Реставрираната втора статуя от Хераклея Синтика беше показана за първи път
Напълно реставрираната антична мраморна скулптура в човешки растеж, открита през 2024 година в Хераклея Синтика от екипа на проф. доктор Людмил Вагалински, беше показана за първи път – изправена и с глава на раменете.
Това се случи на 5 август в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките в София по време на откриването на изложбата " С една глава по-висока “, взаимно с Община Петрич.
Статуята е втората, открита от същия екипа по време на археологическите разкопки в Големия канал на античния град край с. Рупите. За разлика от първата, която е открита в доста по-добро положение и реставрирана на място в Петричкия музей, втората е открита със съществени повреди и отделена от тялото глава. Състоянието ѝ постанова пренасяне в София, където в продължение на повече от седем месеца реставратори от НАИМ-БАН и скулптори от Националната художествена академия правят сложен развой на подсилване, разчистване и възобновяване на мраморния монумент, прокиснал в земята повече от 1600 години.
Реставрацията минава през многоетапна консервация, започваща с оценка на положението и идентифициране на разрушителните процеси. Първо се отстраняват механично почвените наслоявания, след което повърхността на мрамора се почиства с ултразвук. Полагат се неведнъж компреси с разнообразни субстанции, които размекват твърдите налепи и извличат проникналите от почвата соли. Премахването на замърсяванията разкрива истинската повърхнина и предотвратява нови опустошения и загуби.
В процеса на работа се откриват редица структурни повреди в мрамора, незабележими преди почистването. За да се подсигурява сигурността и устойчивостта на фигурата, се употребяват карбонови анкери, които укрепват пукнатините в сериозни точки – актуален аналог на античните стоманени скоби, употребявани още в интервала на разработване на статуята. Всички интервенции са минимизирани и точно съобразени със актуалните стандарти за запазване на културното завещание и сигурността на посетителите.
Реставрацията е финансирана от НАИМ-БАН и с помощта и ресурсите, предоставени от Националната стратегия за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, подкрепяна от Министерството на образованието и науката.
„ Партньорство – това е думата, която най-точно разказва това събитие. Нашата роля беше да обединим всички страни, ангажирани в този комплициран развой, тъй че крайният резултат да бъде най-хубавият вероятен както за самия монумент, по този начин и за идеята по запазване на културното завещание. В тази система няма „ дребни “ и „ огромни “ – всеки е значим. И всеки човек, който взе участие в реставрацията, има своя незаместим принос. Без неговия труд не бихме могли да стигнем до края “, зави шефът на НАИМ-БАН доцент доктор Христо Попов.
„ Сто години се приказва за мястото и смисъла на Хераклея Синтика, само че едвам през последните близо двадесет години започнахме ефикасната работа по разкриването ѝ. Днес се любуваме на тези прелестни творби, които приказват за Античността по един несравним метод. Археологията не е единствено просвета за предишното – тя прави съвремието ни по-пълноценно, тъй като няма нищо по-силно от преживяването да се докоснем до тези артефакти “, означи министър председателят Росен Желязков.
„ Тази скулптура нямаше да я има, в случай че не работехме дружно. Тя е резултат от едно извънредно съдействие. И тъкмо когато го има, се случват забележителните резултати. На този мускулест мраморен юноша бих споделил: Добре пристигнал в България. Той сигурно ще способства за културния туризъм – като магнит е. Но най-важното е, че зад него стои трудът на българските експерти – археолози, реставратори и още доста други “, разяснява ръководителят на екипа, разкрил статуята, проф. доктор Людмил Вагалински.
Сред формалните представители на събитието бяха още заместник-министърът на културата доцент Тодор Чобанов и заместник-председателят на Българска академия на науките проф. лекар на науките Емануил Мутафов, които също поздравиха екипите, работили по възобновяване на скъпата находка.
Статуята ще остане изложена в Националния археологически музей в София до есента, когато ще бъде върната в Историческия музей в Петрич.
