Следващото какво ще е - мъжки и женски гимназии?
Наистина не е за поверие, че в 21-ви век, в европейската, световна и свободна страна България въобще се повдига въпросът да се учи вяра в светските ни учебни заведения! Училища, към момента учредени на науката, не на библията, суеверията (те у нас си живеят с все християнството, което ги забранява) или тайните теории.
Ама това е огромна срамотия, бе, дами и господа! Освен, че е неуместно, нефелно популистко (те като свободноизбираема не я избират религията в учебно заведение, те в този момент желаят да им я натресат като единствен метод за преодоляване на добродетели!) е и средновековно! Следващото какво ще е - мъжки и женски гимназии? Плетиво и бродерия за девойките и дърводелство за момчетата?
И тъй като по този начин са озаглавили предмета - " Добродетели и вяра " - все едно няма различен метод да се научиш на добродетели, с изключение на през религията, си направих труда да видя кои творби по литература се учат в учебно заведение от 5. клас нагоре. Избрах литературата, тъй като това е моята компетентност, а през нея в учебно заведение се внасят и морални категории - нейните сюжети са мотив за разискването на държание, решения, позиции, дейности и характери.
През пирамидата на други предмети също се внасят морални и етични категории - през историята, през биологията, химията, физиката, спорта, гражданските дисциплини, цивилизациите.
Та ето какво се учи по литература и по какъв начин то може да основава добродетели:
Пети клас - Освен приказки, се учи фолклорен и обичаен календар. Ето ви ги празниците и ритуалите към тях. Тук е още " Хайдути " на Ботев за родолюбие и храброст, за горест по родината и подготвеност за всеотдайност. Тук е " Грозното патенце " - какъв по-хубав урок по съчувствие и внимание към всеки?!
Шести клас - " Отечество общително " на Вазов за обичта и хубостта на родината; " Косачи " на Елин Пелин и " Серафим " на Йовков за другарството, за отговорността към другия, за жертвата и нищожността на парите пред човешките взаимоотношения, за бедността, която не е порок; " Братчетата на Гаврош " на Смирненски - за нищетата и общественото страдалчество, за нямането и имането, за цената на живота; " Малкият принц " на Екзюпери - за всичко в този живот - от морално и духовно, до практическо и материално.
Седми клас - Бунтовните песни на Чинтулов, " На сбогуване " на Ботев, " Една българка " - за родината, смелостта, страха, избора, вярата, силата на волята; " Неразделни " на Славейков, " По беритба " на Елин Пелин и " По жицата " на Йовков - за смисъла и силата на живота, за ориста и превъзмогването на сложните обстановки, за любовта към другия и състраданието.
Осми клас - цялата гръцка митология, " Антигона " от Софокъл и Омировата " Илиада ", Бокачовия " Декамерон " и " Дон Кихот " на Сервантес - за комплицираните взаимоотношения сред хората и в фамилията, за обречеността, за възприятието на обърканост и вярата в личната мощ и задача, за превъзмогването на нещастия и взаимното възприятие на обща мощ, за " лудостта " и различността и тяхната мощ да трансформират нещата, да основават нови хоризонти и да дават вяра.
Девети клас - " Робинзон Крузо " на Даниел Дефо за оцеляването, когато си самичък и няма вяра. За значимия различен до теб. За излизането отвън всичко познато, чувството за неизбежност и връщането назад. " Майце си " и " Моята молитва ", Ботев - за персоналния избор и отговорност, за свободата да решаваш и да стоиш зад концепциите си, за божественото вътре у нас.
Десети клас - " Епопея на забравените " на Вазов за забравата на подвига и късата, неуслужлива човешка памет, която не помни героите си; " Гераците " на Пелин за фамилията като мощ и разпада на единството на хората, когато се изгуби духовната връзка за сметка на парите; " Зимни вечери " на Смирненски за бедността и потребността да не обръщаме взор от страданието на другите; " " Индже " и " Албена " на Йовков за несъвършенството на хората, в което се крие тяхната хубост, за шерването и признанието, за любовта над всичко, за прегрешението и неизбежното наказване, за възмездието, за разкаянието; " Тютюн " на Димитър Димов - за загубването на себе си по пътя на парите, за потъпкването на душата в името на облагата, за прегрешението като път към разпада и безконечната, неизбежна смърт; " Дърво без корен " на Хайтов за мястото на всеки, за привързаността към корените, за поколенията и техните неизбежни разлики, за съденето вместо другите.
