Къде са нашите пари, когато трябва спешна помощ, г-н Борисов?
Напълно обикновено, 2020 година мина под знака на ковид. Но този знак не носи освен тежестта на здравето – той носи и тежестта на парите. Здравето е доста хубаво нещо, само че е невероятно нещо, в случай че няма какво да ядеш. Затова е доста значим сигналът от бизнеса към Бойко Борисов и ръководството му какво направи, с цел да има какво да ядем във времената на пандемия, а освен да има къде да ни откара колата за спешна помощ. Дали има къде да ни откара колата за спешна помощ, избирам да не разисквам в този материал и поисквам никой да не му се постанова да ревизира от персонален опит.
И по този начин – от АИКБ и БСК зададоха право куме в очи, а точно – за какво значителната помощ за бизнеса идва единствено през евросредства? Само който не е кандидатствал за европари, единствено той не знае за какви тежки бюрократични процедури става въпрос! Отнема месеци да ти прегледат и оценят плана, с който търсиш финансиране! Това не се промени поради коронапандемията – трансформираха се обаче доста други неща. Ежедневие е от през днешния ден за на следващия ден да бъдат одобрявани ограничения на държавно равнище, които трансформират по този начин средата, че въздействието върху прехраната ти се усеща мигновено. Днес работиш, на следващия ден – не. Само че сметките си вървят – за ток и вода, за наем, за заплати на чиновници, за осигуровки, налози, обслужване на заеми. И отстъпките в тези случаи въобще не стават от през днешния ден за на следващия ден, тъй като тези, които си търсят парите, също ги притискат сметки.
Затова – къде са парите на данъкоплатците, господин министър председател? Или не приказвахте какви сме отличници на фискалната просвета, по какъв начин контрабандата я преборихме, та парите текат в бюджета? Къде са в този момент тези пари? Къде са, с цел да може да се помогне на хората, които ги изкарват, да оцелеят и след бурята да са още тук, та да стартират още веднъж да изкарват пари и даже още повече?
Ако има пари и ги къткаме, каква тъкмо рецесия чакаме, че да ги вкарваме в приложимост - може би да сме първи по смъртност в Галактиката? Ако няма, въпросът е за какво няма - в случай че не бяхме в Европейски Съюз, щеше ли нещо да има? Или е по този начин, тъй като поради недостатъци в системата с еврофондовете още няма същински надзор на върховенството на закона и може да виреят режими, които да се хранят тъкмо от споделената взаимност във фондовете?
Посевместната тъпота и незнание, което обществените мрежи култивират особено в България, извънредно доста пречи на обществото ни да схване кой в последна сметка е златната кокошка. Това са дребните и междинни бизнесмени, които са имали смелостта да тръгнат по несигурния житейски бизнес път от една концепция, да я трансфорат в нещо работещо и то да носи пари – на тях, на чиновниците им, та да влизат пари и в страната! Държавата НЕ основава благосъстояние! Тя е в ролята на този, който разпределя, тъй като не може всеки да е бизнесмен – в случай че можеше, почтено казано нямаше да има потребност от страна! В България обаче всички знаем, че страната разпределя най-вече в едни джобове, шкафчета, чекмеджета – тъкмо това вбесява и докарва до извънредно обезсърчение хората.
Разбира се, правдивост може да бъде търсена посредством правосъдната система. Само че в България и тя е като колите за спешна помощ. Поредното доказателство – почваме да ковем закона по този начин, че да не прави противозаконни неща. Само че по какъв начин го вършим – въпросният прокурор, който ще проверява основния, ще го предлага Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която единомислещо и без никакво несъгласие застана зад настоящия основен прокурор Иван Гешев, до момента в който се състезаваше самичък със себе си за поста. Освен това, контролиращият прокурор ще го избира Висш съдебен съвет, в което без никакъв проблем се събра два пъти квалифицирано болшинство за избора на Гешев за обвинител номер едно. Всеки самичък да си прави изводите.
В последна сметка, ситуацията отива от самун и зъби единствено на зъби. Но нали в България по принцип си боледуваме, какъв брой ли ще са ни кариесите, когато към този момент би трябвало в действителност да хапем за живота си?
Автор: Ивайло Ачев
И по този начин – от АИКБ и БСК зададоха право куме в очи, а точно – за какво значителната помощ за бизнеса идва единствено през евросредства? Само който не е кандидатствал за европари, единствено той не знае за какви тежки бюрократични процедури става въпрос! Отнема месеци да ти прегледат и оценят плана, с който търсиш финансиране! Това не се промени поради коронапандемията – трансформираха се обаче доста други неща. Ежедневие е от през днешния ден за на следващия ден да бъдат одобрявани ограничения на държавно равнище, които трансформират по този начин средата, че въздействието върху прехраната ти се усеща мигновено. Днес работиш, на следващия ден – не. Само че сметките си вървят – за ток и вода, за наем, за заплати на чиновници, за осигуровки, налози, обслужване на заеми. И отстъпките в тези случаи въобще не стават от през днешния ден за на следващия ден, тъй като тези, които си търсят парите, също ги притискат сметки.
Затова – къде са парите на данъкоплатците, господин министър председател? Или не приказвахте какви сме отличници на фискалната просвета, по какъв начин контрабандата я преборихме, та парите текат в бюджета? Къде са в този момент тези пари? Къде са, с цел да може да се помогне на хората, които ги изкарват, да оцелеят и след бурята да са още тук, та да стартират още веднъж да изкарват пари и даже още повече?
Ако има пари и ги къткаме, каква тъкмо рецесия чакаме, че да ги вкарваме в приложимост - може би да сме първи по смъртност в Галактиката? Ако няма, въпросът е за какво няма - в случай че не бяхме в Европейски Съюз, щеше ли нещо да има? Или е по този начин, тъй като поради недостатъци в системата с еврофондовете още няма същински надзор на върховенството на закона и може да виреят режими, които да се хранят тъкмо от споделената взаимност във фондовете?
Посевместната тъпота и незнание, което обществените мрежи култивират особено в България, извънредно доста пречи на обществото ни да схване кой в последна сметка е златната кокошка. Това са дребните и междинни бизнесмени, които са имали смелостта да тръгнат по несигурния житейски бизнес път от една концепция, да я трансфорат в нещо работещо и то да носи пари – на тях, на чиновниците им, та да влизат пари и в страната! Държавата НЕ основава благосъстояние! Тя е в ролята на този, който разпределя, тъй като не може всеки да е бизнесмен – в случай че можеше, почтено казано нямаше да има потребност от страна! В България обаче всички знаем, че страната разпределя най-вече в едни джобове, шкафчета, чекмеджета – тъкмо това вбесява и докарва до извънредно обезсърчение хората.
Разбира се, правдивост може да бъде търсена посредством правосъдната система. Само че в България и тя е като колите за спешна помощ. Поредното доказателство – почваме да ковем закона по този начин, че да не прави противозаконни неща. Само че по какъв начин го вършим – въпросният прокурор, който ще проверява основния, ще го предлага Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която единомислещо и без никакво несъгласие застана зад настоящия основен прокурор Иван Гешев, до момента в който се състезаваше самичък със себе си за поста. Освен това, контролиращият прокурор ще го избира Висш съдебен съвет, в което без никакъв проблем се събра два пъти квалифицирано болшинство за избора на Гешев за обвинител номер едно. Всеки самичък да си прави изводите.
В последна сметка, ситуацията отива от самун и зъби единствено на зъби. Но нали в България по принцип си боледуваме, какъв брой ли ще са ни кариесите, когато към този момент би трябвало в действителност да хапем за живота си?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