Разтрогването на ракетния договор - стратегически грешки за временни предимства
Намерението на Съединени американски щати да излязат от Договора за ракетите със междинна и дребна отдалеченост (РСМД) на деяние, подписан през 1987 година от президентите Горбачов и Рейгън, породи разнообразни тълкувания, някои от които и мощно манипулативни.
Ще бъде ли прекъснато действието на Договора за ракетите със междинен и дребен обхват и какво може да последва по-късно? Възможните разновидности разяснява ген.-майор (з) Съби Събев, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България и член на Съюза на офицерите от запаса " Атлантик ".
Договорът забрани създаването, тестванията и разполагането на балистични и крилати ракети с наземно базиране, с дребен (500-1000 км) и междинен (1000-5500 км) обхват. Като носители на нуклеарно оръжие същите имаха мощен дестабилизиращ резултат върху европейската сигурност. Изпълнението на контракта докара до унищожаването на руските мобилни ракетни комплекси SS-20 (обсег 5500 км), SS-19/22 (обсег 900 км) и SS-23 (обсег 480 км) и американските балистични ракети Пършинг (обсег 1770 км) и крилатите ракети с наземно базиране Томахоук (обсег 2500 км).
Непосредствената причина за тази стъпка на администрацията на президента Тръмп са съветските нарушавания на контракта, за които Съединени американски щати предизвестяват към този момент пета година и най-много създаването, тестването и развръщането на първите два дивизиона с ракети 9М729 " Новатор ".
Съединени американски щати и НАТО ясно показаха, че ключът за спасяването на контракта е в Русия. Както преди 1987 година Съветския съюз предизвика Съединени американски щати и НАТО с развръщането на ракетите със междинен обхват SS-20, което провокира отговор с разполагането на ракетните системи " Пършинг " и крилатите ракети с наземно базиране " Томахоук ", по този начин и през днешния ден Русия още веднъж предизвика с тествания и начално развръщане на крилата ракета с наземно базиране с обхват над 500 км, в нарушаване на контракта за РСМД.
Източник:
Очевидно е, че не може да има контракт, в случай че единствено една от страните го съблюдава.
Поддържането на стратегическата непоклатимост е в интерес както на Съединени американски щати и Европа, по този начин и на Русия. Договорът за РСМД от 1987 година е двустранен, сред Съединени американски щати и Съветския съюз, като след разпадането му, отговорностите по него бяха поети от Русия. Но Русия стартира да търси способи да излезе от контракта, заради това че редица страни в Азия (Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан и Иран) се снабдиха с балистични ракети със междинен обхват, които могат да бъдат въоръжени и с нуклеарни бойни глави. По тази причина в първите месеци на 2004 година, тогавашния съветски министър на защитата Сергей Иванов предложи на американският си сътрудник Доналд Ръмсфелд двете страни дружно да се отдръпват от контракта, само че Съединени американски щати отхвърлиха тази концепция.
През 2007 година, в взаимна самодейност Съединени американски щати и Русия предложиха на Генералната асамблея на Организация на обединените нации двустранният контракт да се промени в интернационален и всички страни, притежаващи ракети с дребен и междинен обхват с наземно базиране, да се причислят към него. Тогава нито една друга страна не поддържа тази самодейност. След неуспеха на самодейността се допуска, че Русия е почнала да работи прикрито за придобиване на ракети с по-голям обхват, в нарушаване на контракта.
Остава обаче въпросът - за какво Русия наруши контракта, когато същият не и не разрешава ракети с дребен и междинен обхват с въздушно и морско базиране? Още повече, че такива към този момент са развърнати в забележителен брой и пускове с тях бяха осъществени при военната ѝ интервенция в Сирия. Вероятният отговор е, че носителите на такива ракети с морско и въздушно базиране са по-уязвими от тези, които са на мобилни наземни пускови установки. Това се удостовери и от американският опит от войната в Ирак през 1991 година, където резултатът в битката с ракетите " Скъд " не бе задоволително сполучлив.
