Eто защо някои хора винаги закъсняват
Нагласяте тревога на телефона. Кълнете се (за следващ път), че ще тръгнете от къщи пет минути по-рано. Приготвяте всичко належащо от предната вечер. И след това, макар най-хубавите ви планове и старания, се появявате с половин час по-късно на срещата, в офиса или в час.
Изглежда безнадеждно: постоянно закъснявате, постоянно сте закъснявали за всичко и в никакъв случай няма да съумеете на никое място да стигнете в точния момент.
А може би това не сте вие – може би е сътрудникът ви, детето ви, сътрудника ви. Бихте се радвали да ги отучите от този табиет, само че то продължава толкоз дълго, че наподобява малко евентуално да се промени.
Но има вяра: проучвания върху вътрешния ни часовник демонстрират, че има способи този модел да се прекъсне вечно. Със сигурност, доста от аргументите за закъсненията имат връзка с мотивацията. Психоаналитиците могат да цитират аргументи като невротични саморазрушителни трендове или нарушаване в ранните стадии на развиване. Да, може казусът да се крие в характера, изключително в случай че не сте изключително усърден вид.
Но в случай че хроничното ви забавяне няма нищо общо нито с желанията, нито с личността ви? Може да бъде нещо напълно простичко като елементарно изправим когнитивен недостатък.
Според скорошно изследване на психолозите Емили Уолдън и Марк Макданиъл от Вашинготнския университет в Съединени американски щати, хроничното забавяне произтича, най-малко до известна степен, от нещо, известно като проспективна памет, обвързвана с времето (ППСВ) .
Уолдън и Макданиъл изследват този вид памет, като дават на участниците в проучването си несъмнено време, с цел да изпълнят дадена задача – задачата е сами да преценят времето си в хода на задачата, тъй че да съумеят да я завършат в точния момент. Участниците имат опция и да ревизират часовника, преди времето да изтече.
Може да помислите, че всеки би се възползвал от опцията да ревизира часовника , само че опитите са направени по този начин, че да е елементарно да забравите да се възползвате от тази тактика, тъй като сте заети със задачата си.
Ситуацията в опитите е аналогична на това, което се случва, когато сте погълнати в една активност, да вземем за пример да наваксате новините в обществените медии, и в същото време би трябвало да излезете от вкъщи, с цел да отидете на работа в точния момент. Мислете, че са минали единствено пет минути, когато в действителност са изтекли 20.
Хората, които са положителни в дилемите за ППСВ, изглежда умеят по-добре да контролират държанието си, обвързвано с регулиране на часовника, така че разчитат по-малко на личния си, евентуално не по този начин прецизен вътрешен часовник. Въпреки това, идването в точния момент зависи освен от сравняването на личния вътрешен часовник с този, който останалият свят употребява.
