Нали сме наясно, че когото и да изберем, незабавно ще

Нали сме наясно, че който и да изберем, неотложно ще бъдем разочаровани? Както се разочаровахме скоропостижно от предните, а по-рано - от по-предните, и от по-по-предните. Имам възприятието, че изборите у нас са едно злорадо причакване на идната партида политици, от които да се разочароваме.

Обърнете внимание на етимологията. В латинските езици думата идва от decipio, т.е. отнасям главата на някого, замайвам го, похищавам го. В славянските е таман противоположното: да раз-очаровам значи да скапва очарованието, да разомагьосам, да върна другия към действителностите на живота. Ако тази етимология значи нещо, на Запад се разочароват, когато ги лъжат, на Изток - когато не ги лъжат.

Наскоро ми се случи да виждам предизборно интервю с водач на камион, чийто коментар непроменяемо беше: " Всички приказват хубаво, но като ги изберем, вършат както нормално ". От думите се долавяше единствено очарованието, тъй че действителните политически дейности нямаше по какъв начин да не го разочароват. Самият той малко преди този момент беше разказал за някакви черни курсове с шунка, които правел, само че тъй като не ги предхождаха хубави думи, нямаше по какъв начин и аз да се отчайвам.

Къде е новият Свети Иван Рилски?

Разбирате накъде удрям. Проблемът с нашето отношение към политиците не е в това, че крадат и се обогатяват, както нормално приказваме. Това е, както споделят психоаналитиците, модернизация, т.е. незадълбочено пояснение, което крие нещо по-дълбоко. Ние не чакаме от политиците просто да си правят работата, добре или зле както вършим ние самите. Ние чакаме обаяние. Харизма. Неземност. Свети Иван Рилски, дето ядял трева по горите, най-вече би ни паснал.