Курьор: Мечтаех да играя в ПСЖ
Нападателят на Черно море Матиас Курьор даде искрено изявление за авторитетното френско издание „ Le Parisien”. Голмайсторът на „ моряците “ описа за сложните, само че и за положителните си моменти в кариерата на професионален футболист. Той показа,че се е сблъсквал с расистки обиди в България и Испания, само че съобщи признателността си към почитателите на Черно море. В момента националът на Мартиника е №1 измежду френските нападатели и той разкри, че това го кара да се усеща благополучен.
„ Бих излъгал, в случай че го направя подправено и се върша на непретенциозен. Особено на моята възраст. Наясно съм, че съм изиграл повече мачове от другите френски нападатели, само че няма да тичам от това наслаждение. Подобрих най-хубавото си достижение и не считам да спирам дотук. Бера плодовете на труда си, като се възползвам от обстановките, които ми се удават “, съобщи Курьор.
„ Бих предпочел да имам този триумф във Франция, а не в България. Нямам кариерата, която желаех, само че не скърбя. Моята фантазия бе да играя за ПСЖ. Много преди да бъде клубът, който е в този момент. Бях като всички останали, желаех да стартира в Лига 1 и по-късно да намеря нещо по-добро като Висшата лига и Ла Лига, а след това да играя в Шампионската лига. В Нант може би трябваше да пожертвам повече, само че грешките не бяха единствено мои. След първата ми подготовка в първия тим, тогавашният треньор на отбора Мишел де Закарян ми сподели: Не аз бях този, който те искаше, а управлението. На 18-19 години това е убийствено. Не диря оправдания, само че когато не показвате интерес, това е жестоко. Изкарах си добре, както и положителни пари. Излизах, с цел да не помни вътрешната си болежка. След Нант трябваше да напусна Франция, тъй като към този момент никой не ме искаше. Трябва да отбележа, че отдадох две години и половина, в които съвсем не играех. В подобен миг се съмнявате в качествата си. Няколко клуба, които се свързаха с мен, нямаха позор и ми предложиха доста ниска заплата. Те усещат, че си в невъзможност. Казват ти, че е това или нищо. В подобен миг не си в мощна позиция. Но, когато харесвате футбола се пробвате да намерите решение, с цел да можете да упражнявате специалността и тъкмо това направих “, добави още нападателят на Черно море.
„ Бих дал отговор високомерно, само че имам равнището да играя в Лига 1. Днес, не знам, само че преди няколко години сигурно. Знам го. Може би нямах статистиката на Нианг, Паулета или Жиняк, само че щях да намеря своето място. По отношение на моята игра, доста се трансформирах поради играта ми в толкоз доста страни. Но аз се отворих за света. Живях в доста небогати страни, съумях да попия това с всеки минал ден. Творих очите си и осъзнах какъв шанс имам. Помогна ми да стана нещо по-различно от единствено футболист. Не говорех езика и трябваше да се оправям самичък. В момента към този момент не се опасявам от нищо. Дори, в случай че бях останал самичък в пустинята щах да се оправя “, сподели националът на Мартиника.
„ Въпросът със заплатата ми в Черно море е табу, както е и във Франция. Живея доста добре. Нямам право да се окайвам. Не съм от жълтите жилетки...В един миг от живота си играех за 1000 евро на месец, вместо за 25 000 на година.. Феновете на Черно море ми дават доста от любовта си. Привържениците даже един път благодариха на майка ми, че ме е родила. Единственият път, когато видях татко ми да плаче беше през 2016 година, когато той участва на последния ми мач за Черно море, само че аз се завърнах в тима при започване на тази година. Тогава публиката сподели почитта си към мен и тогава това го шокира “, съобщи Курьор.
„ Ставал съм обект на расистки обиди в България. Спомням си един мач против Левски, когато станах жертва на маймунски звуци от почитателите им. Бях погнусен. В края на дуела почитател на „ сините “ пристигна при мен. Разказах му за гнева си от сходно държание, след което той ми отговори, че няма да различен метод да ни разсейват. Но има повече такива прекарвания в всекидневието, в сравнение с по стадионите “, добави още той.
„ В Испания преди няколко години ми беше неразрешено да влизам в ресторант под претекст, че нуждая се от резервация. И въпреки всичко други хора, пристигнали по същото време като мен, бяха настанявани. Не мога да го потвърдя, че се дължи на цвета на кожата ми, само че аз бях единственият, който нямаше достъп до заведението. Когато дойдох в Казахстан всички желаеха да се снимат с мен. Бях доста горделив, само че в действителност беше единствено поради цвета на кожата ми. Никога не бяха виждали негър. Беше за развлечение и насмешка. Дори не знаеха кой съм. Един ден една жена ме помоли за фотография, с цел да я даде...като брачен подарък на мъжа си. Чернокожият човек в културата на Казахстан, безусловно е безпаричен. Той преплува морето, с цел да пристигна и да живее добре...Бях най-хубавият състезател в отбора си, само че ме одобриха едвам по-късно, когато ме видяха да влизам в джамия. Тогава като че ли ме осиновиха. Това промени тяхното усещане към мен “, описа голмайсторът на „ моряците.
„ Когато имам опция не пропущам мач на ПСЖ. Аз съм им огромен почитател и даже омръзвам жена ми. Спомням си по какъв начин плаках на финала за Купата на лигата през 2000 година, когато парижани изгубиха от Геньон, като че ли съм изгубил доста безценен човек за мен “, сподели Курьор.
