Русия не е път, тя е задънена улица
Напоследък не изпитвам никаква вътрешна нужда да разясня българския политически живот. Процесите са доста по-сложни и на доста по-високо равнище, с доста по-голям драматизъм и с вероятни доста по-тежки последици, с цел да встъпвам в нашето българско и родно политическо тресавище.
И персоналната ми причина не е голямата паника за протичащото се в Украйна. Макар протичащото се там да е по-лошо от допустимо най-лошото, което нашето общество сега си показва.
Влизайки през телефона си в YouTube, аз непрекъснато виждам фотоси с убити украински военни – оповестява се за тяхната гибел или за погребението им. Все удохотворени лица, все красиви и явно интелигентни мъже (основно) – на най-хубавата изобретателна, способна на сполучливи витални тактики, възраст. Все млади или релативно младежи, които несъмнено са минавали около мен през ноември 2021 година, когато се разхождах из прелестния, европейски Киев; може би са седяли покрай мен – щастливи и живеещи с ежедневните си мисли, безредици и планове - в приятните и със специфично-позитивна човешка атмосфера киевски кафенета.
Личната ми причина е, че дребнотемните детайлности на българската политика – ежби, дърления, плацикания в плиткото на общестените пристрастености, кокошата слепота във връзка с Главното – няма по какъв начин да ме развълнуват. Още повече когато се готви промяната на един непокътнат и образован министър председател с някаква елементарна, средностатистическа, семпла, инцидентно попаднала на високо място фигура, която не е и няма по какъв начин да е на равнището на надигналите се в цялостен растеж страшни провокации и опасности, рискове и закани, които са подготвени да сграбчат съдбовно България.
Какво е България през днешния ден?
Първо, България е оставена сама на себе си, тъй като системите за групова сигурност, на които тя е член (НАТО и ЕС), гледат в друга посока и тази посока е такава, че те са обърнати с тил към страната ни. По този метод никой даже ни минимум не управлява нашата страна, не я дисциплинира най-малко частично, не се интересува от ставащото у нас и не му е до нас. И това е неотложно появила се опция, която ние няма по какъв начин да изпуснем – да си живуркаме в разпри и боричкания, които са на няколко светлинни години от Главното.
Второ, България, а още повече нейната система за национална сигурност (част от която е Съдебната власт) е страдаща от новия СПИН – Синдрома на добитата институционална некомпетентност; тя е проядена от корупция, непрофесионализъм, плашливост и безгръбначие, от цялостна студенина по отношение на националните ползи и все по-засилващо се съветско наличие – на всички равнища, в това число до равнището " национално изменничество ", настанило се на най-високото институционално и политическо място в страната.
Руското, рашисткото наличие в Системата ни за национална сигурност е по-опасно от проказа. Защото в него има освен разузнавачи, само че и хора, които са учени да убиват и ще убиват – не се съмнявайте! – неугодни на Русия политици, предприемачи, публицисти и водачи на публичното мнение в обществените мрежи.
Освен това, да го кажа тук, с цел да не го не помни след това, в случай че с нещо Русия на Путин зашеметяващо превъзхожда Запада, то е в специфичните разследващи служби. Руските служби са действителната мощ, върху която се крепи режимът на Путин – те са чудесно финансирани, те са се рамножили и разплули като рак, те са злокобни и всеприсъстващи, те са мракобесни и безчовечни. На техния декор Западът е като госпожица, която е живяла до пълнолетието зад манастирските стени
(зад манастирските стени на илюзията за цялостната и дефинитивна победа на западната, пазарно-ориентирана, демократична народна власт на върховенството на закона и човешките права)и се е оказала изведнаж в действителния живот, където за нейната чест никой и пет пари не дава, а гледа единствено да се докопа до зестрата, която ще се даде за нея.
Трето, България е съдбовно разграничена на две елементи:
По-голямата, грозно по-голямата част е проруска, през днешния ден прорашистка, пропутинска, провелико-руско-имперска;
По-малката част е формирана от разнообразни още по-малки частички, всяка от които имаща си свои разбирания, само че сега всичките те обединени от анти- това, което съставлява по-голямата част на България.
И тази по-малка част към момента държи фронта, има вяра и се надява, гледа да не унива, поддържа Украйна, само че няма нито количеството, нито качеството (откъм лидерство), да направи освен това от това – да изпада постоянно в глуха отбрана или нерядко да написа умни, верни, правилни, точни и съответни статуси във Facebook, разговаряйки сама със себе си.
Тези две елементи на България от ден на ден са два воденични камъка, които жито за националната ни сигурност и самостоятелност не мелят, само че са задоволително тежки, с цел да завлекат – дружно и поотделно – България към дъното.
Четвърто, България е съвсем патологично късогледа, безгрижно нехаеща, самоубийствено недосещаща се, необятно затворила очите си за това, което иде към нея и за изборите, които Историята(но не онази История, която се рови в случилото се и се чуди по какъв начин да го направи такова, каквото на нея ѝ се желае - по-скоро на нашите историци им се желае случилото се да е било такова, каквото на тях им се иска;а тази История, която към този момент стартира да се случва и в скоро време ще се случва с цялостна мощ и ще се форсира с голяма турбулентност в случването си)ще я принуди да направи и в случай че ги направи неприятно и на сляпо, я чака следващата национална злополука.
От тези четири характерности (според това – по какъв начин аз я виждам) на България, естествено, че може същински да ме вълнува единствено последната, четвъртата характерност, която за мен е първа по значение.
Като политически решения, за тези 35 години след 10 ноември, България официално (и половинчато) стана някак някакъв член на евро-атлантическата общественост и по-скоро – тя се добра до участията в НАТО и Европейски Съюз. Но стопански, като система за национална сигурност и защита, като преподаване и правене на Науката за сигурността, не на последно място и ментално,
нашият безконечен Преход не можа да скъса пъпната шнур с Русия
Особено грозно и гадно бе продължаването на тази взаимозависимост и превръщането ѝ в наркотична, през Десетилетието на Безвремието на ББ. ББ е толкоз нездравословният за България политик, който стана знак и лице на завързването в здрав възел на почналата да изтънява наша обязаност с Русия и в превръщането на тази възстановила се взаимозависимост в неразкъсваема обязаност. ББ върна България в областта на въздействие на Русия.
България няма различен късмет с цел да запази независимостта си, своята териториална целокупност и суверенитет, своето битие като страна, в случай че не откри най-накрая сили да скъса с Русия, да се изтръгне от нейните лапи, да се причисли действително и същински към Запада и да стане естествена, цивилизована, демократична, съвременна, европейска страна.
Това е Големият въпрос пред България и в него я няма опцията „ и-и “.
Единствената алтернатива пред България – и то алтернатива на живот или гибел е „ или-или “.
Или България – или с Русия
Или ще я има България – или тя ще бъде провинциална губерния на Русия.
Ако можех, щях да оказа помощ на българските русофили, рашистофили да прогледнат, да схванат, че с русофилието си, с рашистофилието си те са отишли прекомерно надалеч и си играят със ориста на България.
Няма по какъв начин да стигна до тях, те са слепи, глухи, неми и неспособни да признаят заблудите си.
Виждам го по професорите и професорките в националната сигурност – те взеха каквото можеха от НАТО, ходеха на нейните (НАТО е женски род) конференции и семинари, получаваха нейните стипендии, учеха се в нейните университети, работеха в нейните структури, образоваха се в нейните разследващи, научни, военни и какви ли не центрове. Но през днешния ден те отприщиха своето русофилие, своето рашистофилие и демонстрираха и потвърдиха, че всичкото друго е било келепирджилък, мимикрия, симулация, нагаждачество, само че не и вътрешна мисловна и човечна еволюция. Те отново са тук и отново са си същите, и тровят необмислено и безнаказано душите на студентите.
Да, няма по какъв начин да стигна до съзнанието и човешкостта на русофилите, на рашистофилите, само че тук ще им кажа единствено следното:
Първо, Русия на Путин не може да даде на България нищо хубаво, модерно, потребно, прогресивно.
Русия на Путин живее в измислена действителност
Русия на Путин ненавижда всичко неруско и неродно, живее като в обсадена цитадела и не почита Другия и Другите, гледа на тях консуматорски, лююдоедски, присвоителски, клептомански. Русия на Путин е клаустрофобична и провинциална, тя е паркинсонова и алцхаймерска.
