Парламентът отпусна 30 милиона лева годишно за „Напоителни системи“ на земеделците
Напоителни системи ще получават отплата от държавния бюджет като обществено-икономическа услуга
Търговското сдружение " Напоителни системи " ще получава 30 милиона лв. годишно от държавния бюджет за транспорт на вода за потребностите на земеделските стопани. Финансовата отплата стана допустима откакто Народното събрание гласоподава промени, с които напояването се смята за обществено-икономическа услуга.
Решението идва в сериозен миг за българските земеделци, които години наред се борят с неналичието на налична вода за напояване. Милен Коев от русенското село Тръстеник, който повече от 20 години отглежда зърнени култури, не може да разчита на напояване поради унищожената инфраструктура в района.
" Тук сме на висока надморска височина. Трябва да копаем 200 метра за сондаж. Консумацията на ток на една помпа и цената на водата, която да извадим, тя е извънредно скъпа и прави нерентабилно напояването ", изяснява той пред Българска национална телевизия.
Инфраструктурни проблеми и румънския модел
Земеделските стопани в русенския район се надяват, че станциите на " Напоителни системи " ще бъдат ремонтирани и водата от река Дунав ще стигне до нивите им, каквато е практиката в прилежаща Румъния.
" По инфраструктурата канали, тръби, са съборени, остарели са, тъй като не са работили с години. Трябва да ги възстановим. Би било по-практично с по-малка инвестиция да покриваме по-голяма повърхност. Няколко села ще могат да се напояват с инфраструктурата на 'Напоителни системи'. Румъния, която подвигна напоителните площи два пъти през последните 10 години, извънредно доста черпи вода от Дунав ", показва Милен Коев.
Надежди за по-добра годишна продукция
Дори земеделци наоколо до водни източници изпитват усложнения. Иван Янев от кресненското село Сливница, чиито насаждения са до коритото на река Струма, може да напоява единствено част от тях поради ниските водни равнища.
" Водата я има от малко малко, само че поради сушата понижава в канала. Ще викнат екскаватор, който да затвори Струма, с цел да се увеличи равнището на напоителния канал ", споделя той.
Янев се надява, че финансовата отплата на " Напоителни системи " ще се отрази позитивно на реколтата: " 30 милиона за в бъдеще, в случай че са толкоз положителни и заинтригувани, да забележим дали ще се усъвършенства българското произвеждане и дали ще се помогне на нас, селяните, които употребяваме половните води. "
Дългосрочна вероятност
Според Милен Коев обаче ще отнеме най-малко година, до момента в който се възвърне напоителната инфраструктура, с цел да може да достави земята му с вода. Дотогава земеделците ще продължат да сеят зърното по-късно, с цел да избегнат рисковите суши.
Новото решение на Народното събрание съставлява развиване на законодателната самодейност от май 2025 година, когато парламентарната комисия одобри на първо четене промени в Закона за водите за подкрепяне на земеделските производители при разноските за напояване.
Търговското сдружение " Напоителни системи " ще получава 30 милиона лв. годишно от държавния бюджет за транспорт на вода за потребностите на земеделските стопани. Финансовата отплата стана допустима откакто Народното събрание гласоподава промени, с които напояването се смята за обществено-икономическа услуга.
Решението идва в сериозен миг за българските земеделци, които години наред се борят с неналичието на налична вода за напояване. Милен Коев от русенското село Тръстеник, който повече от 20 години отглежда зърнени култури, не може да разчита на напояване поради унищожената инфраструктура в района.
" Тук сме на висока надморска височина. Трябва да копаем 200 метра за сондаж. Консумацията на ток на една помпа и цената на водата, която да извадим, тя е извънредно скъпа и прави нерентабилно напояването ", изяснява той пред Българска национална телевизия.
Инфраструктурни проблеми и румънския модел
Земеделските стопани в русенския район се надяват, че станциите на " Напоителни системи " ще бъдат ремонтирани и водата от река Дунав ще стигне до нивите им, каквато е практиката в прилежаща Румъния.
" По инфраструктурата канали, тръби, са съборени, остарели са, тъй като не са работили с години. Трябва да ги възстановим. Би било по-практично с по-малка инвестиция да покриваме по-голяма повърхност. Няколко села ще могат да се напояват с инфраструктурата на 'Напоителни системи'. Румъния, която подвигна напоителните площи два пъти през последните 10 години, извънредно доста черпи вода от Дунав ", показва Милен Коев.
Надежди за по-добра годишна продукция
Дори земеделци наоколо до водни източници изпитват усложнения. Иван Янев от кресненското село Сливница, чиито насаждения са до коритото на река Струма, може да напоява единствено част от тях поради ниските водни равнища.
" Водата я има от малко малко, само че поради сушата понижава в канала. Ще викнат екскаватор, който да затвори Струма, с цел да се увеличи равнището на напоителния канал ", споделя той.
Янев се надява, че финансовата отплата на " Напоителни системи " ще се отрази позитивно на реколтата: " 30 милиона за в бъдеще, в случай че са толкоз положителни и заинтригувани, да забележим дали ще се усъвършенства българското произвеждане и дали ще се помогне на нас, селяните, които употребяваме половните води. "
Дългосрочна вероятност
Според Милен Коев обаче ще отнеме най-малко година, до момента в който се възвърне напоителната инфраструктура, с цел да може да достави земята му с вода. Дотогава земеделците ще продължат да сеят зърното по-късно, с цел да избегнат рисковите суши.
Новото решение на Народното събрание съставлява развиване на законодателната самодейност от май 2025 година, когато парламентарната комисия одобри на първо четене промени в Закона за водите за подкрепяне на земеделските производители при разноските за напояване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