Нали сте чували най-честото обяснение на разводите – несъответствие в

Нали сте чували най-честото пояснение на разводите – „ противоречие в характерите ”? Е, и за уволненията си има факсимиле – „ Не желаех да стане по този начин! ” Истината е, че и в двата случая резултатът е в резултат на комплицирани проблеми, които не са зародили за един ден. Ето някои от най-честите и груби неточности, които чиновниците позволяват, когато беседват със своя шеф. Искрено се надяваме, че няма да се припознаете измежду тях, само че даже и да е по този начин, вземете си поука и проверете дали ситуацията ви в службата няма да се промени.

1. „ Имам потребност от покачване на заплатата, тъй като би трябвало да върша главен ремонт. ”

Разбира се, че би трябвало да говорите за покачване, стига желанието ви да е подплатено с положителни резултати и достижения. Само че персоналните ви потребности нямат място в сходен диалог. Вашият началник не е ваш другар, даже да се е случвало да пийнете по едно след работа. Изобщо не го интересуват персоналните ви проблеми или усложнения. Не очаквайте да получите потупване по рамото и добавяне на една нула към годишната ви заплата единствено тъй като сте споделили какъв брой разноски имате.

Вместо това е по-добре да кажете: „ За последните 6 месеца утроих продуктивността си, по тази причина бих желал да получа нарастване на заплатата си. ”

2. „ Може ли през днешния ден да си потегли след обедната отмора? И без това нямам повече работа. ”

Ако работата ви допуска дневен график с задължения, т.е. откакто си извършите дилемите, в действителност няма какво друго да вършиме, бихте могли да си тръгнете по-рано. Перифразирайте обаче молбата си, с цел да не разгневите шефа си и да не си намерения, че не проявявате интерес към работата отвън личните си отговорности. Освен това най-вероятно ще ви даде толкоз спомагателни задължения, че да не можете да си тръгнете и минута по-рано.

Вместо това е по-добре да кажете: „ Може ли да си потегли през днешния ден след обедната отмора? ” Не влизайте в детайлности. Подразбира се, че нямате повече работа и по тази причина питате. Колкото по-малко приказки, толкоз по-малка е вероятността да стъпите изкривено.

3. „ Всичко стана поради Пешо. ”

Умението да поемаме отговорност и да не прехвърляме виновността на различен се счита за качество, което има единствено прочувствено зрелият човек. Не обвинявайте другите за личните си неточности. Дори фактически виновността да е на различен, премълчете. По-печелившата реакция в тази ситуация е да се съгласите с началника си и да говорите с Пешо в неофициална среда. Помислете по какъв начин изглеждаше в класа ви оня съученик, който непрекъснато „ портеше ” другите? Една от най-неприятните черти в характера на човек е оправданието, безконечното опрощение за всичко. Кучето ми изяде домашната работа. Бях болен и по тази причина нямах време да… Няма да откриете топлата вода с оправдания, описът е безконечен. Стремете се да блеснете с друго качество

Вместо това е по-добре да кажете: „ Прав сте, пропуснал съм тази детайлност. Ще бъда по-внимателен отсега нататък. Дали не можем да оправим казуса, като… “

4. „ Тръгвам си. ”

В случай че влезете в спор с някого в службата, не си изпускайте нервите. Ако сте решили да си тръгнете, просто го направете. Не е нужно да тръшнете демонстративно вратата зад тила си. След няколко сходни прояви, никой няма да ви взима насериозно. Не съществуват незаменими хора, нали помните?

Вместо това е по-добре да кажете: „ Изглежда сме на друго мнение по този въпрос. ”

5. „ Винаги сме го правили по този метод. ”

Независимо дали става въпрос за предходния ви началник, или за личните ви решения, не го казвайте. Ако помислите, ще се съгласите, че звучи малко като „ Бившата ми беше по-добра в… ” или „ Мама го подготвя по-вкусно! ”. Никой не обича да бъде сравняван. Още повече че сравненията нормално са подбудени от мързел или липса на предпочитание навиците да се трансформират.

