Кирил Кадийски пак на първа линия - стана почетен член на френска...
Наистина някои ще възразят: нали към този момент има интернет, известието е можело да стигне и за секунди. Така е, само че очевидно хората са желали да изпратят хубавата новина както са правили това към този момент цялостен век: на представителна бланка с лого Association des écrivains combattants, със съответния автограф, комплициран със размах: не избират всеки ден почетни членове. Да не приказваме, че неин почетен ръководител е бил Уинстън Чърчил.
- И по този начин, като оставаме с ангажимента за ново изявление която имаме отпреди Нова година с почетния към този момент член Кирил Кадийски, единственият ни въпрос в този момент е: Кажете какво съставлява тази асоциация и каква е нейната активност?
- КК: АПБ Асоциация на писатели, само че по какъв начин да преведем това combattants?
Всеки би споделил: какво по-лесно: борци. Но виждаме по какъв начин думите, ясни на пръв взор, променят смисъла си съгласно и езиковия, и битовия подтекст. На български думата борци към този момент от няколко десетилетия е окаляна. Бойци би отвело към настоящи сега военни, въпреки че доста писатели по света и до през днешния ден са под пагон. Ако беше в живописен текст нямаше да се спра пред поборници, една хубава дума, за която се сещаме два-три пъти в годината, когато нашите политици бързат да се качат на трибуната. Нищо че някои може да я намерят за прекомерно възрожденска.
Възраждането на идеалите е една от дилемите на същинския публицист. Иначе оставяме това в ръцете на полуграмотни, а постоянно и напряко необразовани човеци, които си татуират Левски и Хаджи Димитър по бутовете, евентуално с цел да не охладнява патриотичният им ентусиазъм даже когато клякат в нужника. И поразителното е, че такива бабаити първи клякат пред врага. Къде го през днешния ден Караджата, че да развърти калъча с тъпото по голите тъпи кратуни. Май станах много враждебен?!
Асоциацията на писателите поборници е основана преди повече от 100 години – през 1919 година в памет на починалите писатели в онази безумна кланица, наречена Първа международна война. 560 души – поети, романисти, есеисти и публицисти, хора на перото - единствено от френска сраната са оставили костите си по бойните полета, измежду които поети от ранга на лейтенант Шарл Пеги и Гиойм Аполинер. А от другата страна подпоручик Димчо Дебелянов, Георг Тракъл и какъв брой още. И единствено 150 са оживели, въпреки и някои осакатени за цялостен живот като Блез Сандрар и Жое Буске. Да прибавим още 197 - прпез втората международна. Та по тази причина, да се запази паметта за тия създатели и непрекъснато да се припомня, че войната е нещо недопустимо и че единствено отбраната на родината си коства жертвите. И че същинските поетите постоянно са били в първите редици. Мнозина са чували, че по време на хитлеристката окупация Съпротивата в цяла южна Франция е ръководена от именития капитан Александър, само че малко на брой знаят, че това е един от най-големите поети сюрреалисти Рьоне Шар. Ще ми се да прибавя единствено, че Асоциацията има богата активност и необятен публичен резонанс. И тази есен в Пантеона, под патронажа на Президента на републиката имаше възпоменателна вечер за починалите писатели. Естествено, че бях поласкан, когато почетният ръководител Жан Оризе във встъпителното си слово загатна името ми измежду гостите на тържеството. Сега виждам, че още тогава нещата са били напреднали. Грешни сме, Господи и тщеславни, и аз не по-малко от другите, само че представете си тоя боязън да чуеш името си под мраморните сводове на френския мавзолей. И то паралелно с имената на Пиер-Жан Жув и Сент Екзюпери. Хайде да стопираме, че нещо взеха да ми набъбват очите. Дали не остарявам...
Предлагаме на нашите читатели няколко фрагмента от предходни изявления за Кирил Кадийски, които евентуално ще дадат отговор за какво френската Асоциация на писателите поборници, да приемем тази дефиниция, е удостоила с високата чест „ почетен член ” нашия стихотворец, чието име от дълго време е прекрачило границите на отечеството ни. Което може би разрешава на някои да се самозалъгват, че него го няма.
