Интервюто със Суарес: Нямам егото да тръбя, че съм най-добрият
Напоследък Луис Суарес е ангажиран: търси полети, също и билети, а и твори история. Срещу Алавес освен заби 21-вия си гол в Ла Лига за сезона, освен постла пътя на Барселона до 4-та шампионска купа за пет години, а и се изравни на 3-то място в класирането на топреализаторите на клуба наедно с Лашло Кубала, чиято скулптура стои пред „ Камп Ноу”. Но има и още…
Освен вероятния дубъл на домашния фронт, „ блаугранас” са изправени пред двата мача, които ще дефинират същински сезона им – полуфиналните в Шампионската лига против Ливърпул. Това значи завръщане на Суарес на „ Анфийлд”, където пък бе избрана кариерата на уругуаеца. Всъщност завръщането няма да е единствено негово, а на цялото му семейство.
„ Децата ми в никакъв случай не вървят на мачове от ШЛ, само че на този желаят – споделя той, до момента в който си налива гореща вода в йерба мате чая в термос, на който са изписани имената децата му Делфина (8 г.), Бенхамин (6 г.) и Лаутаро. – Говорих си с жена ми Софи за „ Анфийлд” и те споделиха: „ И ние идваме!”. Е, всички без Лаути, който през вчерашния ден направи шест месеца. Бенха беше доста дребен, само че е роден в Ливърпул и знае първия си стадион, виждал е фотоси. Част от детството на Делфи мина там, а и за първи път се развълнува от футбола в Ливърпул. Помни какво е да се пее You’ll Never Walk Alone, така че можете да си визиите какво значи това за нея.
Чувството ще е необичайно, само че и прелестно. Видях Кара (бел.ред. – Джейми Карагър) на „ Олд Трафърд” и той беше разчувствуван. Джордан (Хендерсън) също е там, а няколко от приятелите му пристигнаха за Ел Класико. Ще е хубаво да се забележим с хора от екипа, да вземем за пример с Рей (Хотън), който се грижеше за всичко. Получавам постоянно известия и от дамата в стола на Мелууд. Тя желае да се види с децата. Винаги се грижеше за Делфи, взимаше я в кухнята с нея. Хубаво ще е да се върнем.”
Ще има обаче и мач да се играе, борба да се води. „ Сега ме виждате спокоен, провиснал, само че когато играя, съм друг. Благодарен съм, че ще ида там като състезател на Барселона, знаейки тъкмо какви са задачите ни. Щом стартира играта, с другарството ще е свършено – никакви приятелки, никакви от тези хубавите мемоари. Такъв съм като състезател и всеки го знае.”
О, знаят го! В Ливърпул обожаваха този му героичен дух и отвод да се съобщи, който ги изведе така покрай бленуваната 19-а купа и който накара Суарес да скрие най-после сълзите си под своя екип на „ Селхърст Парк”. Той твърди, че може и да се е приспособил към новите си отговорности, но не се е трансформирал изключително. Онова, което обаче се е трансформирало, е Ливърпул. И то за положително.
Идеалният сюжет за него в този момент е край в ШЛ с Аякс (нарича някогашния си тим „ невероятен”), требъл за Барселона и купа за Ливърпул. „ Дано!”, моли се. Сега „ червените” са най-близо до това след неговото овакантяване и той знае за какво те са единственият тим на полуфиналите, поставящ триумфа на домашната сцена над този в Европа след 29 мъчителни години на суша. Той е изживявал това: вълнението, вярата, потребността. И въпреки всичко вижда малко от оня тим у днешния. Не единствено тъй като само Хендърсън, Симон Миньоле и Даниел Стъридж са останали оттогава.
„ Разбирам през какво минават и няма по какъв начин да им е леко, само че съгласно мен при нас бе друго, тъй като ситуацията бе „ в този момент или в никакъв случай!”. Бяхме на ръба от купата със състав, който е доста по-малко добър от сегашния, а и за който бяха изхарчени по-малко пари. Днес всеки футболист би желал да отиде в Ливърпул, до момента в който тогава бе друго. Ако бяхме спечелили купата, мисля, че щеше да е даже по-голямо достижение в сравнение с възможна удача на сегашния отбор.