„ Започнах да влагам в недвижими парцели. Ожених се през септември. Сега бленувам да изградя семейство. Толкова бих желал да изживея кариерата си като имам дете. Нека да види татко си като футболист и да усети опцията да пътува на всички места по света – от България до Южна Корея “, добави още той.
„ Бих излъгал, в случай че го направя подправено и се върша на непретенциозен. Особено на моята възраст. Наясно съм, че съм изиграл повече мачове от другите френски нападатели, само че няма да тичам от това наслаждение. Подобрих най-хубавото си достижение и не считам да спирам дотук. Бера плодовете на труда си, като се възползвам от обстановките, които ми се удават “, съобщи Курьор.
„ Бих предпочел да имам този триумф във Франция, а не в България. Нямам кариерата, която желаех, само че не скърбя. Моята фантазия бе да играя за ПСЖ. Много преди да бъде клубът, който е в този момент. Бях като всички останали, желаех да стартира в Лига 1 и по-късно да намеря нещо по-добро като Висшата лига и Ла Лига, а след това да играя в Шампионската лига. В Нант може би трябваше да пожертвам повече, само че грешките не бяха единствено мои. След първата ми подготовка в първия тим, тогавашният треньор на отбора Мишел де Закарян ми сподели: Не аз бях този, който те искаше, а управлението. На 18-19 години това е убийствено. Не диря оправдания, само че когато не показвате интерес, това е жестоко. Изкарах си добре, както и положителни пари. Излизах, с цел да не помни вътрешната си болежка. След Нант трябваше да напусна Франция, тъй като към този момент никой не ме искаше. Трябва да отбележа, че отдадох две години и половина, в които съвсем не играех. В подобен миг се съмнявате в качествата си. Няколко клуба, които се свързаха с мен, нямаха позор и ми предложиха доста ниска заплата. Те усещат, че си в невъзможност. Казват ти, че е това или нищо. В подобен миг не си в мощна позиция. Но, когато харесвате футбола се пробвате да намерите решение, с цел да можете да упражнявате специалността и тъкмо това направих “, добави още нападателят на Черно море.
„ Бих дал отговор високомерно, само че имам равнището да играя в Лига 1. Днес, не знам, само че преди няколко години сигурно. Знам го. Може би нямах статистиката на Нианг, Паулета или Жиняк, само че щях да намеря своето място. По отношение на моята игра, доста се трансформирах поради играта ми в толкоз доста страни. Но аз се отворих за света. Живях в доста небогати страни, съумях да попия това с всеки минал ден. Творих очите си и осъзнах какъв шанс имам. Помогна ми да стана нещо по-различно от единствено футболист. Не говорех езика и трябваше да се оправям самичък. В момента към този момент не се опасявам от нищо. Дори, в случай че бях останал самичък в пустинята щах да се оправя “, сподели националът на Мартиника.
„ Въпросът със заплатата ми в Черно море е табу, както е и във Франция. Живея доста добре. Нямам право да се окайвам. Не съм от жълтите жилетки...В един миг от живота си играех за 1000 евро на месец, вместо за 25 000 на година.. Феновете на Черно море ми дават доста от любовта си. Привържениците даже един път благодариха на майка ми, че ме е родила. Единственият път, когато видях татко ми да плаче беше през 2016 година, когато той участва на последния ми мач за Черно море, само че аз се завърнах в тима при започване на тази година. Тогава публиката сподели почитта си към мен и тогава това го шокира “, съобщи Курьор.
„ Ставал съм обект на расистки обиди в България. Спомням си един мач против Левски, когато станах жертва на маймунски звуци от почитателите им. Бях погнусен. В края на дуела почитател на „ сините “ пристигна при мен. Разказах му за гнева си от сходно държание, след което той ми отговори, че няма да различен метод да ни разсейват. Но има повече такива прекарвания в всекидневието, в сравнение с по стадионите “, добави още той.
„ В Испания преди няколко години ми беше неразрешено да влизам в ресторант под претекст, че нуждая се от резервация. И въпреки всичко други хора, пристигнали по същото време като мен, бяха настанявани. Не мога да го потвърдя, че се дължи на цвета на кожата ми, само че аз бях единственият, който нямаше достъп до заведението. Когато дойдох в Казахстан всички желаеха да се снимат с мен. Бях доста горделив, само че в действителност беше единствено поради цвета на кожата ми. Никога не бяха виждали негър. Беше за развлечение и насмешка. Дори не знаеха кой съм. Един ден една жена ме помоли за фотография, с цел да я даде...като брачен подарък на мъжа си. Чернокожият човек в културата на Казахстан, безусловно е безпаричен. Той преплува морето, с цел да пристигна и да живее добре...Бях най-хубавият състезател в отбора си, само че ме одобриха едвам по-късно, когато ме видяха да влизам в джамия. Тогава като че ли ме осиновиха. Това промени тяхното усещане към мен “, описа голмайсторът на „ моряците.
„ Когато имам опция не пропущам мач на ПСЖ. Аз съм им огромен почитател и даже омръзвам жена ми. Спомням си по какъв начин плаках на финала за Купата на лигата през 2000 година, когато парижани изгубиха от Геньон, като че ли съм изгубил доста безценен човек за мен “, сподели Курьор.
„ Започнах да влагам в недвижими парцели. Ожених се през септември. Сега бленувам да изградя семейство. Толкова бих желал да изживея кариерата си като имам дете. Нека да види татко си като футболист и да усети опцията да пътува на всички места по света – от България до Южна Корея “, добави още той.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