Нарушенията на интернационалните контракти се очерта като трайна наклонност във външната политика на Русия в последните 10 години. Демонстрацията на военна мощ и нови оръжейни системи се трансформира в значителен външнополитически инструмент на съветската външна политика, който доближи своя разцвет с анексия на непознати територии и поддръжка на сепаратистки придвижвания в страни от Черноморския район. Русия инициира създаването на нови стандартни високоточни оръжия, в това число хиперзвукови оръжия, както и ускорено модернизира стратегическия си нуклеарен капацитет.
Така съветското управление инициира нова конкуренция в стандартните средства и носителите на нуклеарно оръжие, а в същото време афишира че Съединени американски щати се стремят към такава конкуренция. За продобиване на краткотрайни преимущества, с нарушаването на контракта за РСМД, актуалното съветско управление позволи следващата си стратегическа неточност с далечни последствия. Наруши сензитивна алена линия.
С нарушаването на контракта, без да разгласи че го денонсира, Русия сякаш подтикваше Съединени американски щати към такава стъпка, с цел да бъде показано пред интернационалната общественост, че Съединени американски щати унищожава контракта, а не съветската страна. Търпението на Съединени американски щати се изчерпа и последва оповестяване на желанието им да излязат от контракта за РСМД. Същевременно американският президент остави отворена опцията за предоговаряне изискванията на контракта, с включване и на други страни притежаващи балистични и крилати ракети с дребен и междинен обхват с наземно базиране. Посещението на съветника на американския президент по националната сигурност Джон Болтън в Москва преди една седмица (22.10) даде ясно обръщение към Русия, че нарушаванията на контракта няма да бъдат толерирани. Москва за следващ път отхвърли всевъзможни обвинявания за разработка на ракети в нарушаване на контракта и предизвести, че ще предприеме ответни ограничения, в случай че Съединени американски щати го денонсират.
Няколкомесечната процедура за излизане на Съединени американски щати от контракта дава последна опция същият да бъде избавен и удължен, само че остава казусът с останалите страни, които имат този клас балистични ракети и най-вече Китай, Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Израел Индия и Пакистан.
Съединени американски щати разкриха, че Русия стартира тествания на наземно основана крилата ракета, в нарушаване на контракта за РСМД, още през 2011 година, без обществено да афишират този факт. Още през 2014 година, при администрацията на президента Обама, Съединени американски щати показаха основателни съмнения и показаха доказателства, че Русия създава и тества нова крилата ракета с наземно базиране, която със своя обхват над 500 км (по някои информации над 2500 км) нарушава контракта. Американската администрация в продължение на три години се опита по дипломатически път, без обществено откриване, да убеди Русия да се върне към спазването на контракта, само че без триумф. Русия изрично отхвърляше и продължава да отхвърля обвиняванията, като твърди, че въпросната ракета 9М 729 е с обхват до 500 км, без да показа безапелационни доказателства. На собствен ред, съветската страна насочи обвинявания към Съединени американски щати за нарушавания на контракта за РСМД. Те са свързани основно с разполагането на детайли за Противоракетна защита /ПРО/ в Европа, предполагайки че от пусковите им установки за отвесно изстрелване МК- 41 могат да бъдат употребявани и за пускове на крилати ракети с наземно базиране със междинен обхват. Русия не одобри изказванията на Съединени американски щати, че пусковите установки на противобалистичните ракети нито като хардуер, нито като програмен продукт са пригодени за такава цел, и че те са единствено отбранително средство против ирански балистични ракети. Като нарушаване на контракта от страна на Съединени американски щати съветската страна разгласи и техните безпилотни летателни апарати със междинен обхват, без значение че същите не са ракети.
Опасенията на Съединени американски щати от създаването на нови РСМД от Русия са освен за техните европейски и азиатски съдружници, само че и за територията на страната. Например ракети с обсег 2500-5000 км, ситуирани в най-североизточните региони на Русия, ще държат под прицел освен Аляска, само че и забележителна част от западното крайбрежие на Съединени американски щати.
Генералният секретар на НАТО изрази поддръжка към реакцията на Съединени американски щати, извършено бе и съвещание на Северноатлантически съвет по последствията от нарушаването на контракта от Русия. Наскоро той разгласи, че не се планува увеличение на нуклеарните средства и техните носители в разположение на НАТО.
Изявленията на Русия, че договорът не е нарушен от нейна страна и държи да бъде съхранен, се одобряват без доверие от Съединени американски щати и други страни от НАТО, макар че европейските съюзни страни имат интерес този контракт да бъде спазван и в бъдеще, защото отстраниха от Европа един клас мощно дестабилизиращи оръжия. Руският президент, с цел да предотврати разполагането още веднъж на американски ракети с дребен и междинен обхват в европеските страни от НАТО, превантивно ги заплаши с съветски ответен удар, при боен спор с Русия.
Същевременно, редица видни съветски специалисти и анализатори по интернационална сигурност, показват опасения за националната сигурност на Русия при денонсиране на контракта от Съединени американски щати и наново разполагане на РСМД в европейски страни на НАТО. Те оферират започване на незабавни договаряния за избавяне на контракта, в това число и нови ограничения за верификация на неговото съблюдаване. Дали администрацията на съветския президент ще се вслуша в тези препоръки, ще покаже близкото бъдеще.
Какви сюжети са вероятни при евакуиране на Съединени американски щати от контракта за РСМД?
Най-оптимистичният и желан сюжет е Съединени американски щати и Русия да реализират единодушие, при идната среща на 09.11 т.г. в Париж и предстоящото посещаване на съветския президент във Вашингтон, да поканят и останалите страни притежаващи РСМД на интернационалните договаряния за направа на нов контракт, който да реализира заличаване или ограничение на този клас оръжия до един най-малко, който ще бъде без дестабилизиращо деяние за районната и интернационалната сигурност. Последната опция е с по-малка възможност, защото не всички страни, към този момент притежаващи такива средства, ще се съгласят да ги унищожават изцяло.
Вторият сюжет е при разработка и въвеждане на въоръжение в Съединени американски щати на РСМД в отговор на съветските нарушавания, Русия публично също да излезе от контракта, като отговори огледално и развърне към този момент създадени и нови балистични и крилати ракети със междинен и дребен обхват. При това, даже Съединени американски щати да не слагат част от своите в Европа, Русия най-вероятно ще разположи част от ракетите си в своята европейската територия (Западния и Южния военни окръзи), а друга - в азиатската част на страната (Централния и Източния военни окръзи). При този сюжет НАТО ще се изправи пред алтернативата дали да усили съюзната система за ПРО или да разположи отчасти сходни ракети на територията на обособени страни-членки.
Трети и най-негативен сюжет е да не се реализира никакво единодушие сред Съединени американски щати и Русия и договорът да бъде изцяло злепоставен. В подобен случай следва конкуренция във въоръжаването с РМСД и НАТО като защитителен съюз да бъде заставен да разположи на територията на съюзни страни нови усъвършенствани ракети от този клас, както и да усили противоракетната си защита. В такава конкуренция ще се включат и нови страни, които са застрашени от прилежащи страни с подобен ракетен капацитет и изключително притежаващи нуклеарни оръжия. Възможно е да пропаднат и напъните за неразпространение на нуклеарните оръжия и още страни да се снабдят с нуклеарен капацитет. Ескалация от подобен вид неизбежно ще снижи прага на възможна борба от районен или по-голям мащаб, която в екстремалния си вид може да бъде и с потребление на нуклеарно оръжие.
В умозаключение се постанова изводът, че ключът за спасяването на контракта за РСМД е в Русия. Ако тя се върне към прецизното съблюдаване на неговите клаузи и унищожи създадените и развърнати ракетни комплекси, Съединени американски щати явно ще останат в контракта. Остава, обаче казусът с другите страни, които имат на въоръжение подобен клас ракети, както и страни които се стремят да ги придобият.
