Кешерю: Сега се целим в осма титла
Нападателят на Лудогорец Клаудио Кешерю гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Румънецът има 63 гола за в българския футбол, което е в действителност съществено достижение за чужденец. Неслучайно в мениджърските среди му дефинират цена от 4 милиона евро. Но Кешерю към момента избира да остане в България. Три пъти подред е първенец на страната ни, а купите му са общо пет, тъй като е ликувал два пъти и в шампионата на своята татковина. В Румъния е стигал върха с екипа на някогашния европървенец Стяуа (Букурещ). Изиграл е 25 мача за румънския народен тим и е вкарал 6 гола. Два пъти подред е голмайстор на Първа професионална лига. - Здравейте, Клаудио! Подготовката на Лудогорец върви по проект. Какви са упованията ви от новия сезон? - Със сигурност след всяка година и спечелването на нова купа желаеме още веднъж да сме първенци. Суперкупата на България е първата наша цел, а след това да влезем в Шампионската лига. Стартираме с такива планове и в никакъв случай не мислим отрицателно. Целите ни са задоволително високи.
@@@
- В медиите има доста клюки, че ви нападат с предложения от чужбина. Каква е истината? - Има предложения. За момента съм тук и се усещам благополучен. Само преди шест месеца подписах нов контракт. Спечелихме купата и в действителност се усещам добре в този тим. Искам да продължа. В кариерата на един футболист доста неща могат да се случат. Първата и предпочитана алтернатива пред мен е да остана. - При какви условия бихте напуснали България и Лудогорец? - Зависи от клуба. - В известния уебсайт за прехвърляния " Трансфермаркт " вашата цена е избрана като 4 милиона евро. С това сте един от най-скъпо оценените играчи в България. Правилна ли е цената ви? - Да, гледал съм цените в Трансфермаркт. Но те зависят от доста неща. На първо място е формата на футболиста, след това от клуба, от силата на шампионата. Със сигурност ме ласкае, тъй като написаната сума е сериозна. Въпреки че това не са публични трансферни цени. Ако заговорим за Персийския залив или Китай, цените експлодират. Бих споделил, че за Европа моята цена е висока. Четири милиона евро са доста пари. - Отново станахте голмайстор на Първа професионална лига. Толкова ли е елементарно да се бележи в нашето състезание? - Аз играя в един в действителност, но в действителност доста мощен тим. Така че с такива сътрудници става по-лесно да се вкарва. Знам техните придвижвания, както и те моите. Напълно съм интегриран в отбора. Затова имам преимущество пред съперниците. Винаги е мъчно първия път. После втория става още повече. И по този начин. Защитниците стартират да внимават повече за теб, за сътрудниците ти. В нашия тим най-хубавото е, че заплахата идва отвред. - Дълго време имаше борба сред вас и Фернандо Каранга от ЦСКА за голмайсторския приз. Какво е мнението ви за него? Пратихте му известие, когато се контузи. - Разбира се. Чух за неговите проблеми и най-нормалното нещо бе да го поддържа. Трябва да има взаимност сред играчите. Никой не се радва, когато различен е контузен. Аз го направих и поради нещастието в фамилията му - той беше изгубил родител. Това е доста повече от футболните каузи. Това е част от живота. Никой не може да бъде безпристрастен с такива проблеми. - Харесвате ли го? Кои други ви импонират? - Каранга е характерен номер девет - футболист на наказателното поле. Отлично усеща по кое време ще пристигна топката. Играе в доста мощен тим и получава шансове. Виждам и други нападатели, които са доста положителни. Не е нужно да вкарват доста голове, с цел да ги виждам. Бих посочил значително имена, само че няма смисъл. На един нападател се постанова пъклен доста да работи, до момента в който се стигне до гола. Попадението е единствено крайният стадий от работата. Дотогава се постанова да свършиш много неща. Трябва да се нагодиш към стила на тима, да имаш качества. - През цялата ваша кариера играете като нападател. Как станахте подобен? - Цял живот моята пристрастеност е била да въвеждам голове. През годините съм играл и зад нападателите. Затова ми е елементарно в Лудогорец, където всички играчи непрестанно се движат в офанзивата. Никой не си е избрал една позиция, а си сменя зоната и основава празни пространства. Така се получават изненадите за съперника.
