Наемникът Димитър Ненчев е бил в Кандахар, Баграм, Кабул, Сомалия,

Наемникът Димитър Ненчев е бил в Кандахар, Баграм, Кабул, Сомалия, Йемен и Ирак. Години наред служи в армията, във Военна полиция, а по-късно работи като контрактор в едни от най-опасните точки в света. В новия епизод на „ Телеграфно подкастът “ той приказва за войната от вътрешната страна – за ракетните офанзиви, за страха, за хутите, сомалийските пирати и за моментите, в които оцеляването зависи от секунди.

„ Най-близо до гибелта съм бил може би по време на ракетните офанзиви, когато бяхме дислоцирани в летище Кандахар “, споделя Ненчев.

По думите му офанзивите против базата били непрекъснати. Той е в Афганистан през 2009, 2010 и 2011 година, когато служи в 13-а бронетанкова бригада. Част от задачите му минават в провинция Кандахар, в предна оперативна база „ Линдзи “.

Един от най-тежките моменти остава 24 януари 2010 година Тогава при ракетен обстрел са ранени четирима българи от контингента, а един от тях изпада в кома. Атаката съответствува с визитата на тогавашния министър на защитата Николай Младенов.

„ Това беше сполучлив за талибаните ракетен обстрел “, споделя Ненчев.

Той разказва по какъв начин са били изстреляни няколко ракети по едно и също време.

„ Има няколко ракетни офанзиви в еднакъв миг, т.е. талибаните изстрелват няколко ракети. Не знам за попадение отвън базата, само че имаше попадение непосредствено вътре в спалните пространства, където е българският контингент. “

По това време Николай Младенов се намира в друга част въз основата.

„ Николай Младенов беше на повече от 200 метра, той беше в изцяло обезопасена постройка. “

Ненчев споделя, че денем е бил част от екипа, който дава отговор за сигурността на министъра. Заедно със свои сътрудници е прикован към група от 68-а бригада „ Специални сили “.

„ Това го знам, тъй като ние бяхме дружно през целия ден на открито, бяхме във фермите Тарнак, Южен Кандахар, покрай Червената пустиня. “

Точно там, по думите му, се е намирал един от главните подготвителни лагери на Осама бин Ладен.

„ Там е бил главният лагер за подготовка на терористите на Осама бин Ладен и там са планувани атентатите на 11 септември. “

Сред най-напрегнатите интервали за Ненчев са и задачите край крайбрежията на Йемен. Той споделя за заплахата от набези на хути и за риска корабите да бъдат превземани.

„ Когато хутите заловен някой, непосредствено пред камера могат и да го убият. “

По думите му чувството за непрекъсната опасност не изчезва.

„ Замисля се много дали ще се разсъни заран, дали няма да бъде заловен. “

В този интервал става и отвличането на транспортен съд с български офицери на борда. Ненчев си спомня, че неговият екип е прекосявал край плавателния съд.

„ Точно когато беше похитен корабът с български офицери на борда, мисля, че първият офицер и капитанът бяха българи, ние минавахме около този транспортен съд и го виждахме. “

Корабът се е намирал в залива Камаран, покрай Ал Худейда в Северозападен Йемен.

„ Това, което си мислех, е, че се надявам българските моряци да не повторят случая с българските медици в Либия. “

Ненчев приказва и за напрежението вътре в самия Афганистан, в това число за случаи, при които заплахата идва от съюзнически сили.

Той споделя за случай през 2011–2012 година, когато афганистански боец открива огън по българска група в база „ Линдзи “.

„ Групата, която смени нашата в предна оперативна база Линдзи, през 2011-2012 година, афганистански боец откри огън по нашата група и един от членовете на тази група го простреля. “

След стрелбата българският военнослужещ е изместен в Кабул.

„ След това го дислоцираха да служи в Кабул. Преместиха го, с цел да няма акт на възмездие от страна на афганистанците. “

Ненчев дефинира това като превантивна мярка за сигурност.

През 2018 година той към този момент работи като контрактор в частна компания, охраняваща авиобаза Баграм – най-голямата американска военно-въздушна база в света по това време. Именно там се случва една от най-неочакваните обстановки в кариерата му – задържане от хора, свързани с Централно разузнавателно управление на САЩ.

„ Няколко българи бяхме арестувани от частна компания, която имаше договорни връзки с Централно разузнавателно управление на САЩ. “

По думите му компанията е работила по програмата Counter Intelligence Support Team, известна като CIST-7.

„ Нямахме никаква концепция за какво ни задържат. “

Ненчев допуска, че повода е обвързвана с вътрешни спорове и опит за промяна на управлението.

„ Предполагам, че заради вътрешни игри някакви, трябваше началството на компанията ни да бъде заменено. Нарочиха ни по някакви обвинявания, за които нямахме никаква визия. “

Той разказва обстановката като сцена от екшън филм.

„ Аз си отивам към спалните пространства и виждам трима от моите сътрудници арестувани по долни дрехи извън. “

Следват претърсвания и разпити.

„ Господа, които са контрактори към частна компания, която е подизпълнител на Централно разузнавателно управление на САЩ – пиещи енергийни питиета и играли доста Call of Duty – брадясали, с бронежилетки, цивилни, гледащи неприятно на кучета. Те правиха претършуване на стаите. “

Нищо не е намерено, а след няколко часа българите са освободени.

В диалога Ненчев споделя още за срещите си с хути и сомалийски пирати, за метода, по който се пазят корабите, и за бодливата тел по палубите, употребена като отбрана против набези в намерено море.