Възможно е да осъмнем с нов национален празник, въпреки нежеланието на 75% от българските граждани: Петър Витанов
Напълно е допустимо сред Никулден и Коледа ръководещите да ни сервират поредна порция промени в Конституцията и да осъмнем с нов народен празник, макар недоволството и нежеланието на 75% от българските жители. Подписката за осъществяване на референдум за Трети март продължава в цялата страна и съм уверен, че ще достигнем нужния брой подписи в период. Това съобщи пред БНР евродепутатът Петър Витанов, който е и ръководител на Инициативния комитет за осъществяване на референдум за Трети март.
През декември Народното събрание следва да гласоподава планът за промени в Конституцията, една от които планува промяна на националния празник. Според социлогически изследвания от началото на октомври тази година три четвърти от българите не са съгласни с сходна смяна.
" В миналите два месеца срещнахме много обструкции, в това число на административно равнище - имаше общински изборни комисии, които в прорез със закона забраняваха да се събират подписи по време на акцията. Въпреки това намерихме стотици съидейници, локални общности, които се ангажираха с идеята – демократични, консервативни, леви, патриотични, даже и десни, които демонстрираха, че може да има една обща надпартийна, национална идея ", сподели още Петър Витанов.
На въпрос дали при събрани подписи Референдумът за националния празник може да бъде отритнат, както се случи с този за запазването на лв., евродепутатът съобщи, че сходно развиване би провокирало противопоставяне и би довело до " наказване от страна на гласоподавателите ".
Витанов разяснява и резултатите от изборите в Нидерландия, които бяха извоювани от крайнодясната Партия на свободата, ръководена от Герт Вилдерс.
" Като ляв човек, считам, че когато печели една радикална, бих споделил ксенофобска, групировка, би трябвало да си зададем някои въпроси. Проблемът може би не е единствено в Герт Вилдерс, нито в неговата партия. Очевидно има някакво разкъсване на връзката сред проблемите на обществото и това, което приказват политическите елити. В България хората санкционират политиците, като не гласоподават, в Нидерландия - като гласоподават – изборната интензивност там гони 80 %. Големият въпрос пред всички политици е по какъв начин да се приспособяват към същинските публични проблеми, тъй като явно те са разнообразни ", разяснява социалистът.
Петър Витанов е на мнение, че резултатът от тези избори ще се отрази отрицателно на присъединението на България и Румъния към Шенген.
" Преди изборите в Нидерландия чаках, все пак, въпросът да има позитивно развиване за България. Според мен Европа имаше потребност от България и Румъния като две страни, на които можеше да разчита и в които няма да се основат антиевропейски настроения. След идването на Вилдерс, нещата са разнообразни. Той освен че не желае да се позволяват нови страни в Шенген, а има намерение да сложи въпроса за излизането на Нидерландия както от Шенген, по този начин и от Европейски Съюз. В този подтекст, прозорецът от благоприятни условия, който имахме, се притваря ", счита Витанов.
През декември Народното събрание следва да гласоподава планът за промени в Конституцията, една от които планува промяна на националния празник. Според социлогически изследвания от началото на октомври тази година три четвърти от българите не са съгласни с сходна смяна.
" В миналите два месеца срещнахме много обструкции, в това число на административно равнище - имаше общински изборни комисии, които в прорез със закона забраняваха да се събират подписи по време на акцията. Въпреки това намерихме стотици съидейници, локални общности, които се ангажираха с идеята – демократични, консервативни, леви, патриотични, даже и десни, които демонстрираха, че може да има една обща надпартийна, национална идея ", сподели още Петър Витанов.
На въпрос дали при събрани подписи Референдумът за националния празник може да бъде отритнат, както се случи с този за запазването на лв., евродепутатът съобщи, че сходно развиване би провокирало противопоставяне и би довело до " наказване от страна на гласоподавателите ".
Витанов разяснява и резултатите от изборите в Нидерландия, които бяха извоювани от крайнодясната Партия на свободата, ръководена от Герт Вилдерс.
" Като ляв човек, считам, че когато печели една радикална, бих споделил ксенофобска, групировка, би трябвало да си зададем някои въпроси. Проблемът може би не е единствено в Герт Вилдерс, нито в неговата партия. Очевидно има някакво разкъсване на връзката сред проблемите на обществото и това, което приказват политическите елити. В България хората санкционират политиците, като не гласоподават, в Нидерландия - като гласоподават – изборната интензивност там гони 80 %. Големият въпрос пред всички политици е по какъв начин да се приспособяват към същинските публични проблеми, тъй като явно те са разнообразни ", разяснява социалистът.
Петър Витанов е на мнение, че резултатът от тези избори ще се отрази отрицателно на присъединението на България и Румъния към Шенген.
" Преди изборите в Нидерландия чаках, все пак, въпросът да има позитивно развиване за България. Според мен Европа имаше потребност от България и Румъния като две страни, на които можеше да разчита и в които няма да се основат антиевропейски настроения. След идването на Вилдерс, нещата са разнообразни. Той освен че не желае да се позволяват нови страни в Шенген, а има намерение да сложи въпроса за излизането на Нидерландия както от Шенген, по този начин и от Европейски Съюз. В този подтекст, прозорецът от благоприятни условия, който имахме, се притваря ", счита Витанов.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