Наградата за млад художник е основана за първи път през

...
Наградата за млад художник е основана за първи път през
Коментари Харесай

Изложба на номинираните художници: Награда за съвременно изкуство БАЗА 2023

Наградата за млад художник е учредена за първи път през 1990 година в Чехия от създателката на Фондацията за гражданско общество /САЩ/ Уенди Люерс по самодейност на Вацлав Хавел, оповестиха от Софийска градска художествена изложба /СГХГ/.

Днес тя съществува в 12 страни от Централна и Източна Европа , обединени в Международна мрежа за награди за млади художници YVAA /www.yvaawards.org/. Наградата се състои от двумесечен креативен престой в Residency Unlimited , Ню Йорк, както и от независима галерия в галерията на ИСИ-София . Спонсор на наградения е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк.

В България Наградата БАЗА е учредена през 2008 година по самодейност на Мария Василева и се провежда от Института за модерно изкуство – София и Фондация „ Едмонд Демирджиян “. От 2021 година Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ поддържа номинираните създатели с финансиране на плановете им. В състезанието вземат участие художници до 35 години. Жури с двугодишен мандат номинира сред четири и осем участници. Изложбата на определените създатели се организира в СГХГ. Победителят се афишира по време на откриването.

Изложба. Снимка: СГХГ

Носители на премията БАЗА до момента са: Рада Букова /2008/, Самуил Стоянов /2009/, Антон Терзиев /2010/, Викенти Комитски /2011/, Леда Екимова /2012/, Кирил Кузманов /2013/, Зоран Георгиев /2014/, Александра Чаушова /2015/, Димитър Шопов /2016/, Мартина Вачева /2017/, Мартин Пенев /2018/, Вълко Чобанов /2019/, Мария Налбантова /2020/, Марта Джурина /2021/, Красимира Буцева /2022/.

Членовете на журито на БАЗА за 2023 година са: Айлийн Дженг Линч, Васил Владимиров, Димитър Божков, Мариела Гемишева, Мария Налбантова и Мартина Йорданова.

Алина Папазова е родена в София през 1993 година, където живее сега. Работи в региона на керамиката и илюстрацията, като опитва и с доста други форми на образно изкуство. Има бакалавърска степен по „ Графика и илюстрация “ в Нов български университет, София, както и магистърска степен по „ Керамика и порцелан “, още веднъж в Нов български университет, където от 2020 година е хоноруван учител и докторант в компетентност „ Керамика “. Алина Папазова включва в изкуството си детайли, алегорично повлияни от разнообразни култури, от време на време трансформирани по комичен метод. Поставяйки се в подтекста на техния свят, който е диаметрално противопоставен на актуалния живот, тя изследва процеса на консолидираното им в личната си просвета.

Вероника Десова е родена през 1994 година във Варна. По настоящем живее и работи в Глазгоу, Англия. През 2018 година получава стипендия за пътешестване във Флоренция от Кралската шотландска академия. Това образува нейната художествена процедура и я насочва към проучване областите на живописта, фотографията, скулптурата и архитектурата.
Творбите ѝ постоянно се концентрират върху свойствената връзка сред пространствата, които обитаваме и телата ни, и методите, по които архитектурата и човешките фигури могат да се слеят посредством средствата на фотографията и живописта. Същевременно Вероника Десова проучва метафоричните паралели, които могат да бъдат направени сред морфологията на двете. Фотографията ѝ постоянно се концентрира върху ефимерните и ефирни аспекти на човешката фигура в придвижване, природата и светлината, посредством потреблението на мудна и двойна експозиция, замъгляване и ред други способи за деформация на изображението. Нейната живописна процедура изобразява процеса на струпване на патина под формата на картини и текстилни съоръжения посредством нереален, само че мощно хаптичен способ на показване, който има за цел да интерпретира текстурата на повърхността на кожата /или на фасада/ и взаимоотношението ѝ с околната среда и времето.