Русия на Путин не е път, тя е задънена улица.
Българските русофили, рашистофили нямат и най-беглата визия какво обичат, като обичат Русия на Путин и освен това я обичат повече, в сравнение с обичат България. Защото да обичаш през днешния ден Русия на Путин е като да не обичаш България.
Второ, Русия на Путин може да ни донесе единствено принуждение, грабежи, убийства, изнасилвания – не, не пресилвам! – тя няма да пристигна и завладее България, с цел да направи положително на България. Тя ще пристигна и завладее България, с цел да се възползва от нея.
България не е Цел за Русия на Путин,тя е средство
– средство за реализирането на нападателните и експанзионистични, мародерски, завоевателни старания и обсесии на Русия. И всичко в България, което не е според с тези старания и обсессии на Русия, ще бъде смазано грубо, единствено както Русия може това.
Вижте какво Русия на Путин прави в Украйна. Украйна е спомен от бъдещето за България. Точно по този начин, както смазва в Украйна народ, който смятаха за приятелски, Русия на Путин ще смаже и България – нищо, че е считала българския народ за приятелски. През 1945 – 1955 години към този момент видяхме какво може да направи Русия в България. Но ние от Русия сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме...
Трето, Русия на Путин неизбежно ще се разпадне. Рано или късно тя ще се разпадне. Такова уродливо, голямо, цялостно с народи и народности (90% от тях угнетявани и до ден днешен) страшилище, подобен геополитически динозавър не може да не се разпадне. Няма Империя, а още повече псевдо-империя, която да не се е разпаднала. На постсъветското пространство процесът на разпад не е приключил. Той единствено мина първата си фаза с разпада на Съветския съюз.
И когато Русия се разпадне и се трансформира в безредица и избавяне на мънички царства и републики поединично, на България ще ѝ се написа тежко и ужасно, в случай че в това време Русия е поставила ръка върху нея. Ако се окажем към този момент не Европа, само че към момента в Русия, която към този момент не е Русия, ние сме изгубени.
Четвърто, Русия няма общ път с човешката цивилазия. Защото човешката цивилизация върви по своята удивителна и необятна автомагистрала на очовечаване, на хуманизиране, на новите осведомителни, информационни, генни, медицински и галактически технологии, на Изкуствения разсъдък и квантовите компютри. Това е пътят и различен път няма.
Историята, Голямата История, може да няма Цел, само че в нея има Логика.
Няма да е елементарно, няма да е леко.
Но човечеството – леви-десни, леви-десни – ще върви напред
Човечеството трудно, спъвайки се, от време на време изпадайки в ступор, колебаейки се, само че ще върви напред, то няма да се самоубие.
А Русия на Путин не желае и не може да върви напред. Тя върви обратно, към предишното, към „ естественото положение “ на Хобс – на война на всички против всички, към джунглата на правото на силата над силата на правото, към касапниците и насилието.
Путин направи Русия такава, че тя да стане Русия на Путин. Но и Русия направи по този начин, че тя да стане Русия на Путин.
Путин е повода за Русия на Путин. Но Путин е и следствието от Русия на Путин.
Докато Русия е такава, тя ще бъде Русия на Путин. Ще бъде Русия на Путин и без Путин. И след Путин.
Русия може да се причисли към човечеството, само че в случай че стане друга Русия. А стане ли тя друга Русия, тя няма да е Русия на Путин.
Русия, просто Русия, а не Русия на Путин – то може би и да е допустимо. Но единствено „ може би “.
И до момента в който това „ може би “ е по-скоро невероятно, дано се замислим всички и най-много русофилите, рашистофилите у нас:
Искаме ли да вървим дружно с Държава, която не върви дружно с човешката цивилизация?
Точно това е за нас хамлетовият Въпрос на Въпросите:
Искаме ли да вървим дружно с Русия, която върви в противоположна на човешката цивилизация посока?
Моят отговор е:
Не, не желаеме.
Или най-малко:
Не, не би трябвало да желаеме.
Ето това би трябвало да проумеят българските русофили, рашистофили:
Русия може да ни води единствено обратно, а пътят обратно е път към бездна. Паднем ли в тази бездна, изплъзване от нея няма.