Днес нападателното трио пращи от гений и бързина; то прави разликата и от него зависят резултатите на Ливърпул. Тримата са от вида играчи, с които би обожавал да играеш, на равнището, което се чака за клуб като този, основан да печели Премиър Лийг и Шампионската лига. Те знаят и по какъв начин да подхождат към мачовете, до момента в който ние може би не се справихме добре в това отношение. Случилото се със Стиви (бел.ред. – Джерард против Челси) бе неприятен шанс, само че вземете мача с Кристъл Палас. Днес бихте си споделили: „ Не скачайте, играйте умерено, водим с 3:0, а Манчестър Сити би трябвало да играе и в средата на седмицата, и в уикенда.” Ние обаче чувствахме потребността да вкарваме още и още голове поради головата разлика, тъй като вярвахме, че тя може да ни направи първенци. Това е грешката на младостта.”
Може ли този Ливърпул да се поучи от оня и от неговите неточности? „ Може би, само че е въпрос повече на личен опит. Това им е вторият следващ мощен сезон след предишния, когато стигнаха финала на ШЛ.”
В онази вечер на „ Селхърст Парк” опцията се изпари и, заради боязън от неналичието на идващ скоро, с това се изпари и Суарес. Той беше на 27 години, Играч на годината на Премиър Лийг, но с изненадващо малко титли: една купа в Еередивиси (при това пристигнала след напускането му с дошъл по пощата медал), една Купа на Нидерландия, една купа в Уругуай и една Купа на лигата в Англия. В Барселона завоюва към този момент четири трофеи в Ла Лига, четири Купи на краля и един път Шампионската лига, като напълно скоро може да добави още два трофея във визитката си. И, както към този момент казахме, е третият голмайстор на клуба в историята му в шампионата със 176 точни попадения.
Тук идва пауза и Суарес я прекъсва. 176 ли? Според него са повече, само че не е сигурен. Докато преди трупаше против Норич, в този момент го прави против Реал Мадрид – има 11 гола в Ел Класико – и в последните четири сезона е вкарал повече пъти в Примера даже от Кристиано Роналдо, а в Европа единствено Лионел Меси има повече попадения. Но до момента в който статистиките се употребяват за градене на митове на някои други, при него не се прави. Защо?
„ Може би има играчи, които са по-добри от мен в маркетинга”, чуди се той. А може би пък просто не бие барабана задоволително? „ Нямам задоволително огромно его, с цел да летя наляво-надясно, да пъча гърди и да разгласявам, че съм най-хубавата „ деветка”, че Барселона в никакъв случай не е имала „ деветка” като мен или нещо от сорта. Цифрите са налични. Зная, че съм единственият футболист, отнемал „ Златната обувка” от Меси и Кристиано Роналдо в последните пет години.”
Всъщност в последните 10, че и го е сторил два пъти. Само четирима са вкарали повече голове от него в цялата клубна история и по всичко проличава, че до момента в който се отдръпна (а той не бърза да го прави), единствено един ще е пред него: Меси.
„ Не е единствено това, което виждаш, когато го гледаш извън. Аз го виждам, до момента в който играя с него: стартирам да търча с наведена към земята глава и внезапно топката се появява тъкмо там – споделя и се стопира, поглежда към краката си с мислена топка и прави изумена физиономия. – И се питаш: „ Как я сложи там?!”, „ Как знаеше, че аз ще се озова там?!”. Понякога си на обещано място в очакване да получиш топката и сред теб и него има трима противници, та си мислиш: „ Не, не! Ще потегли другаде, тъй като по какъв начин ще ми докараш топката тук?”. А той съумява да ти я докара, само че ти към този момент си тръгнал. Пасът не е проработил, но виновността е моя, задето съм си мислил, че няма да може да го направи. Има хиляди обстановки като тази.”
