Адв. Десислава Кръстева: Бутафория, държавата глобява сама себе си в случая с НАП
Наложената на Национална агенция за приходите санкция от 5 милиона лв. поради теча на персонални данни има детайл на бутафория и подозрителен резултат. Това съобщи юрист Десислава Кръстева от фондация ”Право и интернет ”.
“На процедура страната глобява сама себе си. Това е една в действителност нова процедура. Досега не сме следили сходен феномен, толкоз основна като размери санкция, наложена в границите на обществения бранш “, сподели пред БНР юрист Кръстева.
“В България всекидневно не се постановат наказания на обществени органи - от един обществен орган, на различен обществен орган. Има доста лимитирани обстановки, в които това се е случвало. Като размери не бих желала да разясня санкцията, защото от една страна тя е може би прекомерно ниска на фона на случилото се нарушаване на сигурността на данните. От друга страна обаче, в границите на обществения бранш, налагането на санкции не е най-ефективната мярка за предварителна защита против такива събития и в действителност резултатите от такава санкция са много съмнителни. За мен персонално има един детайл на бутафория в това, тъй като, налагайки глоба на една институция, която е разпоредник с бюджетни средства, на процедура се взимат средства от бюджета. Тези средства постъпват в бюджета на Комисията за отбрана на персоналните данни, само че самата Комисия не може да разполага със средствата, събрани от санкции, безотговорно и както си реши за добре и на процедура в действителност огромната част от тези санкции по-късно постъпват назад в републиканския бюджет и те се преразпределят “, изясни тя проблема.
Кръстева разяснява като несъстоятелни и нереалистични препоръчаните от водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова лични санкции за чиновници в приходната организация.
“На процедура страната глобява сама себе си. Това е една в действителност нова процедура. Досега не сме следили сходен феномен, толкоз основна като размери санкция, наложена в границите на обществения бранш “, сподели пред БНР юрист Кръстева.
“В България всекидневно не се постановат наказания на обществени органи - от един обществен орган, на различен обществен орган. Има доста лимитирани обстановки, в които това се е случвало. Като размери не бих желала да разясня санкцията, защото от една страна тя е може би прекомерно ниска на фона на случилото се нарушаване на сигурността на данните. От друга страна обаче, в границите на обществения бранш, налагането на санкции не е най-ефективната мярка за предварителна защита против такива събития и в действителност резултатите от такава санкция са много съмнителни. За мен персонално има един детайл на бутафория в това, тъй като, налагайки глоба на една институция, която е разпоредник с бюджетни средства, на процедура се взимат средства от бюджета. Тези средства постъпват в бюджета на Комисията за отбрана на персоналните данни, само че самата Комисия не може да разполага със средствата, събрани от санкции, безотговорно и както си реши за добре и на процедура в действителност огромната част от тези санкции по-късно постъпват назад в републиканския бюджет и те се преразпределят “, изясни тя проблема.
Кръстева разяснява като несъстоятелни и нереалистични препоръчаните от водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова лични санкции за чиновници в приходната организация.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