Кардиналното решение е интернационален контракт за възбрана на всички балистични и крилати ракети с дребен и междинен обхват, защото тяхното разпространяване ще увеличи дестабилизиращото им въздействие за районната и интернационалната сигурност.
Ще бъде ли прекъснато действието на Договора за ракетите със междинен и дребен обхват и какво може да последва по-късно? Възможните разновидности разяснява ген.-майор (з) Съби Събев, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България и член на Съюза на офицерите от запаса " Атлантик ".
Договорът забрани създаването, тестванията и разполагането на балистични и крилати ракети с наземно базиране, с дребен (500-1000 км) и междинен (1000-5500 км) обхват. Като носители на нуклеарно оръжие същите имаха мощен дестабилизиращ резултат върху европейската сигурност. Изпълнението на контракта докара до унищожаването на руските мобилни ракетни комплекси SS-20 (обсег 5500 км), SS-19/22 (обсег 900 км) и SS-23 (обсег 480 км) и американските балистични ракети Пършинг (обсег 1770 км) и крилатите ракети с наземно базиране Томахоук (обсег 2500 км).
Непосредствената причина за тази стъпка на администрацията на президента Тръмп са съветските нарушавания на контракта, за които Съединени американски щати предизвестяват към този момент пета година и най-много създаването, тестването и развръщането на първите два дивизиона с ракети 9М729 " Новатор ".
Съединени американски щати и НАТО ясно показаха, че ключът за спасяването на контракта е в Русия. Както преди 1987 година Съветския съюз предизвика Съединени американски щати и НАТО с развръщането на ракетите със междинен обхват SS-20, което провокира отговор с разполагането на ракетните системи " Пършинг " и крилатите ракети с наземно базиране " Томахоук ", по този начин и през днешния ден Русия още веднъж предизвика с тествания и начално развръщане на крилата ракета с наземно базиране с обхват над 500 км, в нарушаване на контракта за РСМД.
Източник:
Очевидно е, че не може да има контракт, в случай че единствено една от страните го съблюдава.
Поддържането на стратегическата непоклатимост е в интерес както на Съединени американски щати и Европа, по този начин и на Русия. Договорът за РСМД от 1987 година е двустранен, сред Съединени американски щати и Съветския съюз, като след разпадането му, отговорностите по него бяха поети от Русия. Но Русия стартира да търси способи да излезе от контракта, заради това че редица страни в Азия (Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан и Иран) се снабдиха с балистични ракети със междинен обхват, които могат да бъдат въоръжени и с нуклеарни бойни глави. По тази причина в първите месеци на 2004 година, тогавашния съветски министър на защитата Сергей Иванов предложи на американският си сътрудник Доналд Ръмсфелд двете страни дружно да се отдръпват от контракта, само че Съединени американски щати отхвърлиха тази концепция.
През 2007 година, в взаимна самодейност Съединени американски щати и Русия предложиха на Генералната асамблея на Организация на обединените нации двустранният контракт да се промени в интернационален и всички страни, притежаващи ракети с дребен и междинен обхват с наземно базиране, да се причислят към него. Тогава нито една друга страна не поддържа тази самодейност. След неуспеха на самодейността се допуска, че Русия е почнала да работи прикрито за придобиване на ракети с по-голям обхват, в нарушаване на контракта.
Остава обаче въпросът - за какво Русия наруши контракта, когато същият не и не разрешава ракети с дребен и междинен обхват с въздушно и морско базиране? Още повече, че такива към този момент са развърнати в забележителен брой и пускове с тях бяха осъществени при военната ѝ интервенция в Сирия. Вероятният отговор е, че носителите на такива ракети с морско и въздушно базиране са по-уязвими от тези, които са на мобилни наземни пускови установки. Това се удостовери и от американският опит от войната в Ирак през 1991 година, където резултатът в битката с ракетите " Скъд " не бе задоволително сполучлив.