Разбирателството сред Суарес и Меси ги прави идеалния тандем, а и най-хубави другари отвън терена. Те са съседи, децата им вървят в едно и също учебно заведение, съпругите им сътвориха общ бизнес и множеството дни двамата отиват с една кола на подготовка. Когато уругуаецът вкара хеттрик против Реал Мадрид през октомври, Меси наглеждаше децата му от първия ред на трибуните. „ Ще е мъчно, когато се отдръпна, тъй като подарява хората на драго сърце от играта. Отиваш на посещение и домакинските последователи го приветстват. Блестящо! Хубавото за нас е, че изживяваме интервала с него и че ни остават още години приятност от правеното от Лео.”
Всичко това единствено прибавя към чувството, че триумфът на Суарес е бил някак неминуем, елементарен, само че не всеки път е било по този начин. В първия му сезон в клуба, 2014/15, най-после бе извоюван требъл и той вкара гол на финала на ШЛ, но първоначално му бе заставен да тренира самичък заради наказване до октомври поради захапване на Джорджо Киелини на Мондиал 2014. Някои се чудеха дали ще се впише, а в тези първи месеци и самият Луис бил измежду тях, до момента в който нещата не се трансформираха през януари. Днес поучава и някогашния си съотборник Филипе Коутиньо да не смъква гарда по същата причина.
„ Играчите на Барселона би трябвало да живеят с непрекъснатите рецензии и да имат душевната мощ да надживяват неприятните моменти. Филипе е другар, още е млад и се пробвам да го поучавам. На мен също ми беше мъчно и му споделих, че и с него ще е по този начин. Трябва да приемаш рецензиите, само че най-важното е, че той се усеща уютно тук, благополучен, съотборниците му имат вяра, както и треньорът. Играчите са изложени на показ и даже и най-малкото нещо, което вършат, се преувеличава, да вземем за пример това с жеста на Филипе след гола му против Манчестър Юнайтед. Тренерът го сподели: „ Изненадан съм, че говорите за жеста му, а не за чудесния му гол.” Този гол трябваше да му даде самочувствие. Понякога би трябвало да се пробвате да разберете Филипе. Ако почитателите желаят даден състезател да се показва добре, би трябвало да са на негова страна, да го поддържат, тъй като той не е малоумен. Чува хоканията, когато изгуби топката, и това му въздейства. Мисли си: „ Леле, какво ще кажат почитателите, в случай че изгубя още една топка!”. Не, последователите би трябвало да поддържат нашите играчи, в случай че желаят да спечелим ШЛ и изобщо всичко.”
В това отношение „ Анфийлд” друг ли е? „ Да, доста друг. Английският футбол като цяло е друга просвета. Човек би трябвало да се научи да живее с тези неща.”
И това не е единствената разлика. „ Не мисля, че съм трансформирал играта си, само че би трябвало да се приспособяваш към потребностите на тима и на избрани играчи. Когато пристигнах тук, знаех, че имам Ней (Неймар) от едната страна и Лео от другата, надлежно че би трябвало да правя, дано го кажа по този начин, черната работа: да тичам, да тичам от пазача си и това бе преимущество за тях, тъй като когато го правех против двама централни бранители, единият от тях не знаеше какво да прави, а другият ме следваше. Така Ней и Лео оставаха един-на-един с хората от своята съответна страна, а в тези положения те са най-хубавите. Ето по какъв начин работи един тим.”
Има нещо в този разбор, което може би оказва помощ да „ разголим” приноса на Суарес. Сякаш черната работа е единствено това. Сякаш единствено другите са надарените. Сякаш головете са „ само” голове. Сякаш всеки може да търчи толкоз доста. „ Ние сме Барселона и не си тук единствено с цел да се бориш, да пресираш, да гониш бранителите, да спориш и да вкарваш по гол понякога – тук си и поради носените от теб качества.”
Има нещо в неговия жанр, което не притегля естетите, и когато играе зле, съдниците стават сякаш още по-крайни. Пък и времето никого не чака. В началото на сезона, в който навърши 31 години, някои споделиха, че за Барса е настъпил моментът за смяна в офанзивата. Суарес, който рядко започва бързо сезон, изглеждаше леко муден, леко… „ Дебел… Смея се на това, хиля се. Хвърлят всичката си мръсотия по теб. Правиш два-три неприятни мача и се почва с това в каква слаба форма си… Това са условията към играчите на Барселона.”