@@@
- Лудогорец стана седем пъти подред първенец на България. Колко време ще продължи тази серия? - Сега ще вземем осмата! Напрежението става по-голямо всяка година. Въпреки това в последните шампионати финиширахме с много точки пред втория. Това е резултат от напъните на доста хора, които работят в клуба. Не единствено тези, които са под светлината на прожекторите, само че и тези, които остават в сянка. Бих споделил, че единствено тимът е на ярко. Доста други работят зад сцената и основават най-хубави условия за да мислим за футбол. - Най-голямата ви задача са групите на Шампионската лига. Ще съумеете ли? - Да! Сигурен съм, че ще го създадем този сезон. Уверени сме. Почти еднакъв тим сме към този момент три години. Между 12 и 14 футболисти играем дълго дружно. А има някои, които са в Лудогорец и повече от три сезона. Спомням си, когато гледах полуфинала на Шампионската лига сред Реал и Байерн. В мадридския отбор минимум в бил Тони Кроос – единствено четири години. Това демонстрира доста неща. Това е статистика. Но тя демонстрира за какво Реал печели толкоз пъти Шампионската лига. Това е работа. Трябва да печелиш време и пространство. Във футбола тези две неща най-вече липсват. Ако играчите се познават добре, знаят по какъв начин да си основат повече пространство. Къде да подадат топката, по какъв начин да го създадат. Това са елементи. Реал е образецът по какъв начин се прави това и достиженията му са фантастични. Те даже не се гледат между тях. Всичко знаят за себе си. - Имате нов румънски ас в отбраната – Драгуш Григоре. Бихте ли ни го показали? - Много съм благополучен, че са го взели. Той е потвърден футболист на високо равнище. Играе към този момент 3-4 години в националния тим на Румъния. По едно и също време започнахме да получаваме повиквателни. Познаваме се добре с Драгуш Григоре и съм сигурен, че той ще вдигне още класата на Лудогорец. Неговото привличане демонстрира, че клубът има съществени упоритости и всяка година желае да покачва равнището. - Последната ви купа беше с треньора Димитър Димитров. Какво промени той в отбора? - Донесе своя темперамент, неговата философия за футбола. Повиши равнището на Лудогорец. Във втората част от сезона постигнахме най-високото си равнище. Спечелихме 15 следващи победи. Подобрихме много върхове в шампионата. Нормално е, когато пристигна нов треньор, той да способства в разнообразни аспекти. А най-важното е да изкара най-хубавото от тима.
@@@
- Какво мислите за равнището на българската лига и играчи? - Според мен с всяка година то се покачва. Следя събитията към този момент три години подред. Надявам се, че през новия сезон повече български тимове ще са в групите на евротурнирите. Много е значимо да се събират точки за българското състезание. Когато си по-добре в ранглистата на УЕФА, имаш повече участници в Шампионската лига, в Лига Европа. Надявам се на положителни резултати, които да донесат точки. В края на краищата всички сме пред вратата на Шампионската лига и всички желаеме да минем през нея. - Не е загадка, че положението на българските игрища не е положително. Къде ви е най-атрактивно да играете? И бихте ли ги сравнили с румънските? - Със сигурност румънската инфраструктура е по-напреднала. От няколко години нашите клубове започнаха да строят нови игрища. Днес имаме пет, шест, седем хубави арени в Румъния. Проблемът е в хората. Феновете не идват, както го правеха преди. В България също има игрища. На първо място е нашият, който става в действителност доста хубав с добра атмосфера. Харесва ми и националният стадион, макар че има лекоатлетическа писта и почитателите са много надалеч от терена. Това е проблем за атмосферата. - Типичен стадион от комунистическото време. - Да, по този начин ги правеха. Харесва ми и стадиона на Левски. Атмосферата е доста гореща там. Също прекрасен е и стадионът на ЦСКА, макар че е много остарял. Това са митични арени. Много ми харесва да играя там. Приятен е и стадионът на Берое. - Лудогорец е формиран главно от чужденци. Как контактувате? - В тима сме се събрали доста полиглоти. Така е по-лесно. Още преди споделих, че е добре, че сме дълго дружно. Говорим си и отвън терена. Така се разбираме по-лесно на терена. Не може да се виждаш с останалите единствено на подготовка и нещата да се получават съвършено. Има доста работа зад сцената и това дава резултати в мачовете. - Има ли формален език в тима? - Реално - не. Всеки оказва помощ на сътрудниците си да се приспособяват по-бързо. Когато пристигна футболист и знае единствено един език, всички останали му оказват помощ. Комуникираме. Опитваме да учим най-малко по малко български. Може би няма да повярвате, само че всеки от нас желае да знае най-малко малко от вашия език. Все отново сме в български клуб. - Кой е най-паметният ви гол в България? - Голът от корнер против Левски. Беше доста значим миг. Точно бяхме победили ЦСКА, обръщайки резултата от 1:2 до 3:2. Ако бяхме изгубили, щяхме да се изравним. Но ние победихме с темперамент. След ЦСКА мачът против Левски отново беше огромен. На процедура в тези две дербита спечелихме купата.