„ През май 1989 година Кирил Кадийски взе присъединяване в честванията на Тарас Шевченко. Тогава на митинга пред Киевския университет ненадейно бяха вдигнати синьо- жълтите флагове. Бях се уговорил със студентите да вдигнат знамената в мига, когато Кирил Кадийски каже: „ Вълнува ме Украинска отдалеченост, където златните поля на пшеницата се сливат с небесната синева! “. Така и стана. Развяха се синьо-жълтите флагове. Присъстващите на митинга представители на властта и на Централен комитет на КПУ пребледняха... Спомням си по какъв начин се вълнуваше българският стихотворец тогава, той знаеше, че присъединяване му в сходни революционни прояви можеше да има неприятни за него
последствия... ”
Дмитро ПАВЛИЧКО
(Украйна)
„ Кирил Кадийски е безспорно най-големият актуален български стихотворец, вдъхновен лирик, обвързван със Сизиф, Орион, Орфей. Неговият зов е зов на хладнокръвен човек. Неговата „ Нова Герника “, следвана от „ Под синьото небе над жълтите жита “, е шедьовър. Той слага на напред във времето казуса за традицията и новаторството посредством нов и невероятен лиризъм. Срязва с ножица бодливата тел, която огражда крепостта на традицията и канона. Той няма какво да губи и пресъздава авангардизма по собствен метод. Показва хаоса и го унищожава, напряко хапе без да лае, дебнейки за бандит,
нов основател, нов саморасъл нравоучител, нов демократ даже ”.
Жан-Пол ГАВАР-ПЕРЕ
за последната книга на поета НОВАТА ГЕРНИКА
„ Целият предан на поезията, работлив създател, преводач на Бодлер и Маларме, Кадийски никога не живее в кула от слонова кост. Агресията в „ полето изранено “ на Украйна от страна на Русия го е въодушевила за две балади: Но зейва пъкълът. И денят е нощ. И кръв ли капе, или се зазаря? Краят на света и краят на нашето битие остават главните тематики за лауреата на премията Макс Жакоб... ”
Ерик НОЛО
Из критика за НОВАТА ГЕРНИКА в сп. „ Трансфюж ”
„... да се върнем на нашата тематика, на удивителната траектория на нашия публицист, публицист, стихотворец, български посланик, обожател на френската литература, рускоезичен бранител на украинския народ, с философска настройка към живота, другар на свободата, на синьото небе и жълтите жита, да не продължаваме повече. Много за един човек, само че българинът Кирил Кадийски си остава герой, той знае какво е опозиция (както против самоопиянението, по този начин и против всички форми на тоталитаризъм). По този метод той въстава против стихиите, тъмните сили, търсейки светлина и вътрешен мир. Това е един умен човек. ”
Патрик ВАГНЕР
Из рецензията „ КИРИЕ КИРИЛ КАДИЙСКИ ” в сп. „ Ливр,арбитр ”
„... макар традицията и повторението на „ безконечните тематики “ виждаме и нова посока в
късното творчество на Кадийски. (...) Има ясни препратки към обществената обстановка в
България (и света) през последните три по този начин извънредно тревожни години. (...) Не сме
виждали толкоз обществен Кадийски преди.
Проф. доктор Милена КИРОВА
- И по този начин, като оставаме с ангажимента за ново изявление която имаме отпреди Нова година с почетния към този момент член Кирил Кадийски, единственият ни въпрос в този момент е: Кажете какво съставлява тази асоциация и каква е нейната активност?
- КК: АПБ Асоциация на писатели, само че по какъв начин да преведем това combattants?
Всеки би споделил: какво по-лесно: борци. Но виждаме по какъв начин думите, ясни на пръв взор, променят смисъла си съгласно и езиковия, и битовия подтекст. На български думата борци към този момент от няколко десетилетия е окаляна. Бойци би отвело към настоящи сега военни, въпреки че доста писатели по света и до през днешния ден са под пагон. Ако беше в живописен текст нямаше да се спра пред поборници, една хубава дума, за която се сещаме два-три пъти в годината, когато нашите политици бързат да се качат на трибуната. Нищо че някои може да я намерят за прекомерно възрожденска.
Възраждането на идеалите е една от дилемите на същинския публицист. Иначе оставяме това в ръцете на полуграмотни, а постоянно и напряко необразовани човеци, които си татуират Левски и Хаджи Димитър по бутовете, евентуално с цел да не охладнява патриотичният им ентусиазъм даже когато клякат в нужника. И поразителното е, че такива бабаити първи клякат пред врага. Къде го през днешния ден Караджата, че да развърти калъча с тъпото по голите тъпи кратуни. Май станах много враждебен?!
Асоциацията на писателите поборници е основана преди повече от 100 години – през 1919 година в памет на починалите писатели в онази безумна кланица, наречена Първа международна война. 560 души – поети, романисти, есеисти и публицисти, хора на перото - единствено от френска сраната са оставили костите си по бойните полета, измежду които поети от ранга на лейтенант Шарл Пеги и Гиойм Аполинер. А от другата страна подпоручик Димчо Дебелянов, Георг Тракъл и какъв брой още. И единствено 150 са оживели, въпреки и някои осакатени за цялостен живот като Блез Сандрар и Жое Буске. Да прибавим още 197 - прпез втората международна. Та по тази причина, да се запази паметта за тия създатели и непрекъснато да се припомня, че войната е нещо недопустимо и че единствено отбраната на родината си коства жертвите. И че същинските поетите постоянно са били в първите редици. Мнозина са чували, че по време на хитлеристката окупация Съпротивата в цяла южна Франция е ръководена от именития капитан Александър, само че малко на брой знаят, че това е един от най-големите поети сюрреалисти Рьоне Шар. Ще ми се да прибавя единствено, че Асоциацията има богата активност и необятен публичен резонанс. И тази есен в Пантеона, под патронажа на Президента на републиката имаше възпоменателна вечер за починалите писатели. Естествено, че бях поласкан, когато почетният ръководител Жан Оризе във встъпителното си слово загатна името ми измежду гостите на тържеството. Сега виждам, че още тогава нещата са били напреднали. Грешни сме, Господи и тщеславни, и аз не по-малко от другите, само че представете си тоя боязън да чуеш името си под мраморните сводове на френския мавзолей. И то паралелно с имената на Пиер-Жан Жув и Сент Екзюпери. Хайде да стопираме, че нещо взеха да ми набъбват очите. Дали не остарявам...
Предлагаме на нашите читатели няколко фрагмента от предходни изявления за Кирил Кадийски, които евентуално ще дадат отговор за какво френската Асоциация на писателите поборници, да приемем тази дефиниция, е удостоила с високата чест „ почетен член ” нашия стихотворец, чието име от дълго време е прекрачило границите на отечеството ни. Което може би разрешава на някои да се самозалъгват, че него го няма.
„ През май 1989 година Кирил Кадийски взе присъединяване в честванията на Тарас Шевченко. Тогава на митинга пред Киевския университет ненадейно бяха вдигнати синьо- жълтите флагове. Бях се уговорил със студентите да вдигнат знамената в мига, когато Кирил Кадийски каже: „ Вълнува ме Украинска отдалеченост, където златните поля на пшеницата се сливат с небесната синева! “. Така и стана. Развяха се синьо-жълтите флагове. Присъстващите на митинга представители на властта и на Централен комитет на КПУ пребледняха... Спомням си по какъв начин се вълнуваше българският стихотворец тогава, той знаеше, че присъединяване му в сходни революционни прояви можеше да има неприятни за него
последствия... ”
Дмитро ПАВЛИЧКО
(Украйна)
„ Кирил Кадийски е безспорно най-големият актуален български стихотворец, вдъхновен лирик, обвързван със Сизиф, Орион, Орфей. Неговият зов е зов на хладнокръвен човек. Неговата „ Нова Герника “, следвана от „ Под синьото небе над жълтите жита “, е шедьовър. Той слага на напред във времето казуса за традицията и новаторството посредством нов и невероятен лиризъм. Срязва с ножица бодливата тел, която огражда крепостта на традицията и канона. Той няма какво да губи и пресъздава авангардизма по собствен метод. Показва хаоса и го унищожава, напряко хапе без да лае, дебнейки за бандит,
нов основател, нов саморасъл нравоучител, нов демократ даже ”.
Жан-Пол ГАВАР-ПЕРЕ
за последната книга на поета НОВАТА ГЕРНИКА
„ Целият предан на поезията, работлив създател, преводач на Бодлер и Маларме, Кадийски никога не живее в кула от слонова кост. Агресията в „ полето изранено “ на Украйна от страна на Русия го е въодушевила за две балади: Но зейва пъкълът. И денят е нощ. И кръв ли капе, или се зазаря? Краят на света и краят на нашето битие остават главните тематики за лауреата на премията Макс Жакоб... ”
Ерик НОЛО
Из критика за НОВАТА ГЕРНИКА в сп. „ Трансфюж ”
„... да се върнем на нашата тематика, на удивителната траектория на нашия публицист, публицист, стихотворец, български посланик, обожател на френската литература, рускоезичен бранител на украинския народ, с философска настройка към живота, другар на свободата, на синьото небе и жълтите жита, да не продължаваме повече. Много за един човек, само че българинът Кирил Кадийски си остава герой, той знае какво е опозиция (както против самоопиянението, по този начин и против всички форми на тоталитаризъм). По този метод той въстава против стихиите, тъмните сили, търсейки светлина и вътрешен мир. Това е един умен човек. ”
Патрик ВАГНЕР
Из рецензията „ КИРИЕ КИРИЛ КАДИЙСКИ ” в сп. „ Ливр,арбитр ”
„... макар традицията и повторението на „ безконечните тематики “ виждаме и нова посока в
късното творчество на Кадийски. (...) Има ясни препратки към обществената обстановка в
България (и света) през последните три по този начин извънредно тревожни години. (...) Не сме
виждали толкоз обществен Кадийски преди.
Проф. доктор Милена КИРОВА
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