Защото тази бездна е без дъно.
Защото тя е пропаст.
И персоналната ми причина не е голямата паника за протичащото се в Украйна. Макар протичащото се там да е по-лошо от допустимо най-лошото, което нашето общество сега си показва.
Влизайки през телефона си в YouTube, аз непрекъснато виждам фотоси с убити украински военни – оповестява се за тяхната гибел или за погребението им. Все удохотворени лица, все красиви и явно интелигентни мъже (основно) – на най-хубавата изобретателна, способна на сполучливи витални тактики, възраст. Все млади или релативно младежи, които несъмнено са минавали около мен през ноември 2021 година, когато се разхождах из прелестния, европейски Киев; може би са седяли покрай мен – щастливи и живеещи с ежедневните си мисли, безредици и планове - в приятните и със специфично-позитивна човешка атмосфера киевски кафенета.
Личната ми причина е, че дребнотемните детайлности на българската политика – ежби, дърления, плацикания в плиткото на общестените пристрастености, кокошата слепота във връзка с Главното – няма по какъв начин да ме развълнуват. Още повече когато се готви промяната на един непокътнат и образован министър председател с някаква елементарна, средностатистическа, семпла, инцидентно попаднала на високо място фигура, която не е и няма по какъв начин да е на равнището на надигналите се в цялостен растеж страшни провокации и опасности, рискове и закани, които са подготвени да сграбчат съдбовно България.
Какво е България през днешния ден?
Първо, България е оставена сама на себе си, тъй като системите за групова сигурност, на които тя е член (НАТО и ЕС), гледат в друга посока и тази посока е такава, че те са обърнати с тил към страната ни. По този метод никой даже ни минимум не управлява нашата страна, не я дисциплинира най-малко частично, не се интересува от ставащото у нас и не му е до нас. И това е неотложно появила се опция, която ние няма по какъв начин да изпуснем – да си живуркаме в разпри и боричкания, които са на няколко светлинни години от Главното.
Второ, България, а още повече нейната система за национална сигурност (част от която е Съдебната власт) е страдаща от новия СПИН – Синдрома на добитата институционална некомпетентност; тя е проядена от корупция, непрофесионализъм, плашливост и безгръбначие, от цялостна студенина по отношение на националните ползи и все по-засилващо се съветско наличие – на всички равнища, в това число до равнището " национално изменничество ", настанило се на най-високото институционално и политическо място в страната.
Руското, рашисткото наличие в Системата ни за национална сигурност е по-опасно от проказа. Защото в него има освен разузнавачи, само че и хора, които са учени да убиват и ще убиват – не се съмнявайте! – неугодни на Русия политици, предприемачи, публицисти и водачи на публичното мнение в обществените мрежи.
Освен това, да го кажа тук, с цел да не го не помни след това, в случай че с нещо Русия на Путин зашеметяващо превъзхожда Запада, то е в специфичните разследващи служби. Руските служби са действителната мощ, върху която се крепи режимът на Путин – те са чудесно финансирани, те са се рамножили и разплули като рак, те са злокобни и всеприсъстващи, те са мракобесни и безчовечни. На техния декор Западът е като госпожица, която е живяла до пълнолетието зад манастирските стени
(зад манастирските стени на илюзията за цялостната и дефинитивна победа на западната, пазарно-ориентирана, демократична народна власт на върховенството на закона и човешките права)и се е оказала изведнаж в действителния живот, където за нейната чест никой и пет пари не дава, а гледа единствено да се докопа до зестрата, която ще се даде за нея.
Трето, България е съдбовно разграничена на две елементи:
По-голямата, грозно по-голямата част е проруска, през днешния ден прорашистка, пропутинска, провелико-руско-имперска;
По-малката част е формирана от разнообразни още по-малки частички, всяка от които имаща си свои разбирания, само че сега всичките те обединени от анти- това, което съставлява по-голямата част на България.
И тази по-малка част към момента държи фронта, има вяра и се надява, гледа да не унива, поддържа Украйна, само че няма нито количеството, нито качеството (откъм лидерство), да направи освен това от това – да изпада постоянно в глуха отбрана или нерядко да написа умни, верни, правилни, точни и съответни статуси във Facebook, разговаряйки сама със себе си.
