Напомням на читателите, че марсоходът “Кюриосити кацна на марсианската повърхност

Напомням на читателите, че марсоходът “Кюриосити ” кацна на марсианската повърхнина още през лятото на 2012 година. Но в доста връзки неговата задача занапред стартира. Първо, той се спусна в район, прекомерно далечен от мечтаното от учените място. Второ, марсоходът се придвижва доста постепенно – сред 25 и 100 метра на час. Тъй като атмосферата на Марс е тънка и с динамични условия, мъчно бе на управлението на задачата да разгадае къде тъкмо щеше “Кюриосити ” да кацне на планетата – само можеше да се планува, че ще се случи в необятен елипсовиден регион с огромна повърхност на дъното на кратера Гейл. Следващият марсоход на НАСА “Пърсъвиърънс ”, който ще излети в края на месец юли тази година, има усъвършенствана система за навигация и екипът ще може да го насочи с акуратност до стремежи район по време на спускането. 

Но това не бе допустимо за “Кюриосити ” и той кацна надалеч от мечтаната планина Шарп. Наложи се марсоходът да стартира дълго странствуване по суша. В последна сметка “Кюриосити ” се приближи до подножието на планината чак през 2014 година. 

И въпреки всичко идването в подножието беше едвам началото на същинската научна стратегия. Изследователите в началото копнееха да доближат до район от планината, богат на глинени минерали. За съществуването на тези глини се знае от години с помощта на изследванията от орбиталните проучвателен задачи, които кръжат към планетата. Съгласно оповестената от НАСА информация, “Кюриосити ” съумя да се изкачи до региона с глините през пролетта на 2019 година, след седемгодишно странствуване. Работата на това място се оказа извънредно ползотворна – въпреки всичко се знае, че глините се образуват в наличието на вода. Колкото повече учим богатите на глини марсиански райони, толкоз повече разбираме и за това минало, когато планетата е била топла и влажна. 

Но измежду по-високите елементи от планината Шарп, над глинения регион, се намира друга област, която съгласно данните от орбиталните задачи е богата на сулфати. Тяхното съществуване може да е симптом, че е настъпило засушаване или водата е станала по-кисела. Екипите желаят да насочат “Кюриосити ” към това място, с цел да могат да съберат нови данни. Сравнявайки сведенията от наситения на сулфати район с тези, получени от богатия на глини район, откривателите ще могат да схванат преходните процеси, посредством които Марс се е трансформирал от топла и влажна планета в ледена пустиня. 

Именно достигането на богатия на сулфати район е задачата на лятното странствуване на “Кюриосити ”. 

Проблемът е, че с цел да може марсоходът да доближи до това място, той ще би трябвало да прекоси обширна област, покрита с пясък. “Кюриосити ” ще пропътува към километър и половина – което за вас може би не звучи доста съществено. Но марсоходът, както бе упоменато при започване на тази обява, пътува постепенно. Освен това екипите ще внимават да не заседне – в случай че това се случи, няма кой да го измъкне. Също по този начин откривателите си резервират правото, в случай че се натъкнат на забавен обект по пътя, да спрат и да го изучат.

Затова на фона на трите нови задачи, които ще се насочат към Марс през това лято, се прибавя и новото странствуване на “Кюриосити ”. То ще отнеме дълги месеци. Учените даже позволяват, че марсоходът може да не е стигнал до богатия на сулфати район преди Деня на благодарността, който се пада в края на ноември.

През множеството от идните седмици управлението на задачата ще командва “Кюриосити ” от домовете си, съгласно новите ограничения против разпространяването на Covid-19. Голяма част от напредването ще бъде реализирано и в автоматизиран режим, с помощта на заложения в бордовия компютър програмен код. С течение на времето софтуерът ще става още по-сложен. Нещо повече – всеки един запалянко може да се включи в задачата и да помогне за обучаването на изкуствения разсъдък на “Кюриосити ” (за информация: на този линк).

“Кюриосити не може да се придвижва дълго време без подготвени хора ”, оповестява основният “шофьор ” на задачата към НАСА Мат Гилднър. “Но той в действителност има способността да взима самичък елементарни решения, до момента в който пътува, с цел да заобикаля огромни скали или рисков терен. Марсоходът просто ще спре, в случай че не разполага с задоволително информация, с цел да се придвижи самичък ”.

Надяваме се, че пътешествието ще се увенчае с триумф. Благодарение на спускаемите задачи на НАСА ние научаваме от ден на ден и повече за Червената планета. Пък кой знае – може следващата година компания на “Кюриосити ” да прави и новият китайски марсоход от роботизираната експедиция “Тянвън 1 ”?

За повече информация: НАСА