Виктор Петров е роден през 1991 година Израснал е в Плевен, България. В момента живее и работи в Берлин. Учил е в Университета за изкуство и дизайн в Хале, Германия, както и в Университета по изкуствата в Берлин, където през 2021 година приключва образованието си при проф. Моника Бонвичини. Неговата дипломна работа е отличена с премията UdK Art Prize, премията Ursula Hanke-Förster, както и със стипендията Karl Hofer. В работата си изследва връзката сред общественото, архитектурното и политическото тяло. Неговите съоръжения и статуи разкриват динамичностите на власт, вписани в обекти, структури и междуличностни връзки. Творческият развой на Виктор Петров се основава на научно изследване и се характеризира с тънък комизъм и отдаденост на материала. Начална точка на дълготрайните му планове са другите типове структурно принуждение и техните банализирани форми на демонстрация в всекидневието.

Ивелина Иванова е родена през 1995 година Тя е мултидисциплинарен актьор, основан в София. От 2014 до 2017 година учи и живее в Лондон, където работи в региона на пробната анимация и основава няколко късометражни кино лентата, приети от редица интернационалните фестивали. След завръщането си в София пренасочва креативната си активност към визуализациите в действително време, видео мапинга и интерактивните съоръжения. От 2018 година е част от екипа на „ Форматик “ – лаборатория за цифрови изкуства и поглъщащи среди. През 2022 година приключва магистратура по „ Дигитални изкуства “ в Националната Художествена Академия, София.

Калина Мавродиева е родена 1988 година в град Троян. В момента живее и работи в София. През 2014 година приключва магистърска степен по живопис в Национална художествена академия, София. През 2012 година специализира живопис в Академията за изящни изкуства Брера в Милано, Италия. От 2011 година насам показва работата си в независими и взаимни изложения, и взе участие в кураторски планове. През 2015 година Калина Терзиева е притежател на Награда на колекционерите в състезанието ESSL ART AWARD CEE 2015, като взе участие в изложбата Diversity of Voices в Музей за модерно изкуство ESSL, Австрия. През същата година по покана на кураторите Евгения Кикодзе и Антонио Джеуза взе участие в интернационалната галерия Softnorm в изложба Artplay, Москва. Следват изложбите: Внимание: прясна багра!, куратори: Мария Василева, Даниела Радева и Владия Михайлова, СГХГ, 2015; Арт старт, куратори: Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева, изложба Credo Bonum, София, 2018; Образ и сходство, Национална художествена изложба, София и Музей за модерно изкуство „ Зураб Церетели “, Тбилиси, 2019 година и други.През 2022г. година Калина Мавродиева показва изложбите След себе си с куратор Галина Декова в изложба “Васка Емануилова ” /СГХГ и Крачки в паметта в изложба Капана/ГХГ Пловдив. В началото на тази година е креативен резидент в Сите Ентернасионал дез Ар в Париж.

Мартиан Табаков е роден през 1992 година в София, където живее и твори. Занимава се с изобразително изкуство и работи в сферите на скулптурата, звуковия обект, рисунката и инсталацията. Завършва компетентност Скулптура в Националната художествена академия, София. Част е от креативното пространство БЕЛКА – Студио за тон и форма, където постоянно показва работите си под формата на отворени порти или групови изложения. Имал е независими изложения и е взел участие в голям брой групови изложения в България, Турция, Сърбия, Франция, Словакия, Австрия, Чехия. Взима присъединяване в театрални планове и е деен член на пост-пънк групата КАКЕ? По настоящем работи с Plus 359 Gallery, София.

Никола Грозданов е роден през 1988 година Живее и работи в София. Учи Изящни изкуства в университета Глиндор, Уелс, а през 2014 година приключва магистратура в катедра Стенопис към Национална Художествена Академия, София. От 2017 до 2021 година година живее и работи на остров Мурано, Венеция като технолог-леяр и съветник в студио за стъкло, занимаващо се тясно с производството на артистични статуи от стъкло и основаването на връзка сред обичайните венециански технологии и актуалното изкуство.
Никола Грозданов употребява техники като витраж, лято стъкло, фюзинг и ситопечат. Неговите творби са обществено и политически ориентирани, и употребяват главните свойства на стъклото, неговата бистрота и трошливост.

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР