Надяваме се да не ни се случва никога, но ако

Надяваме се да не ни се случва в никакъв случай, само че в случай че бъдем нападнати от куче, е добре да сме готови със тактика. Първото главно предписание е в никакъв случай да не се паникьосваме, да не бягаме и да не вършим внезапни неконтролируеми придвижвания. Трябва да останем неподвижни, като заобикаляме зрителен контакт с животното и да се опитаме да го отпратим с къси команди със спокоен глас: " Не ", " Марш ".



Ако кучето не си тръгне, а вместо това ни нападна, при всички случаи би трябвало да запазим успокоение и да избегнем внезапни придвижвания - за животното те са сигнал, че сме " плячка " или че се опитваме да си играем с него. Добре е да намерим по-голям предмет (чанта, палто, някакъв багаж) който да държим сред себе си и кучето, с цел да разсеем вниманието му. Ако нямаме сходно нещо, най-добре да увием дреха към ръката си сред лакътя и китката, и да я употребяваме за отбрана. Ако животното ни захапе, един гръмък способ може да отслаби хватката му. Бившият морски тюлен Клинт Емерсън поучава да се опитаме да го стиснем за носа. Това ще го шокира и накара да отпусне челюсти.



Кучетата атакуват по две аргументи: или се усещат застрашени и знаят, че нападението е най-хубавата отбрана, или нещо в държанието ни ги е провокирало да считат, че може да получат премия, в случай че " си поиграят " с нас.