Единайсти клас - тук са " Паисий " на Вазов - за това, което носим в историята си, за предаването от и на общността, за единството в духа и знанието; " Борба " на Ботев - е по какъв начин без това стихотворение един младеж ще знае какво е да гориш за една концепция, да не можеш да живееш, без да я отглеждаш у себе си и без да й се посветиш; " Андрешко " на Пелин - да оставиш бирника в блатото или да направиш каквото е по силите ти, с цел да спасиш човек в потребност, даже когато това е обезверен и неправилен ход; " Приказка за стълбата " на Смирненски - че златното сърце е договорката с дявола, който желае твоето, човешкото, тъй като то може да усеща, то е топло, то тупти, за дявола у всеки у нас, за лесния път и за трънливите решения; " Крадецът на праскови " от Емилиян Станев - за любовта към другия, към " врага ", за спонтанната обич, която не може да е грях, тъй като е същинска.
Дванайсти клас - Дебелянов, Фотев, Дубарова - за влюбването, за отдаването, за търсенето на другия у теб, за посвещението; " Спасова могила " на Пелин и бога, който също куца като дребното момченце, което е болно, тъй като богът е и човек, за вярата, която не умира, за преселването оттатък, за преходността и вечността; " Песента на колелетата " на Йовков за смисъла на работата ти, за мястото ти в общността, за това, което можеш да направиш за другите, за самооценката и цената на живота ти; " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков - за отричането от всичко земно, поради това непреходно, красиво, божествено, за благоговението пред хубостта и труда на някого, който живее напълно в негово име; " Потомка " на Багряна - за мощната жена, която може всичко (в библията тя може да роди бог); " Честен кръст " на Борис Христов - за самопреценката, за момента, в който осъзнаваш и понасяш личния си кръст по своята Голгота, за лишението, за отшелничеството, за отстраняването от суетата, за избора да изживееш живота си по този начин, както си решил....
Това е единствено част от творбите. Всяко едно от тях е там не просто като книжовен текст, а като мотив за размисъл, като основа на етическа полемика. С всеки воин, с всяка обстановка, с всеки пейзаж, стих или поанта.
Каква вяра, бе, хора?! Съберете децата, говорете им, разказвайте им ТЕЗИ истории, описали и основали скъпо творчество, срещайте ги с героите на днешните дни, създавайте им смисъл, провокирайте ги с с проблеми, в които да разсъждават, да пробват, да учат, да усещат и претърпяват. Пускайте им музика - там пък каква съкровищница по добродетели стои! Показвайте им картини и филми, водете ги в красиви здания, обяснявайте им архитектурни решения и стилове и за какво хората са умирали за това да си пазят постройките, музеите и библиотеките! Водете ги в домове за остарели хора, ангажирайте ги да оказват помощ в клиники, където има тежко заболели хора, не ги учете на книжни правила от една единствена доста остаряла, събирана книга, откакто не сте ги сложили в обстановки, където да се осъзнаят.
Добродетели се учат в живия живот, през образци, диалози и прекарвания. В учебно заведение има толкоз доста пътища към добродетелите, за какво решихте, че той е единствено един и минава под партахиля? А и цялото това неуместно, популистко решение, стоварено с много наставнически и напряко заповедно мъжкарски звук, щръкнал над днешната полемика, по никакъв начин, но по никакъв начин не се свързва с добродетели като примирение и доброта, не ли?
Погледнете през какво да научим децата да са положителни, почтени, виновни, състрадателни, обичащи и правилни в учебно заведение - има толкоз доста материал за това! Вижте ги тия деца, чуйте ги, опознайте ги! Ми вие им забранихте да питат за телата и желанията си, в този момент желаете да им натикате в главите и тамянено обучение по доброта. Няма да стане! И да го сложете това в образователната стратегия, то няма да проработи. А родителите следва да се вдигнат на митинг за тъпчене на правата, обезпечени от Българската конституция. Като това на свободно изповедание, мнение и съвест, да вземем за пример. Както и това, че не сме жители на религиозна, а на съвременна, световна страна, в която имат посланичество повече от една религии.
И още нещо - свободноизбираемия предмет " Религия " не е измежду избираните до момента. Защо ли? Защото за нищо не става. Защото е скучно и тегаво, тъй като е вмирисано и остаряло, тъй като от него ти става ужасно, когато си дете. Църквата ни нищо не е направила, с цел да приобщи децата по този начин, че те да желаят да я посещават и да имат вяра в доктрината й. Съзнавам добре, че това не е протестанство, но пък измислете нещо положително, в което децата да вземат участие, да са водещи. И като не ви харесват, пък не им се натрисайте - те отлично усещат това и тъкмо затова още повече няма да ви имат вяра.
