Целта беше да работя за себе си. Направих го. Постигнах

Целта беше да работя за себе си. Направих го. Постигнах го. Работя за себе си. Но това не оправи живота ми. Свободен съм да преследвам каквото си желая. Но постигането на моите цели не ме и няма да ме направи приключен. Има термин за това – „ заблудата за постигането “. Това е повода от време на време към момента да се усещаме „ празни “, даже когато реализираме това, което желаеме. Постигането на цел рядко се усеща като идване. Защото това не е краят, който сме си представяли.

Правите всичко допустимо, с цел да се изкачите по стълбата. Но откакто стигнете до върха не намирате нищо. Или още по-лошо, намирате отчаяние. Това се случва, тъй като краят, който чакаме, не взема решение безусловно проблемите ни. Целите са предопределени да ни водят. Те могат да ви покажат какъв брой сте пораснали, какъв брой надалеч сте стигнали и какво сте способни да постигнете. Но те не са самоцел. Щастието е непряк артикул от свършването на нещата.

Философи и психолози го повтарят от години. Но ние забравяме, тъй като желаеме неотложно задоволство. Искате да изпитате какво е възприятието, когато най-сетне можем да кажем, че сме постигнали задачите си.   „ Мозъкът е в търсене на благополучие и защото е доста по-загрижен за бъдещето, в сравнение с за сегашното, той възприема щастието като гаранция за безпределно дълго бъдеще на удоволствия “, написа философът Алън Уотс.