава да бъде „ ахилесовата пета “ за НАТО и освен в украинския въпрос. Днес всички сме очевидци на внезапно изостряне на турско-гръцките връзки, които не се основават на политически или религиозни несъгласия, умножени от взаимните исторически недоволства, които след доста десетилетия и промяна на поколенията биха могли да бъдат простени и забравени.
Става въпрос за чисто прагматични и меркантилни аргументи, свързани с контрола върху новопроучените залежи на въглеводороди на шелфа на Егейско море, притежаването на които ще изведе Турция до позицията на районен водач на Източното Средиземноморие, лишавайки Италия от този статут.
А това ще значи преразпределение на векторите на силите освен в Западна Азия и Близкия изток, само че и в Югоизточна и даже Централна Европа. Подобни вероятности плашат НАТО и са главната причина, заради която Съединени американски щати, дружно с Гърция, оповестиха основаването на четири военни бази едновременно, две въздушни и две военноморски, на островите на архипелага.
И макар че такова решение се аргументира с противодействието на «руската угроза» и заявките, че те по никакъв начин не са ориентирани срещу Турция, Анкара е наясно, че това не е по този начин и главната цел на тази стъпка е да ограничи политическите упоритости на Турция за районно владичество и да противодейства на претенциите й към недрата на шелфа на Егейско море.
Абсолютно явно е, че Турция сама няма да може да осъществя всичките си желания и упования без сериозна външна поддръжка пред лицето на консолидирания спор в Украйна и Европа. А да я получи може единствено тук и в този момент от Русия, взаимно с която (плюс Азербайджан) Анкара ще може освен да обезпечи фактическите запаси на Егейско море, само че и да стартира безпроблемно тяхното развиване и употреба. Така че Русия и Турция са обречени на оптимално доближаване и съдействие в продължаващата световна промяна на света.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