В последните няколко месеца формата му обаче е чудесна и никой към този момент на се съмнява в Суарес, при все това има още един бодил в петата. Той е не в неговата, а в тази на тима: Европа. След като голът му на „ Олд Трафърд” не бе зачетен, в случай че се разпише на „ Анфийлд”, ще му е първият на непознат терен в ШЛ от септември 2015 година насам. „ Хората акцентират обстоятелството, че не съм вкарвал на открито от три-четири години, само че аз не си изгубвам съня от това.”
Той обаче знае, че неуспехите в този шампионат болят. След три следващи отпадания на четвъртфиналите Барса трябваше да гледа по какъв начин Мадрид победи и умалява хубавото чувство от домашното господство. Ако Ливърпул желае повече купата, Барселона бленува повече евроуспех. Класиране на полуфинал е пробив, но това не е задоволително. В началото на сезона Меси обществено разгласи от терена на „ Камп Ноу” с микрофон в ръка, че целта тази година е явен: „ прелестната, мечтана купа”. Ако някой е знаел авансово за тази изява, ще да е бил уругуаецът.
„ Не, не знаех. После обаче се пошегувахме, че щом той го е споделил, би трябвало самичък да се нагърби да свърши работата. Изненада ни, само че в случай че капитанът желае толкоз доста да завоюва купата, за какво и ние да не го желаеме? Посланието беше ясно: това не е обвързване, но желаеме да спечелим шампионата. Няма да е елементарно, това е несъмнено. Ще е доста мъчно, както са сложни за печелене лигите. Понякога хората не правят оценка шампионските ни трофеи, все едно са фасулска работа, само че при една загуба примерно от Алавес или Валядолид незабавно стартират: „ Мале, какво злополучие сте!”. Трябва да оценявате всичките тези наши трофеи, тъй като те се печелят с мачове като този против Алавес или против Леванте.”
Сид Лоу, „ Гардиън” Примера дивисион 35 кръг, събота 27 април
Барселона 1:0краен резулат 
Леванте
Освен вероятния дубъл на домашния фронт, „ блаугранас” са изправени пред двата мача, които ще дефинират същински сезона им – полуфиналните в Шампионската лига против Ливърпул. Това значи завръщане на Суарес на „ Анфийлд”, където пък бе избрана кариерата на уругуаеца. Всъщност завръщането няма да е единствено негово, а на цялото му семейство.
„ Децата ми в никакъв случай не вървят на мачове от ШЛ, само че на този желаят – споделя той, до момента в който си налива гореща вода в йерба мате чая в термос, на който са изписани имената децата му Делфина (8 г.), Бенхамин (6 г.) и Лаутаро. – Говорих си с жена ми Софи за „ Анфийлд” и те споделиха: „ И ние идваме!”. Е, всички без Лаути, който през вчерашния ден направи шест месеца. Бенха беше доста дребен, само че е роден в Ливърпул и знае първия си стадион, виждал е фотоси. Част от детството на Делфи мина там, а и за първи път се развълнува от футбола в Ливърпул. Помни какво е да се пее You’ll Never Walk Alone, така че можете да си визиите какво значи това за нея.
Чувството ще е необичайно, само че и прелестно. Видях Кара (бел.ред. – Джейми Карагър) на „ Олд Трафърд” и той беше разчувствуван. Джордан (Хендерсън) също е там, а няколко от приятелите му пристигнаха за Ел Класико. Ще е хубаво да се забележим с хора от екипа, да вземем за пример с Рей (Хотън), който се грижеше за всичко. Получавам постоянно известия и от дамата в стола на Мелууд. Тя желае да се види с децата. Винаги се грижеше за Делфи, взимаше я в кухнята с нея. Хубаво ще е да се върнем.”
