Румен I: Да му отговаряме ли? frognews.bg
Нали е висш главнокомандващ, което той и негови съветници напоследък постоянно ни напомнят, изключително след злощастната му среща с украинския президент Володимир Зеленски. Да, подобен е и е свободен да фантазира като всеки човек…
Оттогава насам при всеки мотив – такива постоянно се намират – Радев остро подлага на критика държавното управление, фокусирайки се най-вече в тематиката за военната помощ за Украйна. И изобщо за Украйна. И не това прави усещане, тъй като проруската му позиция не е вест. Тревожна е увереността, че всичко казано от него е истина и единствено истина. Последна инстанция. Без нито едно доказателство обаче.
Заявява: „ Украйна желае война “. И толкоз. Но по какъв начин стига до този извод? На базата на какви доказателства? Украйна е жертва на експанзия от страна на Русия, само че като жертва желае войната? Нелепо е доста щадящ коментар…
По конституция президентските компетенции може да не са огромни, само че когато работи служебно държавно управление те действително са неограничени. Вероятно Радев счита, че част от дейностите му в такива интервали остават скрити за публичното око, само че се заблуждава. Например във връзка с дейности на съветниците му Николай Копринков и Пламен Узунов. Намесата им в кадруване в разнообразни институции, както и неофициалните им срещи с хора от бизнеса към този момент имат насъбрана фактология. Някои от разказваните истории несъмнено са клюки или най-малко пресилени, само че значително са действителност. И президентът знае това. Ако пък е подведен, то какъв държавен глава е тогава?
Цезар е споделил: Властта е печеливша и нараства единствено когато се упражнява спестовно.
Румен I знае ли това?
Тактиката да критикуваш за всяко нещо изпълнителната власт и сговора от политически обединения, поели отговорността за нея, наподобява печеливша – принуждаваш ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да дават отговор, да се изясняват, да се пазят.
И тъй като президентът по хипотеза се възприема като обединител на нацията, Радев към този момент привикна да приказва от името на всички. Щом той счита, че да се оказва помощ на Украйна е нездравословно, значи всички българи би трябвало да одобряват това. Затова и тонът му става поучителен, обвиняващ към „ безродниците “, които не прегръщат концепцията му за пилона на Рожен, да вземем за пример. В словото си послучай годишнината от рождението на Дякона, Радев още веднъж приказва за единство посредством планина от клишета. Ако той или съветниците му се бяха постарали да прочетат повечко за Апостола, щяха да знаят, че тъкмо Левски в никакъв случай, в нито един миг не е бил пропагандатор за мир. Мир с кого? – високата врата? Мир и дружба с тези, които не са давали пари за оръжие на тайните комитети? Никой и до през днешния ден не знае какъв брой души са били осъдени и убити по разпореждане на Левски за отвод да вземат участие в заверата за протест, въстание и избавление? Колко пъти самият той е взел участие в наказателни интервенции?
Радев споделя: Обединен, народът ни може да прекатурва времето и да кове самичък бъдещето си в свободни Мизия, Тракия и Македония “. Обединен под пилона? В изказванието, че избиваните украинци желаят войната? Че не би трябвало да им се оказва помощ да изгонят агресора - подпалвач, изнасилвач, изедник и подпалвач?
Нима Дякона е проповядвал тъкмо това – мир с поробителя? В името на това ли увисна на бесилото?
Още в учебниците за III клас се разказва легендата за кан Кубрат и неговите синове. Как остарелия държател ги събрал край смъртния си одър и ги предиздвикал да пречупят вързоп с лозови пръчки. Не съумял нито един от тях. По-отделно обаче пръчките се трошели доста елементарно. От оня одър та до девиза, изписан на фасадата на Народното събрание, все това ни повтарят. Такива като Радев – радетели за национално обединяване. А той – най-пръв.
Първо: въпросната легенда е мит.
Второ: Не е създател Кубрат, известна е от стотици години преди този момент, изречена от философи, писатели или като национално вярване.
Трето: След гибелта на Кубрат нито един от синовете му – Безмер (Боян), Котраг, Аспарух и Кубер не съблюдават бащиния завет и всеки поема по собствен път.
Някой неправилно е внушил на президента (или самичък е стигнал до неверния извод), че наслоеният през вековете български негативизъм може да се пребори с клишета за обединяване, изречени от обединител. Негативизмът е доста сериозна спънка пред постигането на триумф, само че с подправена патетика и патриотични прояви единствено се укрепва чувството за операция.