Нарушенията на интернационалните контракти се очерта като трайна наклонност във външната политика на Русия в последните 10 години. Демонстрацията на военна мощ и нови оръжейни системи се трансформира в значителен външнополитически инструмент на съветската външна политика, който доближи своя разцвет с анексия на непознати територии и поддръжка на сепаратистки придвижвания в страни от Черноморския район. Русия инициира създаването на нови стандартни високоточни оръжия, в това число хиперзвукови оръжия, както и ускорено модернизира стратегическия си нуклеарен капацитет.
Така съветското управление инициира нова конкуренция в стандартните средства и носителите на нуклеарно оръжие, а в същото време афишира че Съединени американски щати се стремят към такава конкуренция. За продобиване на краткотрайни преимущества, с нарушаването на контракта за РСМД, актуалното съветско управление позволи следващата си стратегическа неточност с далечни последствия. Наруши сензитивна алена линия.
С нарушаването на контракта, без да разгласи че го денонсира, Русия сякаш подтикваше Съединени американски щати към такава стъпка, с цел да бъде показано пред интернационалната общественост, че Съединени американски щати унищожава контракта, а не съветската страна. Търпението на Съединени американски щати се изчерпа и последва оповестяване на желанието им да излязат от контракта за РСМД. Същевременно американският президент остави отворена опцията за предоговаряне изискванията на контракта, с включване и на други страни притежаващи балистични и крилати ракети с дребен и междинен обхват с наземно базиране. Посещението на съветника на американския президент по националната сигурност Джон Болтън в Москва преди една седмица (22.10) даде ясно обръщение към Русия, че нарушаванията на контракта няма да бъдат толерирани. Москва за следващ път отхвърли всевъзможни обвинявания за разработка на ракети в нарушаване на контракта и предизвести, че ще предприеме ответни ограничения, в случай че Съединени американски щати го денонсират.
Няколкомесечната процедура за излизане на Съединени американски щати от контракта дава последна опция същият да бъде избавен и удължен, само че остава казусът с останалите страни, които имат този клас балистични ракети и най-вече Китай, Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Израел Индия и Пакистан.
Съединени американски щати разкриха, че Русия стартира тествания на наземно основана крилата ракета, в нарушаване на контракта за РСМД, още през 2011 година, без обществено да афишират този факт. Още през 2014 година, при администрацията на президента Обама, Съединени американски щати показаха основателни съмнения и показаха доказателства, че Русия създава и тества нова крилата ракета с наземно базиране, която със своя обхват над 500 км (по някои информации над 2500 км) нарушава контракта. Американската администрация в продължение на три години се опита по дипломатически път, без обществено откриване, да убеди Русия да се върне към спазването на контракта, само че без триумф. Русия изрично отхвърляше и продължава да отхвърля обвиняванията, като твърди, че въпросната ракета 9М 729 е с обхват до 500 км, без да показа безапелационни доказателства. На собствен ред, съветската страна насочи обвинявания към Съединени американски щати за нарушавания на контракта за РСМД. Те са свързани основно с разполагането на детайли за Противоракетна защита /ПРО/ в Европа, предполагайки че от пусковите им установки за отвесно изстрелване МК- 41 могат да бъдат употребявани и за пускове на крилати ракети с наземно базиране със междинен обхват. Русия не одобри изказванията на Съединени американски щати, че пусковите установки на противобалистичните ракети нито като хардуер, нито като програмен продукт са пригодени за такава цел, и че те са единствено отбранително средство против ирански балистични ракети. Като нарушаване на контракта от страна на Съединени американски щати съветската страна разгласи и техните безпилотни летателни апарати със междинен обхват, без значение че същите не са ракети.
Опасенията на Съединени американски щати от създаването на нови РСМД от Русия са освен за техните европейски и азиатски съдружници, само че и за територията на страната. Например ракети с обсег 2500-5000 км, ситуирани в най-североизточните региони на Русия, ще държат под прицел освен Аляска, само че и забележителна част от западното крайбрежие на Съединени американски щати.
Генералният секретар на НАТО изрази поддръжка към реакцията на Съединени американски щати, извършено бе и съвещание на Северноатлантически съвет по последствията от нарушаването на контракта от Русия. Наскоро той разгласи, че не се планува увеличение на нуклеарните средства и техните носители в разположение на НАТО.
