Надявах се, че най- после ще се случи.Доверих се и

Надявах се, че най- след това ще се случи.Доверих се и се поверявам на младежите - образовани, почтени, поредни, кардинални.
Но... в последно време надвива усета на нещо подмолно, скрито, подмолно.
Арогантността не е възторг, нито безпардонната шуробаджанащина- праволинейност.
Некомпетентност съчетана със самочувствие за елитарност.
CV- то не взема решение проблемите с цените, с бедността, камо ли проблемите в интернационален проект.

Зависимостите и намесата на непознати посолства няма да ни създадат по- значими.Напротив.
Суверенитет значи преди всичко почитание. А то не се реализира с поклони.
Сетивата ни са изострени съгласно средата и изискванията в които живеем.За индивида в дребното родопско селце без интернет имената на ръководещите не значат нищо. Гладът и студът дефинират оценката му, това че не може да си купи медикаменти и че няма по какъв начин да заплати тока за месеца.

За живеещите в огромния град ръководещите имат имена и лица. Слушаме обещания и несвързани пояснения и чакаме на ниска цена ток, увеличени пенсии, твърда позиция по българо- македонския въпрос и желанията на НАТО и Съединени американски щати, прокуратурата и така нататък В последна сметка обаче в края на месеца още веднъж стигаме до казуса по какъв начин ще платим ток и газ и за какво олиото към този момент е 5лв.
Тътен на отрицание...
И ще става все по- мощен.
А можеше да вземем за пример част от тези 33 млн лева бонуси за Национална агенция за приходите да се отдели нещичко за обществено слабите.
Някак си не е заслужено в края на годината някой / държавен служител/ да получи 10 хил, 50 хиляди и даже 700 хил.лв, а моята и твоята майка - 250лв. пенсия, нали?
Така не се прави в обществените страни.
Така не се прави в страните с най- високо равнище на беднотия.
Така не се прави с хора, работили 40 години за същата тази страна.
Така не се прави когато обичаш народа си повече от себе си и когато България значи Родина.

Румяна Ченалова, Facebook