@@@
- Целихте ли вратата от корнера или беше случайност? - По принцип изстрелвам към задната греда. И от фаулове, и от корнери. Тогава имам късмет да вкарам, в случай че никой не допре топката. Ще ви излъжа, в случай че кажа, че от корнера задачата ми е било да вкарам непосредствено. Но топката влезе съвършено и беше прекрасен миг. - С Марселиньо имате по 63 гола в българската лига. Колко време ще продължи гонитбата и кой ще я завоюва? - Това не е съревнование. Той играе като десетка. Не се фокусираме кой ще вкара. Играта ни идва от вътрешната страна. Ако излизаш единствено с мисълта да вкараш, ще ти е по-трудно да успееш. Трябва да се играе от единствено себе си и головете влизат. Вкарват ги всички в тима. Така работата става по-лесна. Този, който е в най-хубава позиция - вкарва. Става елементарно. - Играл сте и във Франция. Не ви ли се искаше да останете по-дълго в Западна Европа? - По това време ми трябваше ново предизвикателство. А Франция се оказа изцяло друго нещо. След 10 години там се усещах като вкъщи си. По едно време почувствах, че съм стимулиран не повече от 80-90 % и отново се нуждая от ново предизвикателство. Не желаех да слагам кариерата си под опасност. Тогава се обади Стяуа. По това време в клуба имаше голямо напрежение. Реших, че е добър избор. Работих доста, с цел да съумея. - Собственикът Джиджи Бекали е доста забавен човек. Какво е да се приказва с него? - За медиите сигурно е забавен човек. Мога да ви го потвърдя. Винаги е в центъра на събитията. В годината, когато бях в Стяуа, той не беше в клуба. Знаете аргументите. Напълно друг е. Интересна персона. Много е прочувствен и работи със сърцето си. За медиите е доста забавен, не е по този начин обаче за тима. - Бихте ли го сравнили с вашия настоящ притежател Кирил Домусчиев? - Напълно разнообразни са. Нашият притежател седи зад сцената. Говори единствено, когато нещата би трябвало да тръгнат по верния път. Рядко, само че има случаи, когато е трябвало да се намесва. Той е персона, която избира способени персони за постовете в клуба. Оставя хората да си правят работата. Той има вяра в тяхната подготвеност. За мен това е верният метод на работа. - В Стяуа вкарахте хеттрик за 13 минути. Помните ли го? - Разбира се, беше против датския Олборг в Лига Европа. Стана връх на шампионата. Да сме точни – 11 минути и 30 секунди. Помня го добре. Аз съм рекордьорът на шампионата. - Екзотиката във вашата кариера е катарският Ал Гарафа. Какъв опит получихте там? - Много друг свят. Когато си живял в Европа, там всичко ти е доста необичайно. Местните са доста богати на страсти и би трябвало да научиш ужасно доста неща. Проблемът е, че отидох прекомерно млад там. Чувствах се в отлична форма и желаех да играя още в европейския футбол. - Мислите ли, че Катар ще успее да направи положително международно състезание? Видял сте стадионите, почитателите, живота. - Феновете не са доста. Нямат нашата просвета за футбол. Но в опита си да станат по-добри, те вършат неповторими игрища. Истинска научна фантастика. Докато още бях там, започнаха да строят арени върху водата. Беше „ Уоу “. Ако тези хора изискат нещо, за 10-20 години ще го създадат.