----
* Текстът е оповестен във на авторката, откъдето го препечатваме с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ама това е огромна срамотия, бе, дами и господа! Освен, че е неуместно, нефелно популистко (те като свободноизбираема не я избират религията в учебно заведение, те в този момент желаят да им я натресат като единствен метод за преодоляване на добродетели!) е и средновековно! Следващото какво ще е - мъжки и женски гимназии? Плетиво и бродерия за девойките и дърводелство за момчетата?
И тъй като по този начин са озаглавили предмета - " Добродетели и вяра " - все едно няма различен метод да се научиш на добродетели, с изключение на през религията, си направих труда да видя кои творби по литература се учат в учебно заведение от 5. клас нагоре. Избрах литературата, тъй като това е моята компетентност, а през нея в учебно заведение се внасят и морални категории - нейните сюжети са мотив за разискването на държание, решения, позиции, дейности и характери.
През пирамидата на други предмети също се внасят морални и етични категории - през историята, през биологията, химията, физиката, спорта, гражданските дисциплини, цивилизациите.
Та ето какво се учи по литература и по какъв начин то може да основава добродетели:
Пети клас - Освен приказки, се учи фолклорен и обичаен календар. Ето ви ги празниците и ритуалите към тях. Тук е още " Хайдути " на Ботев за родолюбие и храброст, за горест по родината и подготвеност за всеотдайност. Тук е " Грозното патенце " - какъв по-хубав урок по съчувствие и внимание към всеки?!
Шести клас - " Отечество общително " на Вазов за обичта и хубостта на родината; " Косачи " на Елин Пелин и " Серафим " на Йовков за другарството, за отговорността към другия, за жертвата и нищожността на парите пред човешките взаимоотношения, за бедността, която не е порок; " Братчетата на Гаврош " на Смирненски - за нищетата и общественото страдалчество, за нямането и имането, за цената на живота; " Малкият принц " на Екзюпери - за всичко в този живот - от морално и духовно, до практическо и материално.
Седми клас - Бунтовните песни на Чинтулов, " На сбогуване " на Ботев, " Една българка " - за родината, смелостта, страха, избора, вярата, силата на волята; " Неразделни " на Славейков, " По беритба " на Елин Пелин и " По жицата " на Йовков - за смисъла и силата на живота, за ориста и превъзмогването на сложните обстановки, за любовта към другия и състраданието.
Осми клас - цялата гръцка митология, " Антигона " от Софокъл и Омировата " Илиада ", Бокачовия " Декамерон " и " Дон Кихот " на Сервантес - за комплицираните взаимоотношения сред хората и в фамилията, за обречеността, за възприятието на обърканост и вярата в личната мощ и задача, за превъзмогването на нещастия и взаимното възприятие на обща мощ, за " лудостта " и различността и тяхната мощ да трансформират нещата, да основават нови хоризонти и да дават вяра.
Девети клас - " Робинзон Крузо " на Даниел Дефо за оцеляването, когато си самичък и няма вяра. За значимия различен до теб. За излизането отвън всичко познато, чувството за неизбежност и връщането назад. " Майце си " и " Моята молитва ", Ботев - за персоналния избор и отговорност, за свободата да решаваш и да стоиш зад концепциите си, за божественото вътре у нас.
Десети клас - " Епопея на забравените " на Вазов за забравата на подвига и късата, неуслужлива човешка памет, която не помни героите си; " Гераците " на Пелин за фамилията като мощ и разпада на единството на хората, когато се изгуби духовната връзка за сметка на парите; " Зимни вечери " на Смирненски за бедността и потребността да не обръщаме взор от страданието на другите; " " Индже " и " Албена " на Йовков за несъвършенството на хората, в което се крие тяхната хубост, за шерването и признанието, за любовта над всичко, за прегрешението и неизбежното наказване, за възмездието, за разкаянието; " Тютюн " на Димитър Димов - за загубването на себе си по пътя на парите, за потъпкването на душата в името на облагата, за прегрешението като път към разпада и безконечната, неизбежна смърт; " Дърво без корен " на Хайтов за мястото на всеки, за привързаността към корените, за поколенията и техните неизбежни разлики, за съденето вместо другите.