Ще има обаче и мач да се играе, борба да се води. „ Сега ме виждате спокоен, провиснал, само че когато играя, съм друг. Благодарен съм, че ще ида там като състезател на Барселона, знаейки тъкмо какви са задачите ни. Щом стартира играта, с другарството ще е свършено – никакви приятелки, никакви от тези хубавите мемоари. Такъв съм като състезател и всеки го знае.”
О, знаят го! В Ливърпул обожаваха този му героичен дух и отвод да се съобщи, който ги изведе така покрай бленуваната 19-а купа и който накара Суарес да скрие най-после сълзите си под своя екип на „ Селхърст Парк”. Той твърди, че може и да се е приспособил към новите си отговорности, но не се е трансформирал изключително. Онова, което обаче се е трансформирало, е Ливърпул. И то за положително.
Идеалният сюжет за него в този момент е край в ШЛ с Аякс (нарича някогашния си тим „ невероятен”), требъл за Барселона и купа за Ливърпул. „ Дано!”, моли се. Сега „ червените” са най-близо до това след неговото овакантяване и той знае за какво те са единственият тим на полуфиналите, поставящ триумфа на домашната сцена над този в Европа след 29 мъчителни години на суша. Той е изживявал това: вълнението, вярата, потребността. И въпреки всичко вижда малко от оня тим у днешния. Не единствено тъй като само Хендърсън, Симон Миньоле и Даниел Стъридж са останали оттогава.
„ Разбирам през какво минават и няма по какъв начин да им е леко, само че съгласно мен при нас бе друго, тъй като ситуацията бе „ в този момент или в никакъв случай!”. Бяхме на ръба от купата със състав, който е доста по-малко добър от сегашния, а и за който бяха изхарчени по-малко пари. Днес всеки футболист би желал да отиде в Ливърпул, до момента в който тогава бе друго. Ако бяхме спечелили купата, мисля, че щеше да е даже по-голямо достижение в сравнение с възможна удача на сегашния отбор.
Днес нападателното трио пращи от гений и бързина; то прави разликата и от него зависят резултатите на Ливърпул. Тримата са от вида играчи, с които би обожавал да играеш, на равнището, което се чака за клуб като този, основан да печели Премиър Лийг и Шампионската лига. Те знаят и по какъв начин да подхождат към мачовете, до момента в който ние може би не се справихме добре в това отношение. Случилото се със Стиви (бел.ред. – Джерард против Челси) бе неприятен шанс, само че вземете мача с Кристъл Палас. Днес бихте си споделили: „ Не скачайте, играйте умерено, водим с 3:0, а Манчестър Сити би трябвало да играе и в средата на седмицата, и в уикенда.” Ние обаче чувствахме потребността да вкарваме още и още голове поради головата разлика, тъй като вярвахме, че тя може да ни направи първенци. Това е грешката на младостта.”
Може ли този Ливърпул да се поучи от оня и от неговите неточности? „ Може би, само че е въпрос повече на личен опит. Това им е вторият следващ мощен сезон след предишния, когато стигнаха финала на ШЛ.”
В онази вечер на „ Селхърст Парк” опцията се изпари и, заради боязън от неналичието на идващ скоро, с това се изпари и Суарес. Той беше на 27 години, Играч на годината на Премиър Лийг, но с изненадващо малко титли: една купа в Еередивиси (при това пристигнала след напускането му с дошъл по пощата медал), една Купа на Нидерландия, една купа в Уругуай и една Купа на лигата в Англия. В Барселона завоюва към този момент четири трофеи в Ла Лига, четири Купи на краля и един път Шампионската лига, като напълно скоро може да добави още два трофея във визитката си. И, както към този момент казахме, е третият голмайстор на клуба в историята му в шампионата със 176 точни попадения.
Тук идва пауза и Суарес я прекъсва. 176 ли? Според него са повече, само че не е сигурен. Докато преди трупаше против Норич, в този момент го прави против Реал Мадрид – има 11 гола в Ел Класико – и в последните четири сезона е вкарал повече пъти в Примера даже от Кристиано Роналдо, а в Европа единствено Лионел Меси има повече попадения. Но до момента в който статистиките се употребяват за градене на митове на някои други, при него не се прави. Защо?
„ Може би има играчи, които са по-добри от мен в маркетинга”, чуди се той. А може би пък просто не бие барабана задоволително? „ Нямам задоволително огромно его, с цел да летя наляво-надясно, да пъча гърди и да разгласявам, че съм най-хубавата „ деветка”, че Барселона в никакъв случай не е имала „ деветка” като мен или нещо от сорта. Цифрите са налични. Зная, че съм единственият футболист, отнемал „ Златната обувка” от Меси и Кристиано Роналдо в последните пет години.”
Всъщност в последните 10, че и го е сторил два пъти. Само четирима са вкарали повече голове от него в цялата клубна история и по всичко проличава, че до момента в който се отдръпна (а той не бърза да го прави), единствено един ще е пред него: Меси.
„ Не е единствено това, което виждаш, когато го гледаш извън. Аз го виждам, до момента в който играя с него: стартирам да търча с наведена към земята глава и внезапно топката се появява тъкмо там – споделя и се стопира, поглежда към краката си с мислена топка и прави изумена физиономия. – И се питаш: „ Как я сложи там?!”, „ Как знаеше, че аз ще се озова там?!”. Понякога си на обещано място в очакване да получиш топката и сред теб и него има трима противници, та си мислиш: „ Не, не! Ще потегли другаде, тъй като по какъв начин ще ми докараш топката тук?”. А той съумява да ти я докара, само че ти към този момент си тръгнал. Пасът не е проработил, но виновността е моя, задето съм си мислил, че няма да може да го направи. Има хиляди обстановки като тази.”
Разбирателството сред Суарес и Меси ги прави идеалния тандем, а и най-хубави другари отвън терена. Те са съседи, децата им вървят в едно и също учебно заведение, съпругите им сътвориха общ бизнес и множеството дни двамата отиват с една кола на подготовка. Когато уругуаецът вкара хеттрик против Реал Мадрид през октомври, Меси наглеждаше децата му от първия ред на трибуните. „ Ще е мъчно, когато се отдръпна, тъй като подарява хората на драго сърце от играта. Отиваш на посещение и домакинските последователи го приветстват. Блестящо! Хубавото за нас е, че изживяваме интервала с него и че ни остават още години приятност от правеното от Лео.”
Всичко това единствено прибавя към чувството, че триумфът на Суарес е бил някак неминуем, елементарен, само че не всеки път е било по този начин. В първия му сезон в клуба, 2014/15, най-после бе извоюван требъл и той вкара гол на финала на ШЛ, но първоначално му бе заставен да тренира самичък заради наказване до октомври поради захапване на Джорджо Киелини на Мондиал 2014. Някои се чудеха дали ще се впише, а в тези първи месеци и самият Луис бил измежду тях, до момента в който нещата не се трансформираха през януари. Днес поучава и някогашния си съотборник Филипе Коутиньо да не смъква гарда по същата причина.
„ Играчите на Барселона би трябвало да живеят с непрекъснатите рецензии и да имат душевната мощ да надживяват неприятните моменти. Филипе е другар, още е млад и се пробвам да го поучавам. На мен също ми беше мъчно и му споделих, че и с него ще е по този начин. Трябва да приемаш рецензиите, само че най-важното е, че той се усеща уютно тук, благополучен, съотборниците му имат вяра, както и треньорът. Играчите са изложени на показ и даже и най-малкото нещо, което вършат, се преувеличава, да вземем за пример това с жеста на Филипе след гола му против Манчестър Юнайтед. Тренерът го сподели: „ Изненадан съм, че говорите за жеста му, а не за чудесния му гол.” Този гол трябваше да му даде самочувствие. Понякога би трябвало да се пробвате да разберете Филипе. Ако почитателите желаят даден състезател да се показва добре, би трябвало да са на негова страна, да го поддържат, тъй като той не е малоумен. Чува хоканията, когато изгуби топката, и това му въздейства. Мисли си: „ Леле, какво ще кажат почитателите, в случай че изгубя още една топка!”. Не, последователите би трябвало да поддържат нашите играчи, в случай че желаят да спечелим ШЛ и изобщо всичко.”
В това отношение „ Анфийлд” друг ли е? „ Да, доста друг. Английският футбол като цяло е друга просвета. Човек би трябвало да се научи да живее с тези неща.”
И това не е единствената разлика. „ Не мисля, че съм трансформирал играта си, само че би трябвало да се приспособяваш към потребностите на тима и на избрани играчи. Когато пристигнах тук, знаех, че имам Ней (Неймар) от едната страна и Лео от другата, надлежно че би трябвало да правя, дано го кажа по този начин, черната работа: да тичам, да тичам от пазача си и това бе преимущество за тях, тъй като когато го правех против двама централни бранители, единият от тях не знаеше какво да прави, а другият ме следваше. Така Ней и Лео оставаха един-на-един с хората от своята съответна страна, а в тези положения те са най-хубавите. Ето по какъв начин работи един тим.”
Има нещо в този разбор, което може би оказва помощ да „ разголим” приноса на Суарес. Сякаш черната работа е единствено това. Сякаш единствено другите са надарените. Сякаш головете са „ само” голове. Сякаш всеки може да търчи толкоз доста. „ Ние сме Барселона и не си тук единствено с цел да се бориш, да пресираш, да гониш бранителите, да спориш и да вкарваш по гол понякога – тук си и поради носените от теб качества.”
Има нещо в неговия жанр, което не притегля естетите, и когато играе зле, съдниците стават сякаш още по-крайни. Пък и времето никого не чака. В началото на сезона, в който навърши 31 години, някои споделиха, че за Барса е настъпил моментът за смяна в офанзивата. Суарес, който рядко започва бързо сезон, изглеждаше леко муден, леко… „ Дебел… Смея се на това, хиля се. Хвърлят всичката си мръсотия по теб. Правиш два-три неприятни мача и се почва с това в каква слаба форма си… Това са условията към играчите на Барселона.”
В последните няколко месеца формата му обаче е чудесна и никой към този момент на се съмнява в Суарес, при все това има още един бодил в петата. Той е не в неговата, а в тази на тима: Европа. След като голът му на „ Олд Трафърд” не бе зачетен, в случай че се разпише на „ Анфийлд”, ще му е първият на непознат терен в ШЛ от септември 2015 година насам. „ Хората акцентират обстоятелството, че не съм вкарвал на открито от три-четири години, само че аз не си изгубвам съня от това.”
Той обаче знае, че неуспехите в този шампионат болят. След три следващи отпадания на четвъртфиналите Барса трябваше да гледа по какъв начин Мадрид победи и умалява хубавото чувство от домашното господство. Ако Ливърпул желае повече купата, Барселона бленува повече евроуспех. Класиране на полуфинал е пробив, но това не е задоволително. В началото на сезона Меси обществено разгласи от терена на „ Камп Ноу” с микрофон в ръка, че целта тази година е явен: „ прелестната, мечтана купа”. Ако някой е знаел авансово за тази изява, ще да е бил уругуаецът.
„ Не, не знаех. После обаче се пошегувахме, че щом той го е споделил, би трябвало самичък да се нагърби да свърши работата. Изненада ни, само че в случай че капитанът желае толкоз доста да завоюва купата, за какво и ние да не го желаеме? Посланието беше ясно: това не е обвързване, но желаеме да спечелим шампионата. Няма да е елементарно, това е несъмнено. Ще е доста мъчно, както са сложни за печелене лигите. Понякога хората не правят оценка шампионските ни трофеи, все едно са фасулска работа, само че при една загуба примерно от Алавес или Валядолид незабавно стартират: „ Мале, какво злополучие сте!”. Трябва да оценявате всичките тези наши трофеи, тъй като те се печелят с мачове като този против Алавес или против Леванте.”
Сид Лоу, „ Гардиън” Примера дивисион 35 кръг, събота 27 април
Барселона 1:0краен резулат Леванте Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