Радев се пробва да заобикаля или да замита неприятните истини (че Русия е агресор, че Путин е деспот, че негови съветници са наричани „ касиери “ и „ бирници “ и пр.). Това го принуждава да употребява лъжи – неистини. По принцип в политиката лъжата е ефикасно средство за реализиране на сложени цели. Чрез нея се насажда сполучливо боязън. Например, че в случай че оказваме помощ на Украйна, това значи, че се включваме във войната. Радев е наясно, че това не е правилно, само че е наясно също, че доста българи схващат тъкмо този метод.
Един народ става умен, когато се научи да вижда истините за живота такива, каквито са.
Българският народ е привикнал да бъде лъган. На него му се втълпява, че популацията в доста селища са се вдигнали осъзнато против поробителя по време на Априлското въстание. Но не е по този начин. Били са принудени, в значително случаи под опасност от ръководителите на протеста. Апостолите са знаели, че това въстание е обречено, само че са знаели също, че пролятата кръв ще впечатли света и ще го принуди да отбрани българите.
И Левски е бил наясно с това. Затова е бил безсърдечен към непознати и свои.
С образоването на нацията, ще пристигна и мъдростта. Тогава няма да имаме потребност от клишета, а лъжите на политиците ще срещат публичен отпор.
И тук идва въпросът: Трябва ли да се дава отговор на нападките и тезите на президента Румен Радев?
Скромното ми мнение е, че множеството от тези изявления би трябвало да бъдат оставени да увяхват, вместо да бъдат поливани. Те нямат силата на слова, изречени от огромен военачалник в съдбоносен и значим за дадена нация и страна миг. Те са реплика с сластна рекламация за историчност.
И до момента той не е дал отговор на въпроса: Какво ще направи, в случай че Путин превземе Варна?
През октомври 1886 година регентът Стефан Стамболов е бил подготвен да води война с Русия, в случай че тя тръгне да окупира България. Не се е стигнало до такава степен, само че проект за отпор е имало.
Има ли президентът Радев подобен проект през днешния ден? Само запитвам.
Самият аз избирам Чарлз Буковски, който споделя: Докато човек има вино и цигари, може доста да понесе.
Но не прекалявайте - има си граници.
Изкушавам се да изтъквам още нещо отБуковски: Проблемът на този свят е, че възпитаните хора непрестанно се съмняват, а идиотите са безусловно самоуверени.
Огнян Стефанов
Оттогава насам при всеки мотив – такива постоянно се намират – Радев остро подлага на критика държавното управление, фокусирайки се най-вече в тематиката за военната помощ за Украйна. И изобщо за Украйна. И не това прави усещане, тъй като проруската му позиция не е вест. Тревожна е увереността, че всичко казано от него е истина и единствено истина. Последна инстанция. Без нито едно доказателство обаче.
Заявява: „ Украйна желае война “. И толкоз. Но по какъв начин стига до този извод? На базата на какви доказателства? Украйна е жертва на експанзия от страна на Русия, само че като жертва желае войната? Нелепо е доста щадящ коментар…
По конституция президентските компетенции може да не са огромни, само че когато работи служебно държавно управление те действително са неограничени. Вероятно Радев счита, че част от дейностите му в такива интервали остават скрити за публичното око, само че се заблуждава. Например във връзка с дейности на съветниците му Николай Копринков и Пламен Узунов. Намесата им в кадруване в разнообразни институции, както и неофициалните им срещи с хора от бизнеса към този момент имат насъбрана фактология. Някои от разказваните истории несъмнено са клюки или най-малко пресилени, само че значително са действителност. И президентът знае това. Ако пък е подведен, то какъв държавен глава е тогава?
Цезар е споделил: Властта е печеливша и нараства единствено когато се упражнява спестовно.
Румен I знае ли това?
Тактиката да критикуваш за всяко нещо изпълнителната власт и сговора от политически обединения, поели отговорността за нея, наподобява печеливша – принуждаваш ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да дават отговор, да се изясняват, да се пазят.