Единайсти клас - тук са " Паисий " на Вазов - за това, което носим в историята си, за предаването от и на общността, за единството в духа и знанието; " Борба " на Ботев - е по какъв начин без това стихотворение един младеж ще знае какво е да гориш за една концепция, да не можеш да живееш, без да я отглеждаш у себе си и без да й се посветиш; " Андрешко " на Пелин - да оставиш бирника в блатото или да направиш каквото е по силите ти, с цел да спасиш човек в потребност, даже когато това е обезверен и неправилен ход; " Приказка за стълбата " на Смирненски - че златното сърце е договорката с дявола, който желае твоето, човешкото, тъй като то може да усеща, то е топло, то тупти, за дявола у всеки у нас, за лесния път и за трънливите решения; " Крадецът на праскови " от Емилиян Станев - за любовта към другия, към " врага ", за спонтанната обич, която не може да е грях, тъй като е същинска.
Дванайсти клас - Дебелянов, Фотев, Дубарова - за влюбването, за отдаването, за търсенето на другия у теб, за посвещението; " Спасова могила " на Пелин и бога, който също куца като дребното момченце, което е болно, тъй като богът е и човек, за вярата, която не умира, за преселването оттатък, за преходността и вечността; " Песента на колелетата " на Йовков за смисъла на работата ти, за мястото ти в общността, за това, което можеш да направиш за другите, за самооценката и цената на живота ти; " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков - за отричането от всичко земно, поради това непреходно, красиво, божествено, за благоговението пред хубостта и труда на някого, който живее напълно в негово име; " Потомка " на Багряна - за мощната жена, която може всичко (в библията тя може да роди бог); " Честен кръст " на Борис Христов - за самопреценката, за момента, в който осъзнаваш и понасяш личния си кръст по своята Голгота, за лишението, за отшелничеството, за отстраняването от суетата, за избора да изживееш живота си по този начин, както си решил....
Това е единствено част от творбите. Всяко едно от тях е там не просто като книжовен текст, а като мотив за размисъл, като основа на етическа полемика. С всеки воин, с всяка обстановка, с всеки пейзаж, стих или поанта.
Каква вяра, бе, хора?! Съберете децата, говорете им, разказвайте им ТЕЗИ истории, описали и основали скъпо творчество, срещайте ги с героите на днешните дни, създавайте им смисъл, провокирайте ги с с проблеми, в които да разсъждават, да пробват, да учат, да усещат и претърпяват. Пускайте им музика - там пък каква съкровищница по добродетели стои! Показвайте им картини и филми, водете ги в красиви здания, обяснявайте им архитектурни решения и стилове и за какво хората са умирали за това да си пазят постройките, музеите и библиотеките! Водете ги в домове за остарели хора, ангажирайте ги да оказват помощ в клиники, където има тежко заболели хора, не ги учете на книжни правила от една единствена доста остаряла, събирана книга, откакто не сте ги сложили в обстановки, където да се осъзнаят.
Добродетели се учат в живия живот, през образци, диалози и прекарвания. В учебно заведение има толкоз доста пътища към добродетелите, за какво решихте, че той е единствено един и минава под партахиля? А и цялото това неуместно, популистко решение, стоварено с много наставнически и напряко заповедно мъжкарски звук, щръкнал над днешната полемика, по никакъв начин, но по никакъв начин не се свързва с добродетели като примирение и доброта, не ли?
Погледнете през какво да научим децата да са положителни, почтени, виновни, състрадателни, обичащи и правилни в учебно заведение - има толкоз доста материал за това! Вижте ги тия деца, чуйте ги, опознайте ги! Ми вие им забранихте да питат за телата и желанията си, в този момент желаете да им натикате в главите и тамянено обучение по доброта. Няма да стане! И да го сложете това в образователната стратегия, то няма да проработи. А родителите следва да се вдигнат на митинг за тъпчене на правата, обезпечени от Българската конституция. Като това на свободно изповедание, мнение и съвест, да вземем за пример. Както и това, че не сме жители на религиозна, а на съвременна, световна страна, в която имат посланичество повече от една религии.
И още нещо - свободноизбираемия предмет " Религия " не е измежду избираните до момента. Защо ли? Защото за нищо не става. Защото е скучно и тегаво, тъй като е вмирисано и остаряло, тъй като от него ти става ужасно, когато си дете. Църквата ни нищо не е направила, с цел да приобщи децата по този начин, че те да желаят да я посещават и да имат вяра в доктрината й. Съзнавам добре, че това не е протестанство, но пък измислете нещо положително, в което децата да вземат участие, да са водещи. И като не ви харесват, пък не им се натрисайте - те отлично усещат това и тъкмо затова още повече няма да ви имат вяра.
----
* Текстът е оповестен във на авторката, откъдето го препечатваме с нейно единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