Тези две елементи на България от ден на ден са два воденични камъка, които жито за националната ни сигурност и самостоятелност не мелят, само че са задоволително тежки, с цел да завлекат – дружно и поотделно – България към дъното.
Четвърто, България е съвсем патологично късогледа, безгрижно нехаеща, самоубийствено недосещаща се, необятно затворила очите си за това, което иде към нея и за изборите, които Историята(но не онази История, която се рови в случилото се и се чуди по какъв начин да го направи такова, каквото на нея ѝ се желае - по-скоро на нашите историци им се желае случилото се да е било такова, каквото на тях им се иска;а тази История, която към този момент стартира да се случва и в скоро време ще се случва с цялостна мощ и ще се форсира с голяма турбулентност в случването си)ще я принуди да направи и в случай че ги направи неприятно и на сляпо, я чака следващата национална злополука.
От тези четири характерности (според това – по какъв начин аз я виждам) на България, естествено, че може същински да ме вълнува единствено последната, четвъртата характерност, която за мен е първа по значение.
Като политически решения, за тези 35 години след 10 ноември, България официално (и половинчато) стана някак някакъв член на евро-атлантическата общественост и по-скоро – тя се добра до участията в НАТО и Европейски Съюз. Но стопански, като система за национална сигурност и защита, като преподаване и правене на Науката за сигурността, не на последно място и ментално,
нашият безконечен Преход не можа да скъса пъпната шнур с Русия
Особено грозно и гадно бе продължаването на тази взаимозависимост и превръщането ѝ в наркотична, през Десетилетието на Безвремието на ББ. ББ е толкоз нездравословният за България политик, който стана знак и лице на завързването в здрав възел на почналата да изтънява наша обязаност с Русия и в превръщането на тази възстановила се взаимозависимост в неразкъсваема обязаност. ББ върна България в областта на въздействие на Русия.
България няма различен късмет с цел да запази независимостта си, своята териториална целокупност и суверенитет, своето битие като страна, в случай че не откри най-накрая сили да скъса с Русия, да се изтръгне от нейните лапи, да се причисли действително и същински към Запада и да стане естествена, цивилизована, демократична, съвременна, европейска страна.
Това е Големият въпрос пред България и в него я няма опцията „ и-и “.
Единствената алтернатива пред България – и то алтернатива на живот или гибел е „ или-или “.
Или България – или с Русия
Или ще я има България – или тя ще бъде провинциална губерния на Русия.
Ако можех, щях да оказа помощ на българските русофили, рашистофили да прогледнат, да схванат, че с русофилието си, с рашистофилието си те са отишли прекомерно надалеч и си играят със ориста на България.
Няма по какъв начин да стигна до тях, те са слепи, глухи, неми и неспособни да признаят заблудите си.
Виждам го по професорите и професорките в националната сигурност – те взеха каквото можеха от НАТО, ходеха на нейните (НАТО е женски род) конференции и семинари, получаваха нейните стипендии, учеха се в нейните университети, работеха в нейните структури, образоваха се в нейните разследващи, научни, военни и какви ли не центрове. Но през днешния ден те отприщиха своето русофилие, своето рашистофилие и демонстрираха и потвърдиха, че всичкото друго е било келепирджилък, мимикрия, симулация, нагаждачество, само че не и вътрешна мисловна и човечна еволюция. Те отново са тук и отново са си същите, и тровят необмислено и безнаказано душите на студентите.
Да, няма по какъв начин да стигна до съзнанието и човешкостта на русофилите, на рашистофилите, само че тук ще им кажа единствено следното:
Първо, Русия на Путин не може да даде на България нищо хубаво, модерно, потребно, прогресивно.
Русия на Путин живее в измислена действителност
Русия на Путин ненавижда всичко неруско и неродно, живее като в обсадена цитадела и не почита Другия и Другите, гледа на тях консуматорски, лююдоедски, присвоителски, клептомански. Русия на Путин е клаустрофобична и провинциална, тя е паркинсонова и алцхаймерска.
Русия на Путин не е път, тя е задънена улица.
Българските русофили, рашистофили нямат и най-беглата визия какво обичат, като обичат Русия на Путин и освен това я обичат повече, в сравнение с обичат България. Защото да обичаш през днешния ден Русия на Путин е като да не обичаш България.
Второ, Русия на Путин може да ни донесе единствено принуждение, грабежи, убийства, изнасилвания – не, не пресилвам! – тя няма да пристигна и завладее България, с цел да направи положително на България. Тя ще пристигна и завладее България, с цел да се възползва от нея.
България не е Цел за Русия на Путин,тя е средство
– средство за реализирането на нападателните и експанзионистични, мародерски, завоевателни старания и обсесии на Русия. И всичко в България, което не е според с тези старания и обсессии на Русия, ще бъде смазано грубо, единствено както Русия може това.
Вижте какво Русия на Путин прави в Украйна. Украйна е спомен от бъдещето за България. Точно по този начин, както смазва в Украйна народ, който смятаха за приятелски, Русия на Путин ще смаже и България – нищо, че е считала българския народ за приятелски. През 1945 – 1955 години към този момент видяхме какво може да направи Русия в България. Но ние от Русия сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме...
Трето, Русия на Путин неизбежно ще се разпадне. Рано или късно тя ще се разпадне. Такова уродливо, голямо, цялостно с народи и народности (90% от тях угнетявани и до ден днешен) страшилище, подобен геополитически динозавър не може да не се разпадне. Няма Империя, а още повече псевдо-империя, която да не се е разпаднала. На постсъветското пространство процесът на разпад не е приключил. Той единствено мина първата си фаза с разпада на Съветския съюз.
И когато Русия се разпадне и се трансформира в безредица и избавяне на мънички царства и републики поединично, на България ще ѝ се написа тежко и ужасно, в случай че в това време Русия е поставила ръка върху нея. Ако се окажем към този момент не Европа, само че към момента в Русия, която към този момент не е Русия, ние сме изгубени.
Четвърто, Русия няма общ път с човешката цивилазия. Защото човешката цивилизация върви по своята удивителна и необятна автомагистрала на очовечаване, на хуманизиране, на новите осведомителни, информационни, генни, медицински и галактически технологии, на Изкуствения разсъдък и квантовите компютри. Това е пътят и различен път няма.
Историята, Голямата История, може да няма Цел, само че в нея има Логика.
Няма да е елементарно, няма да е леко.
Но човечеството – леви-десни, леви-десни – ще върви напред
Човечеството трудно, спъвайки се, от време на време изпадайки в ступор, колебаейки се, само че ще върви напред, то няма да се самоубие.
А Русия на Путин не желае и не може да върви напред. Тя върви обратно, към предишното, към „ естественото положение “ на Хобс – на война на всички против всички, към джунглата на правото на силата над силата на правото, към касапниците и насилието.
Путин направи Русия такава, че тя да стане Русия на Путин. Но и Русия направи по този начин, че тя да стане Русия на Путин.
Путин е повода за Русия на Путин. Но Путин е и следствието от Русия на Путин.
Докато Русия е такава, тя ще бъде Русия на Путин. Ще бъде Русия на Путин и без Путин. И след Путин.
Русия може да се причисли към човечеството, само че в случай че стане друга Русия. А стане ли тя друга Русия, тя няма да е Русия на Путин.
Русия, просто Русия, а не Русия на Путин – то може би и да е допустимо. Но единствено „ може би “.
И до момента в който това „ може би “ е по-скоро невероятно, дано се замислим всички и най-много русофилите, рашистофилите у нас:
Искаме ли да вървим дружно с Държава, която не върви дружно с човешката цивилизация?
Точно това е за нас хамлетовият Въпрос на Въпросите:
Искаме ли да вървим дружно с Русия, която върви в противоположна на човешката цивилизация посока?
Моят отговор е:
Не, не желаеме.
Или най-малко:
Не, не би трябвало да желаеме.
Ето това би трябвало да проумеят българските русофили, рашистофили:
Русия може да ни води единствено обратно, а пътят обратно е път към бездна. Паднем ли в тази бездна, изплъзване от нея няма.
Защото тази бездна е без дъно.
Защото тя е пропаст.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