Нападението срещу Украйна е престъпление, но то е в полето

Нападението против Украйна е закононарушение, само че то е в полето на геополитиката и все в миналото може да се стигне до помирение и даже до помиряване, подбудено от някакви справедливи условия, да вземем за пример внезапна смяна в съотношението на силите на фронта. Убийството на Навални е честен проблем, тук амнистия и помиряване не може да има, нови условия няма да се появят. С безумната си война Путин обрече на гибел стотици хиляди украинци и руснаци, само че точно днешната гибел на един единствен човек отрязва дефинитивно пътя на кремълския деспот към завръщането в клуба на цивилизованите страни.

 

А той търси самопризнание точно от Запада – дружбата с Китай и Иран е единствено поради икономическото и военно оцеляване, егото на Путин може да бъде задоволено само в случай че го позволен на равна нога на геополитическата маса на западните водачи.

Не имам вяра Путин да е издал предписание от вида „ Убийте го през днешния ден! “, само че гибелта на Навални е резултат от отравянето му през 2020 година и нечовешките условия в пандиза през последните 3 години. Нито едното, нито другото можеха да се случат без персоналното утвърждение на съветския президент.

Навални изобщо не беше позволен до борбата за властта в Русия, доста рецензии има и към неговите политически възгледи. Но това, което му сътвори ореол, е саможертвата. Доброволното му връщане в Русия през януари 2021 година още тогава изглеждаше като донкихотовщина, а след 24 февруари 2022 година стана ясно, че си е било самоубийство. Навални имаше избор – да остане в Германия и да изпадне в политическа давност или да се върне в Москва и да се утвърди като основен опозиционен водач, въпреки и от пандиза. Оказа се, че за него в персонален проект има и трети, по-лош вид – гибелта.

 

Пламен Димитров, Българско геополитичско сдружение