@@@
- Започна Световното състезание, само че без България и без Румъния. Къде ще гледате мачовете? - Ще бъда на лагер. Очаквам забавно състезание и доста скърбя, че нашите тимове ги няма. - Защо Румъния не съумя да се класира? Бяхте наели Кристоф Даум за селекционер, само че не се получи. - Той промени доста неща. Трябваше време всички да се приспособяват към тях. Не започнахме добре квалификационната група и по-късно се оказа невероятно да настигнем другите. - В България към този момент няма звезди като Стоичков от Барселона. Вие нямате Джика Хаджи и Джика Попеску. Защо нашите страни към този момент не могат да създават такива футболисти, които да са на най-високото равнище? - Преди 90-те години системата беше радикално друга. Всички се изграждаха в напълно друга среда. Проблемът в този момент е, че няма задоволително академии в нашите страни. Така че не можем да развиваме стремежи брой гении, които да израстват здрави и мощни като мислят единствено за футбол. Това го има във Франция, Англия, в другите развити страни. Давам образец с Франция, тъй като бях в тяхна академия и знам какво е. Също за образец е холандският Аякс, който има голяма школа. При нас всичко това е черна точка. - В „ Код Спорт “ направихме изявление с Джика Хаджи, който е архитектът на плана Виторул (Констанца). Създал е нещо изцяло ново и сполучливо. Това ли е образецът, който би трябвало да следваме? - Тотално. Преди няколко седмици го срещнах на един бенефисен мач. Джика Хаджи е изцяло предан на футбола. Той е велика персона, която доста ни липсва. Днешните момчета мислят за толкоз доста неща. Преди младите футболисти нямаха достъп до тях. Имахме топката, отивахме в учебния двор и играехме. Футболът беше пристрастеност. Днес е необикновено единствено да си покрай Хаджи. Той би могъл да приказва един месец за футбол, без да спре. За тактика, за тактичност, за всичко – наслаждение беше да го чувам. - Вече сте на 31 години. Мислите ли какво ще вършиме след края на кариерата? - Ще остана във футбола. Имам тази пристрастеност, която е наследена от татко ми. Топката е моята обич. Никога не съм се виждал като човек, който напуща футбола или се отхвърля от него. Ще стартира работа в него. Като футболист още имам мотивация, имам задоволително предпочитание. Със сигурност ще остана в играта и по-късно. - Като треньор ли? - Не знам още. Понякога след мачове се пробвам да проучвам, да схвана за какво треньорът е взел едно или друго решение. Така и по-лесно се узнавам за какво се вършат нещата. Искам един ден да дам на футбола опита, който групирам с годините. Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Лудогорец 18:00 
Етър
@@@ - В медиите има доста клюки, че ви нападат с предложения от чужбина. Каква е истината? - Има предложения. За момента съм тук и се усещам благополучен. Само преди шест месеца подписах нов контракт. Спечелихме купата и в действителност се усещам добре в този тим. Искам да продължа. В кариерата на един футболист доста неща могат да се случат. Първата и предпочитана алтернатива пред мен е да остана. - При какви условия бихте напуснали България и Лудогорец? - Зависи от клуба. - В известния уебсайт за прехвърляния " Трансфермаркт " вашата цена е избрана като 4 милиона евро. С това сте един от най-скъпо оценените играчи в България. Правилна ли е цената ви? - Да, гледал съм цените в Трансфермаркт. Но те зависят от доста неща. На първо място е формата на футболиста, след това от клуба, от силата на шампионата. Със сигурност ме ласкае, тъй като написаната сума е сериозна. Въпреки че това не са публични трансферни цени. Ако заговорим за Персийския залив или Китай, цените експлодират. Бих споделил, че за Европа моята цена е висока. Четири милиона евро са доста пари. - Отново станахте голмайстор на Първа професионална лига. Толкова ли е елементарно да се бележи в нашето състезание? - Аз играя в един в действителност, но в действителност доста мощен тим. Така че с такива сътрудници става по-лесно да се вкарва. Знам техните придвижвания, както и те моите. Напълно съм интегриран в отбора. Затова имам преимущество пред съперниците. Винаги е мъчно първия път. После втория