Саша Безуханова: Искаме промяна, не подмяна
Накъде върви България през днешния ден? Този въпрос доби ново измерение след острия режисиран конфликт на 2-ри септември. Едва ли има хора, отвън заинтригуваните да се брани статуквото, които да не осъзнават потребността от систематична смяна в страната ни. Твърде дълго живеем в среда на следена беднотия и обслужване на клиентелистки ползи без дълготрайна стратегия за разцвет и одобряване на престижа на страната ни.
Автентично протестиращите хора на улицата желаят точно тази смяна – ръководство, което ще обезпечи среда за заслужен живот на тях и децата им. Сигурна съм, че и служителите на реда желаят това. Те обаче извършват инструкциите на властта. Много се надявам по време на утрешния митинг в името на общото ни положително бъдеще да не си разрешат да бият по команда хората с плакати и мотивация " Искаме да желаеме да пребивавам в България ".
Ние разпознаваме механизмите за операция от опита ни през 2013 и симетрични процеси в други страни през днешния ден. Струва си да се осветлят някои от аспектите й, с цел да може да извърши задачата си този групов напредък за смяна:
Пред очите ни се прави нечестна замяна на мотивацията за митинга на доста равнища и съзнателно опълчване на хората през стимулиране на ненавист и боязън.
Гласовете зад мегафоните, канещи за принуждение и отплата, подменят достоверната причина хората да са на улицата към този момент два месеца.
" Патриотичните ", рушащи, гастролиращи по команда агитки целят да омърсят лицето на митинга и да отхвърлен хората, които отстояват бъдещето си.
Армия от " юристи " на властта пророкуват от телевизионните екрани разпад и провал след рухването на държавното управление с мантрата, че няма опция.
Разговорът за бъдещето е сменен от обговаряне на тревожното настояще и реминисценции към предишното.
Същественото е, че целият букет от тактически актове за обезсилване на митинга цели да смени разказа на днешния ден - да затвърди убеждението, че Българинът е жертва, а не народ, който сходно на доста други през днешния ден, има провокации за превъзмогване и силата да откри решения.
Аз имам вяра в груповата мощ и мъдрост на хората и в това, че няма да попаднем в клопката на полит-инженеринга този път – смяната е необратима, тъй като е достоверно подкрепена. Вярвам го, тъй като зная, че родените в независимост и носещи свободата в изборите си, самостоятелни, познаващи трендовете в света българи са на митинга през днешния ден и ще задават дневния ред на България на следващия ден.
И дано не забравяме - митингът и целената оставка са единствено първа стъпка. След нея е необходим строеж – дълбоки непопулярни систематични промени, които изискват приноса на всеки. Приносът е в това да подкрепим новаторството като норма и да учим всеки ден. Приносът е и отвод от лъжливото улеснение на ‚кратките пътища‘ за обезпечаване на персоналното богатство за сметка на другите. Приносът е в отговорност към думите, тъй като всичко казано през днешния ден гради или разрушава портрета на България. Той е и в това да приемем, че сме разнообразни и живеем дружно – през днешния ден и в утрешния ден. Най-вече – да си слагаме високи цели по стандартите на света и да ги следваме със самочувствието и отговорността на хора, които схващат и основават от България решения за провокациите на света – с бизнесите, концепциите и изповядваните полезностите.
Дръжте посоката на градивното, другари! Не влизайте в безпринципни съюзи. Бъдете будни и пазете независимостта и името си. Заради утрешния ни ден - на смяна през съзидание на тази България, в която ‚искаме да желаеме да живеем‘.
Ссаша Безуханова
Автентично протестиращите хора на улицата желаят точно тази смяна – ръководство, което ще обезпечи среда за заслужен живот на тях и децата им. Сигурна съм, че и служителите на реда желаят това. Те обаче извършват инструкциите на властта. Много се надявам по време на утрешния митинг в името на общото ни положително бъдеще да не си разрешат да бият по команда хората с плакати и мотивация " Искаме да желаеме да пребивавам в България ".
Ние разпознаваме механизмите за операция от опита ни през 2013 и симетрични процеси в други страни през днешния ден. Струва си да се осветлят някои от аспектите й, с цел да може да извърши задачата си този групов напредък за смяна:
Пред очите ни се прави нечестна замяна на мотивацията за митинга на доста равнища и съзнателно опълчване на хората през стимулиране на ненавист и боязън.
Гласовете зад мегафоните, канещи за принуждение и отплата, подменят достоверната причина хората да са на улицата към този момент два месеца.
" Патриотичните ", рушащи, гастролиращи по команда агитки целят да омърсят лицето на митинга и да отхвърлен хората, които отстояват бъдещето си.
Армия от " юристи " на властта пророкуват от телевизионните екрани разпад и провал след рухването на държавното управление с мантрата, че няма опция.
Разговорът за бъдещето е сменен от обговаряне на тревожното настояще и реминисценции към предишното.
Същественото е, че целият букет от тактически актове за обезсилване на митинга цели да смени разказа на днешния ден - да затвърди убеждението, че Българинът е жертва, а не народ, който сходно на доста други през днешния ден, има провокации за превъзмогване и силата да откри решения.
Аз имам вяра в груповата мощ и мъдрост на хората и в това, че няма да попаднем в клопката на полит-инженеринга този път – смяната е необратима, тъй като е достоверно подкрепена. Вярвам го, тъй като зная, че родените в независимост и носещи свободата в изборите си, самостоятелни, познаващи трендовете в света българи са на митинга през днешния ден и ще задават дневния ред на България на следващия ден.
И дано не забравяме - митингът и целената оставка са единствено първа стъпка. След нея е необходим строеж – дълбоки непопулярни систематични промени, които изискват приноса на всеки. Приносът е в това да подкрепим новаторството като норма и да учим всеки ден. Приносът е и отвод от лъжливото улеснение на ‚кратките пътища‘ за обезпечаване на персоналното богатство за сметка на другите. Приносът е в отговорност към думите, тъй като всичко казано през днешния ден гради или разрушава портрета на България. Той е и в това да приемем, че сме разнообразни и живеем дружно – през днешния ден и в утрешния ден. Най-вече – да си слагаме високи цели по стандартите на света и да ги следваме със самочувствието и отговорността на хора, които схващат и основават от България решения за провокациите на света – с бизнесите, концепциите и изповядваните полезностите.
Дръжте посоката на градивното, другари! Не влизайте в безпринципни съюзи. Бъдете будни и пазете независимостта и името си. Заради утрешния ни ден - на смяна през съзидание на тази България, в която ‚искаме да желаеме да живеем‘.
Ссаша Безуханова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