Ядем ли хем по-скъп, хем по-лошокачествен хляб!
Намаляването до нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба и брашното, към този момент не се отразява в цените на насъщния, с изключение на в някои търговски вериги, където оповестиха рабат цената на типове самун под формата на промоция до края на месеца. Най-мрачните прогнози са, че мярката няма да докара до намаление на цената на хляба за потребителите.
Днес някогашния аграрни министър Мехед Дикме изясни в ефира, че към този момент внасяме нискокачествена пшеница и други зърнени от Украйна. И се заформя следната екстра – да плащаме по-скъпо за хляба, а той ще е по-некаствен!
В сходни случаи мнозина цитират погрешно френската кралица Мария-Антоанета, която сякаш била споделила на тълпата, нахлула в двореца: „ Като нямат самун, да ядат пасти! ” Тълкуватели на легендата обаче са безапелационни, че кралицата не е била толкоз безмилостна и цинична, а просто е желала да разясни, че по това време е имало от брашното за пастите, само че не и за хляба и по тази причина по този начин се изразила. Но...
Какво би трябвало да направи през днешния ден драгият консуматор у нас, с цел да не е в ролята на прецакания, запитвам ръководителя на Асоциация „ Активни консуматори ” доктор Богомил Николов.
„ Ние от асоциацията бяхме дългогодишни последователи на понижените ставки на Данък добавена стойност с аргумента, че това ще е в интерес на потребителите, освен ценово, само че и поради предоляването на неприятното качество. Защото намалявайки Данък добавена стойност, се редуц;ира и натиска да се употребяват по-евтини заместители.
Но след миналогодишния опит с Данък добавена стойност в заведенията, ни стана ясно, че тази мярка има смисъл за потребителите единствено на контролираните пазари. Т.е., в случай че се понижи Данък добавена стойност за ток, парно, газ, горива, при контролирани цени, то този данък се начислява счетоводно и не може да се играе с цената. В останалите браншове би трябвало да се преглежда единствено като подкрепяне за него, само че не и за нас, потребителите. Стана ясно какво тъкмо се случва – търговците си вземат данъчни заеми за 20%, начисляват 9 на 100 и разликата си задържат за себе си. Това е ситуацията.
Ние нямаме лъжливи упования, че цената на хляба ще падне.
Според нас значимите решения са в региона на приходите на хората в България – върху това би трябвало да се работи.
Не можем да се надяваме на усмиряване на цените на пазара, тъй като те са справедлива големина. Регулираните цени ще доведат единствено и само до дефицити, до далавера.
Затова е значимо страната да се погрижи за обществено уязвимите пластове от популацията. Останалите, в случай че частниците отхвърлят да покачват заплатите, да си създадат синдикати и да се борят – това е свободата, да се бориш за правата си.
Много от дълго време в България всеобщо се употребява фуражно зърно за произвеждане на брашно, за жалост. Примерно, за какво италианците не дебелеят като ядат повече от нас? Защото продуктите им са от качествена твърда пшеница. Докато ние тук ядем фуражно зърно с добавки и подобрители.
Не единствено, че внасяме неприятно зърно, само че и сеем такова.
Според мен все още е значимо, както загатнах, страната да поддържа солидна обществена политика за хората с по-ниски приходи. Вече би трябвало да изчисляваме какъв брой хляба може да се купят с една пенсия. Колко кисели млека и така нататък и да се държи несъмнено равнище в това отношение, вместо да се мъчим с неизпробвани ограничения и да тестваме кое по какъв начин ще се отрази върху цените, до момента в който в действителност покупателната дарба на хората пада. Това би трябвало да е фокусът. Иначе живеем в отворен свят, с отворен пазар и би трябвало да привикваме, че сме уязвими на всевъзможни рецесии. И да имаме направен рефлекторен механизъм, с който да браним обществено слабите. ”
Днес някогашния аграрни министър Мехед Дикме изясни в ефира, че към този момент внасяме нискокачествена пшеница и други зърнени от Украйна. И се заформя следната екстра – да плащаме по-скъпо за хляба, а той ще е по-некаствен!
В сходни случаи мнозина цитират погрешно френската кралица Мария-Антоанета, която сякаш била споделила на тълпата, нахлула в двореца: „ Като нямат самун, да ядат пасти! ” Тълкуватели на легендата обаче са безапелационни, че кралицата не е била толкоз безмилостна и цинична, а просто е желала да разясни, че по това време е имало от брашното за пастите, само че не и за хляба и по тази причина по този начин се изразила. Но...
Какво би трябвало да направи през днешния ден драгият консуматор у нас, с цел да не е в ролята на прецакания, запитвам ръководителя на Асоциация „ Активни консуматори ” доктор Богомил Николов.
„ Ние от асоциацията бяхме дългогодишни последователи на понижените ставки на Данък добавена стойност с аргумента, че това ще е в интерес на потребителите, освен ценово, само че и поради предоляването на неприятното качество. Защото намалявайки Данък добавена стойност, се редуц;ира и натиска да се употребяват по-евтини заместители.
Но след миналогодишния опит с Данък добавена стойност в заведенията, ни стана ясно, че тази мярка има смисъл за потребителите единствено на контролираните пазари. Т.е., в случай че се понижи Данък добавена стойност за ток, парно, газ, горива, при контролирани цени, то този данък се начислява счетоводно и не може да се играе с цената. В останалите браншове би трябвало да се преглежда единствено като подкрепяне за него, само че не и за нас, потребителите. Стана ясно какво тъкмо се случва – търговците си вземат данъчни заеми за 20%, начисляват 9 на 100 и разликата си задържат за себе си. Това е ситуацията.
Ние нямаме лъжливи упования, че цената на хляба ще падне.
Според нас значимите решения са в региона на приходите на хората в България – върху това би трябвало да се работи.
Не можем да се надяваме на усмиряване на цените на пазара, тъй като те са справедлива големина. Регулираните цени ще доведат единствено и само до дефицити, до далавера.
Затова е значимо страната да се погрижи за обществено уязвимите пластове от популацията. Останалите, в случай че частниците отхвърлят да покачват заплатите, да си създадат синдикати и да се борят – това е свободата, да се бориш за правата си.
Много от дълго време в България всеобщо се употребява фуражно зърно за произвеждане на брашно, за жалост. Примерно, за какво италианците не дебелеят като ядат повече от нас? Защото продуктите им са от качествена твърда пшеница. Докато ние тук ядем фуражно зърно с добавки и подобрители.
Не единствено, че внасяме неприятно зърно, само че и сеем такова.
Според мен все още е значимо, както загатнах, страната да поддържа солидна обществена политика за хората с по-ниски приходи. Вече би трябвало да изчисляваме какъв брой хляба може да се купят с една пенсия. Колко кисели млека и така нататък и да се държи несъмнено равнище в това отношение, вместо да се мъчим с неизпробвани ограничения и да тестваме кое по какъв начин ще се отрази върху цените, до момента в който в действителност покупателната дарба на хората пада. Това би трябвало да е фокусът. Иначе живеем в отворен свят, с отворен пазар и би трябвало да привикваме, че сме уязвими на всевъзможни рецесии. И да имаме направен рефлекторен механизъм, с който да браним обществено слабите. ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