Вместо това е по-добре да кажете: „ Предложението е малко извънредно. Възможно е да докара до известни усложнения. ”

6. „ Ще опитам. ”

Тази фраза нормално значи, че нямате желание да извършите задачата, която ви е предоставена. Много комфортно, ако нещо се обърка – по този начин се освобождавате от отговорност: пробвали сте, но не се е получило. Всеки път, когато кажете „ Ще опитам ”, шефът ви в действителност чува: „ Няма да го направя. ”. Единствената по-лошо подбрана имитация от тази е: „ Не мога да го направя! ”. Не забравяйте, че в работата е значимо да показвате действителни резултати. Затова е доста по-добре да обсъдите вероятни затруднения, съпътстващи осъществяването на задачата, в сравнение с с цел да покажете по едно и също време почтеност, угриженост и отговорност.

Вместо това е по-добре да кажете: „ Добре, ще го направя! ” или „ Разбира се, единствено имайте поради, че е възможно… ”

7. „ Затрупан съм с работа! ”

Бъдете доста деликатни, когато шефът ви натоварва с спомагателни задания. От една страна, допустимо е да го прави, тъй като не си дава ясна сметка какъв брой доста работа имате в действителност. Тогава се постанова да му откажете по подобаващ метод, като му обърнете внимание, че с цел да се поддържа високото качество на работа, ви е належащо задоволително време за всеки план, а не да „ претупвате ” нещата. От друга страна обаче, допустимо е шефът ви да ревизира дали можете да се справите с друг вид отговорности, тъй като има нещо поради – покачване, смяна на позицията ви в компанията и така нататък Не взимайте прибързани решения и помислете добре върху обстановката. Понякога се постанова просто да му обясните, че ви би трябвало асистент.

Вместо това е по-добре да кажете : „ Все още работя върху плана, който ми възложихте през вчерашния ден. Коя от всички задания е с максимален приоритет? ”

8. „ А аз какво ще получа?

Съгласни сме, че би трябвало да ви се заплаща работата, която вършите. И въпреки всичко в случай че се изисква да извършите нещо напълно малко в допълнение, няма да се визиите в изключително добра светлина, в случай че си изпросите заплащане за това. Излиза, че сте пресметлив и едностранчив човек, а кой би желал сходен чиновник или сътрудник? Другата прекаленост обаче е също толкоз нелицеприятна, по тази причина бъдете нащрек. Не бихте желали да се превръщате и в „ момчето за всичко ” на офиса и да вършиме услуги на всички. Разчитайте на инстинкта и опита си, с цел да улучите златната среда.

Вместо това е по-добре да кажете: Едно простичко „ Да ” ще свърши отлична работа .

9. „ Това не е мой проблем. ”

Когато работите в екип, това значи, че всеки проблем е на всички. Играете от един тим и е редно да можете да разчитате един на различен. Всеки зародил проблем, който не е ваш през днешния ден, на следващия ден може да бъде. Ако знаете по какъв начин да помогнете да сътрудника си, не го оставяйте да се пече на муден огън и не наблюдавайте злорадо падението му, а му помогнете, освен това без да казвате на началника си. Ако стигне до него така и така, ще разбере две неща за вас: първо, че имате отлични знания и умения, второ – че сте екипен състезател.

Вместо това е по-добре да кажете: „ Не съм специалист, само че съгласно мен… ”

10. „ Помислих си, че… ”

Когато чуе тази имитация, шефът нормално въздъхва и извърта очи. От една страна, отлично е, че най-малко мислите. От друга страна обаче, щом нещо не ви е ясно, най-естественото е да попитате, преди да пристъпите към осъществяването на задачата. Ако ви е позор да попитате, това може да докара до по-сериозни последици. А и си спомнете, че малоумен е единствено оня въпрос, който не е бил заложен. Както казахме и по-рано, способността да признавате грешките си и да поемате отговорност са качества, които се ценят доста по-високо от всяко опрощение.

Вместо това е по-добре да кажете: „ Изглежда е станало неразбирателство и не сме се разбрали. Веднага ще поправя грешката и ще се постарая да бъда по-внимателен идващия път. ”

Разбира се, съществуват и шефове чешити или с толкоз сложни характери, че реакцията им даже на най-обикновена обстановка може да бъде необяснимо последна. В подобен случай би трябвало да си отговорите на два въпроса: „ Мога ли да си изградя предпазен механизъм и да не обръщам внимание ”, „ Толкова значима ли ми е тази работа? ”

Цветелина Велчева по материали от Bright Side