става още повече. И по този начин. Защитниците стартират да внимават повече за теб, за сътрудниците ти. В нашия тим най-хубавото е, че заплахата идва отвред. - Дълго време имаше борба сред вас и Фернандо Каранга от ЦСКА за голмайсторския приз. Какво е мнението ви за него? Пратихте му известие, когато се контузи. - Разбира се. Чух за неговите проблеми и най-нормалното нещо бе да го поддържа. Трябва да има взаимност сред играчите. Никой не се радва, когато различен е контузен. Аз го направих и поради нещастието в фамилията му - той беше изгубил родител. Това е доста повече от футболните каузи. Това е част от живота. Никой не може да бъде безпристрастен с такива проблеми. - Харесвате ли го? Кои други ви импонират? - Каранга е характерен номер девет - футболист на наказателното поле. Отлично усеща по кое време ще пристигна топката. Играе в доста мощен тим и получава шансове. Виждам и други нападатели, които са доста положителни. Не е нужно да вкарват доста голове, с цел да ги виждам. Бих посочил значително имена, само че няма смисъл. На един нападател се постанова пъклен доста да работи, до момента в който се стигне до гола. Попадението е единствено крайният стадий от работата. Дотогава се постанова да свършиш много неща. Трябва да се нагодиш към стила на тима, да имаш качества. - През цялата ваша кариера играете като нападател. Как станахте подобен? - Цял живот моята пристрастеност е била да въвеждам голове. През годините съм играл и зад нападателите. Затова ми е елементарно в Лудогорец, където всички играчи непрестанно се движат в офанзивата. Никой не си е избрал една позиция, а си сменя зоната и основава празни пространства. Така се получават изненадите за съперника.
@@@ - Лудогорец стана седем пъти подред първенец на България. Колко време ще продължи тази серия? - Сега ще вземем осмата! Напрежението става по-голямо всяка година. Въпреки това в последните шампионати финиширахме с много точки пред втория. Това е резултат от напъните на доста хора, които работят в клуба. Не единствено тези, които са под светлината на прожекторите, само че и тези, които остават в сянка. Бих споделил, че единствено тимът е на ярко. Доста други работят зад сцената и основават най-хубави условия за да мислим за футбол. - Най-голямата ви задача са групите на Шампионската лига. Ще съумеете ли? - Да! Сигурен съм, че ще го създадем този сезон. Уверени сме. Почти еднакъв тим сме към този момент три години. Между 12 и 14 футболисти играем дълго дружно. А има някои, които са в Лудогорец и повече от три сезона. Спомням си, когато гледах полуфинала на Шампионската лига сред Реал и Байерн. В мадридския отбор минимум в бил Тони Кроос – единствено четири години. Това демонстрира доста неща. Това е статистика. Но тя демонстрира за какво Реал печели толкоз пъти Шампионската лига. Това е работа. Трябва да печелиш време и пространство. Във футбола тези две неща най-вече липсват. Ако играчите се познават добре, знаят по какъв начин да си основат повече пространство. Къде да подадат топката, по какъв начин да го създадат. Това са елементи. Реал е образецът по какъв начин се прави това и достиженията му са фантастични. Те даже не се гледат между тях. Всичко знаят за себе си. - Имате нов румънски ас в отбраната – Драгуш Григоре. Бихте ли ни го показали? - Много съм благополучен, че са го взели. Той е потвърден футболист на високо равнище. Играе към този момент 3-4 години в националния тим на Румъния. По едно и също време започнахме да получаваме повиквателни. Познаваме се добре с Драгуш Григоре и съм сигурен, че той ще вдигне още класата на Лудогорец. Неговото привличане демонстрира, че клубът има съществени упоритости и всяка година желае да покачва равнището. - Последната ви купа беше с треньора Димитър Димитров. Какво промени той в отбора? - Донесе своя темперамент, неговата философия за футбола. Повиши равнището на Лудогорец. Във втората част от сезона постигнахме най-високото си равнище. Спечелихме 15 следващи победи. Подобрихме много върхове в шампионата. Нормално е, когато пристигна нов треньор, той да способства в разнообразни аспекти. А най-важното е да изкара най-хубавото от тима.
@@@ - Какво мислите за равнището на българската лига и играчи? - Според мен с всяка година то се покачва. Следя събитията към този момент три години подред. Надявам се, че през новия сезон повече български тимове ще са в групите на евротурнирите. Много е значимо да се събират точки за българското състезание. Когато си по-добре в ранглистата на УЕФА, имаш повече участници в Шампионската лига, в Лига Европа. Надявам се на положителни резултати, които да донесат точки. В края на краищата всички сме пред вратата на Шампионската лига и всички желаеме да минем през нея. - Не е загадка, че положението на българските игрища не е положително. Къде ви е най-атрактивно да играете? И бихте ли ги сравнили с румънските? - Със сигурност румънската инфраструктура е по-напреднала. От няколко години нашите клубове започнаха да строят нови игрища. Днес имаме пет, шест, седем хубави арени в Румъния. Проблемът е в хората. Феновете не идват, както го правеха преди. В България също има игрища. На първо място е нашият, който става в действителност доста хубав с добра атмосфера. Харесва ми и националният стадион, макар че има лекоатлетическа писта и почитателите са много надалеч от терена. Това е проблем за атмосферата. - Типичен стадион от комунистическото време. - Да, по този начин ги правеха. Харесва ми и стадиона на Левски. Атмосферата е доста гореща там. Също прекрасен е и стадионът на ЦСКА, макар че е много остарял. Това са митични арени. Много ми харесва да играя там. Приятен е и стадионът на Берое. - Лудогорец е формиран главно от чужденци. Как контактувате? - В тима сме се събрали доста полиглоти. Така е по-лесно. Още преди споделих, че е добре, че сме дълго дружно. Говорим си и отвън терена. Така се разбираме по-лесно на терена. Не може да се виждаш с останалите единствено на подготовка и нещата да се получават съвършено. Има доста работа зад сцената и това дава резултати в мачовете. - Има ли формален език в тима? - Реално - не. Всеки оказва помощ на сътрудниците си да се приспособяват по-бързо. Когато пристигна футболист и знае единствено един език, всички останали му оказват помощ. Комуникираме. Опитваме да учим най-малко по малко български. Може би няма да повярвате, само че всеки от нас желае да знае най-малко малко от вашия език. Все отново сме в български клуб. - Кой е най-паметният ви гол в България? - Голът от корнер против Левски. Беше доста значим миг. Точно бяхме победили ЦСКА, обръщайки резултата от 1:2 до 3:2. Ако бяхме изгубили, щяхме да се изравним. Но ние победихме с темперамент. След ЦСКА мачът против Левски отново беше огромен. На процедура в тези две дербита спечелихме купата.
@@@ - Целихте ли вратата от корнера или беше случайност? - По принцип изстрелвам към задната греда. И от фаулове, и от корнери. Тогава имам късмет да вкарам, в случай че никой не допре топката. Ще ви излъжа, в случай че кажа, че от корнера задачата ми е било да вкарам непосредствено. Но топката влезе съвършено и беше прекрасен миг. - С Марселиньо имате по 63 гола в българската лига. Колко време ще продължи гонитбата и кой ще я завоюва? - Това не е съревнование. Той играе като десетка. Не се фокусираме кой ще вкара. Играта ни идва от вътрешната страна. Ако излизаш единствено с мисълта да вкараш, ще ти е по-трудно да успееш. Трябва да се играе от единствено себе си и головете влизат. Вкарват ги всички в тима. Така работата става по-лесна. Този, който е в най-хубава позиция - вкарва. Става елементарно. - Играл сте и във Франция. Не ви ли се искаше да останете по-дълго в Западна Европа? - По това време ми трябваше ново предизвикателство. А Франция се оказа изцяло друго нещо. След 10 години там се усещах като вкъщи си. По едно време почувствах, че съм стимулиран не повече от 80-90 % и отново се нуждая от ново предизвикателство. Не желаех да слагам кариерата си под опасност. Тогава се обади Стяуа. По това време в клуба имаше голямо напрежение. Реших, че е добър избор. Работих доста, с цел да съумея. - Собственикът Джиджи Бекали е доста забавен човек. Какво е да се приказва с него? - За медиите сигурно е забавен човек. Мога да ви го потвърдя. Винаги е в центъра на събитията. В годината, когато бях в Стяуа, той не беше в клуба. Знаете аргументите. Напълно друг е. Интересна персона. Много