Нападателят Валери Божинов призна, че го е заболяло от раздялата

Нападателят Валери Божинов призна, че го е заболяло от раздялата с . Божинов приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по RING с водещи Владимир Памуков и Красимир Минев.
- Валери, по какъв начин се отнасяш към колажите с твоята личност в Интернет пространството? „ Божинката “ към този момент стана марка…
- Е, „ Божинката “ ми е другар! От доста време насам ми е другар. Отнасям се доста положително, ухилен. Наистина е част от моя живот, с колажите и всички тези неща. Kак беше - „ на открито е единствено за вътре “? Наистина доста хубави неща и хората, които ги мислят. Но без моето присъединяване няма по какъв начин. Проблемът идва там, че когато приказвам и давам изявленията на български, моите мисли текат на италиански. Италианският ми е доста по-силен да беседвам и мисълта ми тече по-бързо от това, което ще кажа. Ако приказвам на италиански, няма да имам проблем. Българският е малко по-труден. Но хората не знаят. И стават едни забавни неща. Така се роди „ Божинката “. Винаги е до мен. Вие не го виждате, само че той е тук до мен.
- Когато се обръщаш обратно в кариерата си, съжаляваш ли за нещо? Примерно ти беше в топ 10 на гениите, които ги чака най-бляскаво бъдеще във футбола.
- Съжалявам, че в действителност можеше, не споделям да доближи господин Стоичков, тъй като няма кой и по какъв начин да го надмине в днешно време или след не знам какъв брой години да надминеш Христо Стоичков. Мислех си, че мога да доближи да играя на неговото равнище, да играя в неговите тимове. Да печеля, не споделям „ Златна топка “, само че шампионати, шампионати, голмайсторски призове и така нататък Много бързо се развиха нещата. На 13 години към този момент бях в мъжкия тим, на 15 дебютирах в Серия „ А “. Може би не съм бил подготвен, само че пък беше хубаво.
- Защо още искаш да играеш? Готов си да го направиш даже на по-ниско равнище. Решил ли си по принцип с какво ще се занимаваш след футбола?
- Играе ми се, тъй като обичам футбола. Футболът ми е дал доста. Със сигурност аз можеше да дам доста повече на него. Окей, имаш финанси, можеш да си обикаляш, само че аз знам, че моят край наближава. Искам да го употребявам до последно – да се любувам, да играя. В момента упражнявам с млади и перспективни момчета. Искам да оказвам помощ, дай боже да станат положителни футболисти. Не знам, може пък на следващия ден, по-късно изявление, да спра. Едно остаряло куче, което търси кокал, да каже последно „ Бау “ и „ Чао “. Много хора ме питат за какво не преставам да играя. Всеки е друг. Бих желал да стана като Стоичков с работата, която сега прави. Дали ще стане към този момент е божа работа. Но по тази причина сте вие и се надявам да ми помогнете в тази тенденция.
- Сега да слезем на земята и да поговорим за българския футбол. Какво е ситуацията? Играчи със заплати по 2 хиляди лева, неприятни игрища и бази…
- Г-н Памуков, вие го казахте. Положението е сериозно персонално за мен. За мен единственото ни избавление е страната. Не помогне ли тя, не влезе ли в помощ на клубове, на Футболен съюз, като цяло на футбола, няма по какъв начин да се оправим. Нямаме тази мощ, тази мощ. Да, има президенти като господин Ганчев, като господин Домусчиев, само че са малко хората, които влагат и дават свои средства във футбола. Но всичко останало – виждате, че нямаме бази, няма къде да се тренира, нямаме игрища. Грандовете ни нямат хубави игрища. За мен персонално би трябвало ЦСКА да има стадион, Левски да има стадион, Локомотив (Пловдив), Ботев (Пловдив), всички огромни грандове и градове. Нямаш ли стадион, нямаш ли бази, си за на никое място, да не приказваме, че е тежко и мъчно. Пожелавам и се надявам страната да се намеси и да помогне на грандовете като ЦСКА, Левски, Локо и Ботев да си създадат игрища. Имаме ли игрища и бази, ние ще прогресираме, ще се развиваме като страна, като футбол, като футболисти, като всичко.
- Поддържаш Борислав Михайлов в конгресните борби. Защо - поради това, че е легенда на Левски, тъй като си другар със сина му Ники Михайлов или просто тъй като не харесваш Бербатов?
- Уважавам всички. Уважавам господин Михайлов, почитам и към този момент по този начин би трябвало да го назовавам – господин Бербатов. Така че почитам всички. А за какво и аз да не се кандидатирам? Може и аз да се кандидатирам за идващия Конгрес. Не се знае.
- Националният тим – по кое време усети, че се движим със спукани губи?
- Ние от много години се движим със спукани гуми. Не можах да осъзная и да схвана, че с това, което имахме – Мартин, Бербата, Стилиян, аз, да не изреждам останалите, не можахме да се класираме. Това за мен е в действителност грях. Господ да ти е дал подобен гений, толкоз доста качества, да играеш в толкоз огромни тимове и да не можеш да се класираш. Само един пък се класирахме на Европейско. За страдание, с такива футболисти, с такива качества и капацитет, ние не можахме да се класираме. Това ми е най-болното. А сега ги няма, желаеме ги, търсим ги, само че не можем да ги намерим.