Намаляване на броя на университетите у нас с цел по-голямо

...
Намаляване на броя на университетите у нас с цел по-голямо
Коментари Харесай

По-малко университети и други решения за висшето образование

Намаляване на броя на университетите у нас за по-голямо финансиране и възстановяване на качеството на научните проучвания предлага прочуване, ръководено от проф. Люк Соте, консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения Карлос Моедас. Според него неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. поданици, т.е. в България е най-добре университетите да се сведат до 10 (заедно с Българската академия на науките и Селскостопанската академия - бел ред). В момента висшите образователни заведения у нас са 52.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев централизация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания. Той е на мнение, че не е проблем броят на университетите, а безразборното разкриване на нови специалности в последните години.

От две години университетите се финансират освен съгласно броя на студентите, само че и съгласно качеството на образованието.

" Дневник " попита ректори би трябвало ли да се понижи броят на университетите у нас и какво би трябвало да се направи, с цел да се усъвършенства качеството на висшето обучение и на научните проучвания. Мненията са на проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, и на доцент Иван Марчевски, ректор на Стопанската академия " Д. А. Ценов " в Свищов.

Проф. Анастас Герджиков: Финансирането на научните проучвания - съгласно качеството

Аз съм на мнението, което към този момент изрекоха и министърът на образованието Красимир Вълчев, и ръководителят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев - в действителност по-добре университетите да са по-малко на брой, само че това, че те са огромен брой, не трансформира значително нещата, не въздейства негативно на бюджета. Единственият проблем е това, което от години повтаряме - че не трябваше преди 25 години да се разрешава всички висши учебни заведения да преподават всичко. Не трябваше да трансформираме полувисшите институти във висши учебни заведения, а висшите учебни заведения - в университети. Защото няма нищо неприятно в това допълнително градове да има университети и висши учебни заведения, само че има проблем, когато висше учебно заведение, профилирано в една област, стартира да преподава в други области, в които няма опит и качеството е ниско. Това е същинският извод от отчета. Реформата, която към този момент е почнала, ще докара до това висшите учебни заведения да се върнат към обичайния си профил и аз съм сигурен, че в околните години - с понижаване на приема от страна на министерството и с увеличение на средствата за качествено обучение - това ще се реализира.

Време е да се извърши и друга наредба - такова разграничаване да се вкара и в региона на научната активност. Министерството на образованието и науката е направило странни критерии и комисия, които вместо да вземат справедливи данни, както се прави при комплексната оценка на качеството на образованието, са поискали от университетите сами да дават данни за научната си активност, при което резултатите са странни. Трябва да се вземат данни от огромните научни бази данни като Scopus - брой публикации, брой цитирания и никакви други измислени критерии. Защото другояче можем да получим една доста странна картина, в която университет с 50 пъти по-малко публикации от различен да излее пред него.

Проф. Георги Михов: Висшите учебни заведения не са конкуренция на университетите

Качеството на образование не зависи от броя на университетите - има университети, в които качеството на образование е по-високо; има висши учебни заведения - където е по-ниско. Проблемът е главно, че някои относително дребни колежи и висши образователни заведения добиха статут на университет. Иначе няма заплаха елитните университети на България да намалят качеството си поради това, че имат някаква такава конкуренция в лицето на по-малки университети.

Държавата финансира образованието на избран брой студенти. Дали те ще бъдат разграничени допълнително или в по-малко вузове, елитните университети отново ще вземат най-качествените студенти, те ще бъдат обучавани по-качествено и от там - научните проучвания ще бъдат на по-високо ниво. Особено откакто се осъществя политиката на държавното управление финансирането да бъде съгласно качеството на студентите и реализацията им на пазара на труда, елитните 10-12 университета ще получат и по-добро финансиране и ще могат да защитят по-високо равнище на научната активност. В университетите образованието и науката вървят ръка за ръка.

Доц. Иван Марчевски: Нужна е специализация на университетите

Цитираните стандарти са неписано предписание - на никое място не е заковано, че на 1 млн. поданици би трябвало да се пада един университет. В България системата на висше обучение е построена от два вида заведения - университети и висши учебни заведения, и когато приказваме за университети в Западна Европа, не се знае какво се има поради - страни като Белгия да вземем за пример вършат разграничаване сред университети и профилирани учебни заведения. Така че броенето на висшите образователни заведения е много дискусионно.

Автоматично понижаване с пет пъти на броя на университетите в България надали е работещ модел - всяка страна си има просветителна процедура, която е работила с години, и закриване на висши образователни заведения или сливането им по някакъв метод са по-скоро внезапни придвижвания за системата. Аз съм склонен, че би трябвало да се търси механизъм за усъвършенстване, само че споделям това, което е загатнал министър Красимир Вълчев - казусът не е в това, че висшите учебни заведения са доста, а че има прекомерно огромно разбъркване. До 1989 година имаше университети с явен профил - механически, типичен, стопански и така нататък Този модел е работил и даваше положителни резултати. Ако се върнем към сходна специализация, ще имаме предпоставки още веднъж да се върнем към стандартите във висшето обучение, които имахме до 1989 година Под натиска на масовизацията, която беше линия на развиване до 2000 - 2005 година, някои висши образователни заведения се захванаха с области, които не са им характерни. Моето мнение е, че би трябвало да се върнем към специализацията, която имахме преди - тя даваше положителни резултати.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР