Напоследък често се чува, че трябвало да защитаваме нашите християнски

Напоследък постоянно се чува, че трябвало да пазиме нашите християнски полезности, тъй като превземащият ни ислям щял незабелязано да ги подмени. Но за кои полезности става дума? Александър Андреев стига до непредвиден извод.

Да си поговорим за полезностите на някои от днешните консерватори. Ислямът незабелязано и подкожно прониква в Европа, той разлага нашите обичайни полезности, обезсилва християнството, просмуква се в обществата, постанова превъзходството си с джамии, бурки и забрадки, по улиците и в учебните дворове - това заплашително вайкане е до болежка познато както в България, по този начин и в други европейски страни. Какви обаче са обстоятелствата?

Мюсюлманите през днешния ден са към 4,9% от популацията в Европа, установи Институтът Пю. Според този американски проучвателен център, в случай че актуалната наклонност се резервира, през 2050 година в Европа ще живеят към 14% мюсюлмани, само че в случай че европейците внезапно затегнат миграционната си политика, цифрата ще бъде не по-висока от 7,4 на 100.

Александър Андреев

С други думи: на никое място не се вижда дебнещата заплаха ислямът да превземе Европа. Напук на цифрите обаче тази заплаха непрестанно се размахва като чучело. От Марин Льо Пен, през Орбан и Салвини, та чак до българските патриоти (а по новому – консерватори) - политици из целия континент се пробват да печелят точки за сметка на ирационалните страхове на хората. Тези политици, в това число и българските консерво-патриоти, стряскат гласоподавателите с прогнозата, че обичайните християнски полезности ще бъдат унищожени от мюсюлманите.

И, надлежно, ще бъдат сменени. С други полезности, подразбира се.

Жената – край печката и в леглото. Хомосексуалните – на позорния дирек. Джендър-мендър, либерализъм-миберализъм – да се забранят със закон. Религията – в конституцията и в образователните стратегии.

Момент. Това полезностите на мюсюлманите ли са? Които ще подменят „ нашите "? Или пък са полезностите на консерваторите и патриотите, т.е. – „ нашите ", изконните европейски полезности? Ами в действителност разлика няма. И излиза, че консерваторите и патриотите се боят от нахлуването в Европа таман на своите полезности.

Звучи парадоксално, само че кой ли да се замисли…