Изявленията на Русия, че договорът не е нарушен от нейна страна и държи да бъде съхранен, се одобряват без доверие от Съединени американски щати и други страни от НАТО, макар че европейските съюзни страни имат интерес този контракт да бъде спазван и в бъдеще, защото отстраниха от Европа един клас мощно дестабилизиращи оръжия. Руският президент, с цел да предотврати разполагането още веднъж на американски ракети с дребен и междинен обхват в европеските страни от НАТО, превантивно ги заплаши с съветски ответен удар, при боен спор с Русия.
Същевременно, редица видни съветски специалисти и анализатори по интернационална сигурност, показват опасения за националната сигурност на Русия при денонсиране на контракта от Съединени американски щати и наново разполагане на РСМД в европейски страни на НАТО. Те оферират започване на незабавни договаряния за избавяне на контракта, в това число и нови ограничения за верификация на неговото съблюдаване. Дали администрацията на съветския президент ще се вслуша в тези препоръки, ще покаже близкото бъдеще.
Какви сюжети са вероятни при евакуиране на Съединени американски щати от контракта за РСМД?
Най-оптимистичният и желан сюжет е Съединени американски щати и Русия да реализират единодушие, при идната среща на 09.11 т.г. в Париж и предстоящото посещаване на съветския президент във Вашингтон, да поканят и останалите страни притежаващи РСМД на интернационалните договаряния за направа на нов контракт, който да реализира заличаване или ограничение на този клас оръжия до един най-малко, който ще бъде без дестабилизиращо деяние за районната и интернационалната сигурност. Последната опция е с по-малка възможност, защото не всички страни, към този момент притежаващи такива средства, ще се съгласят да ги унищожават изцяло.
Вторият сюжет е при разработка и въвеждане на въоръжение в Съединени американски щати на РСМД в отговор на съветските нарушавания, Русия публично също да излезе от контракта, като отговори огледално и развърне към този момент създадени и нови балистични и крилати ракети със междинен и дребен обхват. При това, даже Съединени американски щати да не слагат част от своите в Европа, Русия най-вероятно ще разположи част от ракетите си в своята европейската територия (Западния и Южния военни окръзи), а друга - в азиатската част на страната (Централния и Източния военни окръзи). При този сюжет НАТО ще се изправи пред алтернативата дали да усили съюзната система за ПРО или да разположи отчасти сходни ракети на територията на обособени страни-членки.
Трети и най-негативен сюжет е да не се реализира никакво единодушие сред Съединени американски щати и Русия и договорът да бъде изцяло злепоставен. В подобен случай следва конкуренция във въоръжаването с РМСД и НАТО като защитителен съюз да бъде заставен да разположи на територията на съюзни страни нови усъвършенствани ракети от този клас, както и да усили противоракетната си защита. В такава конкуренция ще се включат и нови страни, които са застрашени от прилежащи страни с подобен ракетен капацитет и изключително притежаващи нуклеарни оръжия. Възможно е да пропаднат и напъните за неразпространение на нуклеарните оръжия и още страни да се снабдят с нуклеарен капацитет. Ескалация от подобен вид неизбежно ще снижи прага на възможна борба от районен или по-голям мащаб, която в екстремалния си вид може да бъде и с потребление на нуклеарно оръжие.
В умозаключение се постанова изводът, че ключът за спасяването на контракта за РСМД е в Русия. Ако тя се върне към прецизното съблюдаване на неговите клаузи и унищожи създадените и развърнати ракетни комплекси, Съединени американски щати явно ще останат в контракта. Остава, обаче казусът с другите страни, които имат на въоръжение подобен клас ракети, както и страни които се стремят да ги придобият.
Кардиналното решение е интернационален контракт за възбрана на всички балистични и крилати ракети с дребен и междинен обхват, защото тяхното разпространяване ще увеличи дестабилизиращото им въздействие за районната и интернационалната сигурност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