Напомням на читателите, че на 4 октомври 1957 година СССР

Напомням на читателите, че на 4 октомври 1957 година Съюз на съветските социалистически републики шокира света с изстрелването на първия неестествен сателит “Спутник 1 ”. Веднага по-късно историческо достижение руският водач Никита Хрушчов упорства точно на 40-годишнината от Болшевишката гражданска война, т.е. на 7 ноември 1957-ма, да бъде извършен нов галактически полет. Взето е решение въз основата на усвоения опит от “Спутник 1 ” небрежно да бъде подготвен транспортен съд, който да е кадърен да поддържа живота на куче. Техническите екипи съумяват и на 3-ти ноември, броени дни преди огромните празненства, е изстрелян “Спутник 2 ” с кучето Лайка. 

Но за толкоз малко време на подготовка няма по какъв начин да бъде конструиран функционален транспортен съд, който освен да може да лети в космоса, само че и да се завръща на Земята. Всички знаят, че задачата на Лайка ще е еднопосочна. По-късно, в продължение на десетилетия след приключването на полета, официалната позиция на руските управляващи е, че кучето е живяло в космоса към една седмица, след което е евтаназирано. Чак през 2002-ра година става ясно, че гибелта на Лайка е била мъчителна и е настъпила към 5 часа след изстрелването заради прегряване. 

Три години по-късно експертите на Съюз на съветските социалистически републики съумяват да конструират транспортен съд, който е в положение да се завръща на Земята и по-нататък е приспособен и за полетите на първите космонавти. Става въпрос, несъмнено, за кораба “Восток ”.

Прототипът на първия “Восток ”, прочут под названието “Корабл-Спутник 1 ”, е изстрелян на 15 май 1960 година. На борда на кораба не пътува куче. Целта на задачата е да бъде изрепетирано навлизането в атмосферата и кацането на Земята, само че заради неточност в системата на навигация, вместо да бъдат извършени маневри за излизане от орбита, “Корабл-Спутник ” се озовава в по-висока околоземна орбита. Въпреки че задачата не се увенчава с стремежи свършек, основният конструктор Сергей Корольов е благополучен. За пръв път е потвърдено, че галактически транспортен съд може да маневрира в галактическото пространство, което проправя пътя към по-нататъшни дълготрайни експедиции.

На 28-ми юли е изстрелян нов транспортен съд, който не получава публично наименование, защото ракетата-носител аварира по-малко от минута след началото на полета и не е достигната орбита. Заради катастрофата кучетата Чайка и Лисичка умират. 

И стигаме до паметния 19-ти август, когато, в 11:38 ч. българско време, е изстрелян “Корабл-Спутник 2 ”. Няколко часа по-късно наземните станции в Западна Германия и Швеция удостоверяват, че корабът е в орбита и излъчва радиосигнали. Типично за политиката на Съюз на съветските социалистически републики, при започване на задачата никакви детайлности за полета не са оповестени (източник: http://www.svengrahn.pp.se/histind/sputnik5/sputnik5.html). По време на кацането, сходно на задачата на “Корабл-Спутник 1 ”, още веднъж пораждат проблеми с навигацията. Този път обаче инженерът Игор Яцунски е създал авариен вид за извеждане от орбита чрез датчик за ориентировка по слънцето. Ретроракетната система се възпламенява обикновено и “Корабл-Спутник 2 ” се завърща на Земята. Кучетата са в положително положение и медицинските проби не демонстрират никакви отклонения. Сега вече е разрешено на света да научи за Белка и Стрелка – първите животни, завърнали се на Земята след орбитална задача. По-късно Стрелка се окучва, а едно от кученцата е харизано на фамилията на американския президент Джон Кенеди. Но това е друга история. Достатъчно е да споменем, че Белка и Стрелка се радват на дълъг живот след тяхната експедиция, а след гибелта им са препарирани и през днешния ден могат да се видят в Музея на космонавтиката в Москва. 

Пътят към изстрелването на човек в космоса е открит, само че експертите на Съюз на съветските социалистически републики минават през още няколко тествания, преди да стабилизират кораба “Восток ” и да го създадат задоволително безвреден за космонавтите. 

Следващата задача е на 1-ви декември 1960-та, когато е изстрелян “Корабл-Спутник 3 ”. На борда му летят живи организми, включително кучетата Пчолка и Мушка. Но въпреки че орбиталният стадий на задачата протича обикновено, по време на спускането ретроракетният мотор не се изключва по проект и работи по-дълго от плануваното. Поради боязън спускаемата капсула да не попадне на територията на непозната страна, руското управление взема решение да взриви кораба. Пчолка и Мушка умират.

На 22-ри декември е изработен нов опит за изстрелване на транспортен съд, който не получава публично наименование, защото ракетата-носител се проваля по време на работата на третата степен. На борда пътуват кучетата Дамка и Красавка. Поради щастливо стичане на събитията, задачата приключва с хепи енд. Системите за целевото разрушение на кораба при положение на повреда (както към този момент загатнах, с цел да не попадне корабът на непозната държава) не сработват и капсулата се завръща безпроблемно на Земята. Изпратени са екипи, които избавят Дамка и Красавка. 

Чак през 1961 година Съюз на съветските социалистически републики се реваншира за гореспоменатите повреди – на 9-ти март е изстрелян “Корабл-Спутник 4 ” с кучето Чернушка, а на 25-ти март е полетът на “Корабл-Спутник 5 ” със Звьоздочка. Тези две следващи сполучливи задачи дават задоволително убеденост на руските управляващи, че структурата на “Восток ” е стабилизирана и по този начин на 12-ти април се стига до полета на Юрий Гагарин.