И тъй като президентът по хипотеза се възприема като обединител на нацията, Радев към този момент привикна да приказва от името на всички. Щом той счита, че да се оказва помощ на Украйна е нездравословно, значи всички българи би трябвало да одобряват това. Затова и тонът му става поучителен, обвиняващ към „ безродниците “, които не прегръщат концепцията му за пилона на Рожен, да вземем за пример. В словото си послучай годишнината от рождението на Дякона, Радев още веднъж приказва за единство посредством планина от клишета. Ако той или съветниците му се бяха постарали да прочетат повечко за Апостола, щяха да знаят, че тъкмо Левски в никакъв случай, в нито един миг не е бил пропагандатор за мир. Мир с кого? – високата врата? Мир и дружба с тези, които не са давали пари за оръжие на тайните комитети? Никой и до през днешния ден не знае какъв брой души са били осъдени и убити по разпореждане на Левски за отвод да вземат участие в заверата за протест, въстание и избавление? Колко пъти самият той е взел участие в наказателни интервенции?
Радев споделя: Обединен, народът ни може да прекатурва времето и да кове самичък бъдещето си в свободни Мизия, Тракия и Македония “. Обединен под пилона? В изказванието, че избиваните украинци желаят войната? Че не би трябвало да им се оказва помощ да изгонят агресора - подпалвач, изнасилвач, изедник и подпалвач?
Нима Дякона е проповядвал тъкмо това – мир с поробителя? В името на това ли увисна на бесилото?
Още в учебниците за III клас се разказва легендата за кан Кубрат и неговите синове. Как остарелия държател ги събрал край смъртния си одър и ги предиздвикал да пречупят вързоп с лозови пръчки. Не съумял нито един от тях. По-отделно обаче пръчките се трошели доста елементарно. От оня одър та до девиза, изписан на фасадата на Народното събрание, все това ни повтарят. Такива като Радев – радетели за национално обединяване. А той – най-пръв.
Първо: въпросната легенда е мит.
Второ: Не е създател Кубрат, известна е от стотици години преди този момент, изречена от философи, писатели или като национално вярване.
Трето: След гибелта на Кубрат нито един от синовете му – Безмер (Боян), Котраг, Аспарух и Кубер не съблюдават бащиния завет и всеки поема по собствен път.
Някой неправилно е внушил на президента (или самичък е стигнал до неверния извод), че наслоеният през вековете български негативизъм може да се пребори с клишета за обединяване, изречени от обединител. Негативизмът е доста сериозна спънка пред постигането на триумф, само че с подправена патетика и патриотични прояви единствено се укрепва чувството за операция.
Радев се пробва да заобикаля или да замита неприятните истини (че Русия е агресор, че Путин е деспот, че негови съветници са наричани „ касиери “ и „ бирници “ и пр.). Това го принуждава да употребява лъжи – неистини. По принцип в политиката лъжата е ефикасно средство за реализиране на сложени цели. Чрез нея се насажда сполучливо боязън. Например, че в случай че оказваме помощ на Украйна, това значи, че се включваме във войната. Радев е наясно, че това не е правилно, само че е наясно също, че доста българи схващат тъкмо този метод.
Един народ става умен, когато се научи да вижда истините за живота такива, каквито са.
Българският народ е привикнал да бъде лъган. На него му се втълпява, че популацията в доста селища са се вдигнали осъзнато против поробителя по време на Априлското въстание. Но не е по този начин. Били са принудени, в значително случаи под опасност от ръководителите на протеста. Апостолите са знаели, че това въстание е обречено, само че са знаели също, че пролятата кръв ще впечатли света и ще го принуди да отбрани българите.
И Левски е бил наясно с това. Затова е бил безсърдечен към непознати и свои.
С образоването на нацията, ще пристигна и мъдростта. Тогава няма да имаме потребност от клишета, а лъжите на политиците ще срещат публичен отпор.
И тук идва въпросът: Трябва ли да се дава отговор на нападките и тезите на президента Румен Радев?
Скромното ми мнение е, че множеството от тези изявления би трябвало да бъдат оставени да увяхват, вместо да бъдат поливани. Те нямат силата на слова, изречени от огромен военачалник в съдбоносен и значим за дадена нация и страна миг. Те са реплика с сластна рекламация за историчност.
И до момента той не е дал отговор на въпроса: Какво ще направи, в случай че Путин превземе Варна?
През октомври 1886 година регентът Стефан Стамболов е бил подготвен да води война с Русия, в случай че тя тръгне да окупира България. Не се е стигнало до такава степен, само че проект за отпор е имало.
Има ли президентът Радев подобен проект през днешния ден? Само запитвам.
Самият аз избирам Чарлз Буковски, който споделя: Докато човек има вино и цигари, може доста да понесе.
Но не прекалявайте - има си граници.
Изкушавам се да изтъквам още нещо отБуковски: Проблемът на този свят е, че възпитаните хора непрестанно се съмняват, а идиотите са безусловно самоуверени.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