е прочувствен и работи със сърцето си. За медиите е доста забавен, не е по този начин обаче за тима. - Бихте ли го сравнили с вашия настоящ притежател Кирил Домусчиев? - Напълно разнообразни са. Нашият притежател седи зад сцената. Говори единствено, когато нещата би трябвало да тръгнат по верния път. Рядко, само че има случаи, когато е трябвало да се намесва. Той е персона, която избира способени персони за постовете в клуба. Оставя хората да си правят работата. Той има вяра в тяхната подготвеност. За мен това е верният метод на работа. - В Стяуа вкарахте хеттрик за 13 минути. Помните ли го? - Разбира се, беше против датския Олборг в Лига Европа. Стана връх на шампионата. Да сме точни – 11 минути и 30 секунди. Помня го добре. Аз съм рекордьорът на шампионата. - Екзотиката във вашата кариера е катарският Ал Гарафа. Какъв опит получихте там? - Много друг свят. Когато си живял в Европа, там всичко ти е доста необичайно. Местните са доста богати на страсти и би трябвало да научиш ужасно доста неща. Проблемът е, че отидох прекомерно млад там. Чувствах се в отлична форма и желаех да играя още в европейския футбол. - Мислите ли, че Катар ще успее да направи положително международно състезание? Видял сте стадионите, почитателите, живота. - Феновете не са доста. Нямат нашата просвета за футбол. Но в опита си да станат по-добри, те вършат неповторими игрища. Истинска научна фантастика. Докато още бях там, започнаха да строят арени върху водата. Беше „ Уоу “. Ако тези хора изискат нещо, за 10-20 години ще го създадат.
@@@ - Започна Световното състезание, само че без България и без Румъния. Къде ще гледате мачовете? - Ще бъда на лагер. Очаквам забавно състезание и доста скърбя, че нашите тимове ги няма. - Защо Румъния не съумя да се класира? Бяхте наели Кристоф Даум за селекционер, само че не се получи. - Той промени доста неща. Трябваше време всички да се приспособяват към тях. Не започнахме добре квалификационната група и по-късно се оказа невероятно да настигнем другите. - В България към този момент няма звезди като Стоичков от Барселона. Вие нямате Джика Хаджи и Джика Попеску. Защо нашите страни към този момент не могат да създават такива футболисти, които да са на най-високото равнище? - Преди 90-те години системата беше радикално друга. Всички се изграждаха в напълно друга среда. Проблемът в този момент е, че няма задоволително академии в нашите страни. Така че не можем да развиваме стремежи брой гении, които да израстват здрави и мощни като мислят единствено за футбол. Това го има във Франция, Англия, в другите развити страни. Давам образец с Франция, тъй като бях в тяхна академия и знам какво е. Също за образец е холандският Аякс, който има голяма школа. При нас всичко това е черна точка. - В „ Код Спорт “ направихме изявление с Джика Хаджи, който е архитектът на плана Виторул (Констанца). Създал е нещо изцяло ново и сполучливо. Това ли е образецът, който би трябвало да следваме? - Тотално. Преди няколко седмици го срещнах на един бенефисен мач. Джика Хаджи е изцяло предан на футбола. Той е велика персона, която доста ни липсва. Днешните момчета мислят за толкоз доста неща. Преди младите футболисти нямаха достъп до тях. Имахме топката, отивахме в учебния двор и играехме. Футболът беше пристрастеност. Днес е необикновено единствено да си покрай Хаджи. Той би могъл да приказва един месец за футбол, без да спре. За тактика, за тактичност, за всичко – наслаждение беше да го чувам. - Вече сте на 31 години. Мислите ли какво ще вършиме след края на кариерата? - Ще остана във футбола. Имам тази пристрастеност, която е наследена от татко ми. Топката е моята обич. Никога не съм се виждал като човек, който напуща футбола или се отхвърля от него. Ще стартира работа в него. Като футболист още имам мотивация, имам задоволително предпочитание. Със сигурност ще остана в играта и по-късно. - Като треньор ли? - Не знам още. Понякога след мачове се пробвам да проучвам, да схвана за какво треньорът е взел едно или друго решение. Така и по-лесно се узнавам за какво се вършат нещата. Искам един ден да дам на футбола опита, който групирам с годините. Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Лудогорец 18:00 Етър Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