Затворът в Скалистите планини е единственият без нито един беглец – ето как работи
Намира се единствено на два часа отвън Денвър и окупира подножието на Скалистите планини. Мнозина са го виждали по филми, тъй като това е един от най-добре охраняваните затвори в Америка. Това е пандизът с най-високо равнище на сигурност, тъй като и гостите не са инцидентни. В него се намират някои от най-опасните хора на планетата, а бягството им е на практика невероятно.
Към момента там ще открием към 400 мъже и даже известни митове като Хуакин „ Ел Чапо “ Гузман. Наркокартелът бяга два пъти от затвор, преди да бъде изпратен тук и по всичко проличава, че няма в никакъв случай да види свободата си.
Друг придружител е Тед Качински – известният терорист и математически талант, който в миналото съумя да сложи Съединени американски щати на колене и да потвърди, че по пощата се изпращат дейно бомби до всяка една точка на света. Други забавни фрагменти са Ерик Рудолф – атентаторът зад бомбардировките на Олимпийските игри в Атланта, конспиратора за 11 септември – Закараяс Моусаоути, градският нападател в Оклахома – Тери Никълс, Майкълс Суанго – лекарят, който трови към 60 от своите пациенти и доста други.
Трябва да знаем, че в този затвор никой не попада по случайност. Много от гостите са убийци, а някои съумяват да извършат това в самия затвор, като от време на време са убивали даже надзиратели. Други фрагменти са водачи на проведени незаконни групи. Около 1/3 от всички пандизчии са с разнообразни психични отклонения и през днешния ден се считат за евентуална опасност даже за самите себе си. По закон тъкмо тук всички прекарват своето всекидневие под формата на 23/1 или 23 часа в килия и един час на въздух. Редица организации за отбрана демонстрират, че това не е най-хуманното отношение, а някои американски даже свързват тъкмо това отношение като чисто изтезание.
Какво може да се отнеме на човек, който прекарва към 23 часа в пандиза? Този финален час навън. Карцерът лишава и последният час на човешки условия. Официално това се назовава административна сегрегация, само че пандизчиите имат друго име – престой в дупката. Самият затвор е именуван „ Скалистия Алкатраз “, до момента в който целия затвор носи своето гордо име – дупката. Килиите са с размер от 2 на 4 метра. Храната се доставя пред дребна цепка във вратата. Единственият взор на открито идва от малко прозорче, което не е ориентирано към някое от близките възвишения, а е непосредствено на тавана, с цел да се вижда празното небе. До този миг няма нито един човек, който е съумял да избяга.
Поради обстоятелството, че пандизчиите могат да трансфорат безусловно всичко в оръжие, килията е основана от пълен цимент, който не може да се рони. Предоставена е бетонна маса, бетонен стол и бетонна платформа, която може да служи като матрак. Банята е мивка, и тоалетна, съпроводена с душ, който се включва автоматизирано по три пъти на седмица.
Ако един човек покаже положително държание, той може да събере пари с работа и да си закупи дребен черно-бял тв приемник с вградено радио. Получава правото да взема книги и списания от библиотеката. Телефонните позвънявания се лимитират до 15 минути на месец и контактите са единствено най-близките хора от фамилията. Всеки пандизчия може да има до най-много 5 свиждания всеки месец и то под избрани ограничения.
Позволени са тренировките, като пандизчията се води за един час навън с окови на ръцете и краката. Площадката за тренировки съставлява празно пространство с лост за набирания. Разходките на открито съставляват престой за час в клетка.
Робърт Хууд е някогашен надзорник в пандиза и пред изданието The New York Times ще показа, че този затвор в никакъв случай не е бил създаван за някаква форма на човечност. Когато човек стои по 23 часа в стая, гледайки едно прозорче, което не вижда нищо друго, с изключение на облаци, той няма избор, с изключение на да разбере за какво е тъкмо там. Затворът няма нищо общо с рехабилитация, това въобще не е главната концепция. За надзирателя това е допустимо най-чистата форма на пъкъла.
Според разнообразни статистики, в американските затвори има към 2 милиона души. Данните показват, че доста дребен % може да се счита за опасност за надзиратели и пазачи, само че все пак ограниченията са злокобни. Поради зачестилите закани и набези над личния състав, администрацията основава точно тези затвори, където да се държат най-опасните хора. Първият затвор с най-висока степен на сигурност се ражда през 80-те години на предишния век и през днешния ден има повече от 30 такива. Този в Скалистите планини е издигнат през 1994 година
В тези затвори се слагат хора, които носят опасност за останалите арестувани и би трябвало да имат по-строг надзор. Веднъж откакто провинилите се отделят, % на принуждение в един елементарен затвор бързо пада.
За страдание това остава нож с две остриета. На първо място е доста елементарно да се забележи, че в дълготраен проект даже най-опасните пандизчии стартират да развиват психологични отклонения. Повечето се самонараняват или даже самоубиват.
Описанието на държанието към един пандизчия се приближава най-вече до това на военнопленниците във Виетнам, които са били подложени на същите мъчения. Понякога резултатът се следи за дни, а различен път може да се случи единствено за часове. Ето за какво и тези затвори се считат за всеобщи опит, в който се следят проблемите върху човешката душeвност, освен това над две десетилетия.
Amnesty International споделя, че множеството пандизчии могат да прекарат цели седмици, като даже не приказват. Преживяването в подобен затвор отключва тежка меланхолия, страхова невроза, илюзия и психологично разстройство. Джак Пауърс е тъкмо подобен случай. Той обира банка и е изпратен в този затвор, откакто съумява да избяга от предходния. Изолацията води ди полудяване. В един миг съумява да извади и двете си очи, употребявайки пръста, а по-късно разрушава главата си в стената и твърди, че е инжектиран с някакво рисково вещество.
Травис Дюсенбъри е бил затворен, откакто е нападнал затворен надзорник от различен затвор. Той споделя, че е отключил клаустрофобия и не може да живее в затворени пространства. Единствената му наслада през тези 10 години е обстоятелството, че е можел да гледа по какъв начин падат снежинки по прозореца му. Затворниците с доста положително държание могат да се реалокират в други килии или в различен затвор. Веднъж освободени, множеството развиват параноя, паник офанзиви, експанзия и неуравновесеност.
8-мата корекция не разрешава свирепост и необикновени санкции. Какво следва тогава за психичното разстройство? Според някои юристи, въпросните затвори са създадени по този начин, че да дават отговор изцяло на конституцията. През годините има доста някогашни гости, подготвени да стартират каузи, само че са прекъсвани още първоначално. Съществуват цели придвижвания, които се пробват да затворят пъкъла, само че без никакъв триумф. През 2016 година има и една дребна победа за 100 пандизчията, развили неуравновесеност и в следствие завели дело. Те показват, че за жалост им е било отказано лекуване и в този момент би трябвало да се борят с нови демони. Промяната на изискванията разрешава най-малко някои пандизчии да получават здравна помощ и антидепресанти. В някои случаи, когато пандизчия се утежни повече, може да получи право да се реалокира в различен затвор.
