Да говориш езика на китовете: Как AI успява да преведе гласа на дивата природа?
Надпреварата за разкодиране на езика на животните наподобява е в разгара си. А новата „ златна мина “ не е единствено в това, което споделят – а в звуците, песните и даже паузите в разговора сред разнообразни типове.
Преди към два века Чарлз Дарвин допуска, че човешкият език може да е почнал като реплика на птичите песни. Възможно е първите думи да са били форма на междувидово другарство. Сега, с помощта на генеративен изкуствен интелект, може би сме на прага още веднъж да се включим в този разговор, написа The Guardian.
Фондация Jeremy Coller афишира премия от 10 милиона $ за екипа, който пръв „ разкодира “ животинската връзка. А надпреварата към този момент тече с цялостна скорост.
Проекти по целия свят употребяват езикови модели и невронни мрежи, с цел да подредят, проучват и „ превеждат “ звуците, които животните издават, като най-често става въпрос за морски бозайници като китовете и делфините, чийто звуков език наподобява най-вече на нашия.
Проектът CETI (Cetacean Translation Initiative) проучва връзката на кашалотите – едни от най-шумните и обществени жители на океана.
Те беседват посредством „ коди “ – серия от извънредно бързи и точни кликвания, по 1/1000 от секундата всяко. Учените към този момент са разпознали сигнали, които може би отбелязват съответни човеци, граматически паузи и даже районни диалекти. Амбицията им е още до 2026 година хората да могат да схващат езика на китовете – и може би даже да го приказват.
Гугъл също не изостава от конкуренцията. Миналия месец компанията показа своята DolphinGemma – езиков модел, подготвен върху 40 години данни за делфини. Впечатляващ миг в историята на този план идва още през 2013 година, когато AI логаритъм разпознава клик, обвързван със саргасово водорасло – тон, който учените преди този момент са употребявали в образованието на същата група делфини. Смята се, че това е първото документирано „ вкарване “ на непозната дума в естествения речник на различен биологичен тип.
През ноември 2024 година учени в Аляска водят 20-минутен „ диалог “ с гърбат кит, на име Туейн, като употребяват повтарящи се вокализации, наречени „ whup/throp “.
Във Флорида делфин на име Зевс към този момент разграничава и имитира гласни звуци като А, Е, О и У. Сякаш освен ние се опитваме да проговорим езика на животните, само че и те се пробват да проговорят нашия.
Но какво към този момент ни споделят животните – и за какво не ги слушаме?
Изкуственият разсъдък може да ни помогне да преведем посланията на животните. Но не ни е необходим преводач, с цел да чуваме тишината. Когато кораловите рифове са здрави, те пулсират от живот – безусловно.
Звукът им е гальовен, само че компактен. А когато умират – настава безмълвие.
Морският звук, генериран от кораби, мини и сондажи, се е нараснал с към 3 децибела на десетилетие от 60-те години насам. А звуковият диапазон на актуалните сондажи съответствува тъкмо с честотата на песента на гърбатите китове.
Резултатът е налице: китовете просто не издават звуци. Доказано е, че на разстояние до 1.2 км от търговски транспортен съд, гърбатите китове стопират да пеят.
Можем ли в действителност да разберем какво значат звуците за тях?
Звукът е единствено една от формите на животинска връзка. Те поддържат връзка и посредством миризми, топлота, придвижвания и даже трептения. За ехолокиращи типове като китовете звукът е зрение, ориентировка, даже чувство за време и пространство. Немският еколог Якоб декор Юкскюл назовава тези затворени сетивни светове umwelten. Ако желаеме да разберем животните, би трябвало да влезем в техния umwelt. А тогава – дали няма и те да влязат в нашия?
Сравненията с извънземни не идват инцидентно. Проектът CETI припомня по име на SETI – института за търсене на извънземен разсъдък. Екип на SETI даже е взел участие в опита с гърбатия кит в Аляска. А повода е, че се допуска, че в случай че някой ден се свържем с извънземна цивилизация, диалогът ще е по-близък до общуването с кит, в сравнение с до превод на френски.
Във кино лентата Arrival от 2016 година лингвистката Луиз научава езика на извънземни същества, чието писмо няма граматическо време. Тя стартира да възприема действителността не линейно, а като целокупност – минало, настояще и бъдеще в едно. Сценарият употребява действителна езикова догадка – тази на Сапир-Уорф, съгласно която езикът оформя мисленето ни.
И може би изкуството не е надалеч от истината. В северна Австралия да вземем за пример, хората от Пормпурау не приказват за време като линейно придвижване напред, а като пространствено – от изток на запад. Това трансформира както речта, по този начин и усещането.
Песните на гърбатите китове не са елементарни звуци. Те се развиват с времето, минават през океаните и се подменят циклично в развой, който учените назовават „ гражданска война на песента “. Всяка нова ария изтрива остарялата. Представете си, в случай че Бийтълс бяха заличавали целия си азбучник с всяко ново парче.
Ако някой ден разберем тази музика, може би ще разберем и себе си една концепция по-добре. Защото въпросът не е дали можем да приказваме с животните, а дали сме подготвени да чуем какво тъкмо имат да ни кажат те.
Преди към два века Чарлз Дарвин допуска, че човешкият език може да е почнал като реплика на птичите песни. Възможно е първите думи да са били форма на междувидово другарство. Сега, с помощта на генеративен изкуствен интелект, може би сме на прага още веднъж да се включим в този разговор, написа The Guardian.
Фондация Jeremy Coller афишира премия от 10 милиона $ за екипа, който пръв „ разкодира “ животинската връзка. А надпреварата към този момент тече с цялостна скорост.
Проекти по целия свят употребяват езикови модели и невронни мрежи, с цел да подредят, проучват и „ превеждат “ звуците, които животните издават, като най-често става въпрос за морски бозайници като китовете и делфините, чийто звуков език наподобява най-вече на нашия.
Проектът CETI (Cetacean Translation Initiative) проучва връзката на кашалотите – едни от най-шумните и обществени жители на океана.
Те беседват посредством „ коди “ – серия от извънредно бързи и точни кликвания, по 1/1000 от секундата всяко. Учените към този момент са разпознали сигнали, които може би отбелязват съответни човеци, граматически паузи и даже районни диалекти. Амбицията им е още до 2026 година хората да могат да схващат езика на китовете – и може би даже да го приказват.
Гугъл също не изостава от конкуренцията. Миналия месец компанията показа своята DolphinGemma – езиков модел, подготвен върху 40 години данни за делфини. Впечатляващ миг в историята на този план идва още през 2013 година, когато AI логаритъм разпознава клик, обвързван със саргасово водорасло – тон, който учените преди този момент са употребявали в образованието на същата група делфини. Смята се, че това е първото документирано „ вкарване “ на непозната дума в естествения речник на различен биологичен тип.
През ноември 2024 година учени в Аляска водят 20-минутен „ диалог “ с гърбат кит, на име Туейн, като употребяват повтарящи се вокализации, наречени „ whup/throp “.
Във Флорида делфин на име Зевс към този момент разграничава и имитира гласни звуци като А, Е, О и У. Сякаш освен ние се опитваме да проговорим езика на животните, само че и те се пробват да проговорят нашия.
Но какво към този момент ни споделят животните – и за какво не ги слушаме?
Изкуственият разсъдък може да ни помогне да преведем посланията на животните. Но не ни е необходим преводач, с цел да чуваме тишината. Когато кораловите рифове са здрави, те пулсират от живот – безусловно.
Звукът им е гальовен, само че компактен. А когато умират – настава безмълвие.
Морският звук, генериран от кораби, мини и сондажи, се е нараснал с към 3 децибела на десетилетие от 60-те години насам. А звуковият диапазон на актуалните сондажи съответствува тъкмо с честотата на песента на гърбатите китове.
Резултатът е налице: китовете просто не издават звуци. Доказано е, че на разстояние до 1.2 км от търговски транспортен съд, гърбатите китове стопират да пеят.
Можем ли в действителност да разберем какво значат звуците за тях?
Звукът е единствено една от формите на животинска връзка. Те поддържат връзка и посредством миризми, топлота, придвижвания и даже трептения. За ехолокиращи типове като китовете звукът е зрение, ориентировка, даже чувство за време и пространство. Немският еколог Якоб декор Юкскюл назовава тези затворени сетивни светове umwelten. Ако желаеме да разберем животните, би трябвало да влезем в техния umwelt. А тогава – дали няма и те да влязат в нашия?
Сравненията с извънземни не идват инцидентно. Проектът CETI припомня по име на SETI – института за търсене на извънземен разсъдък. Екип на SETI даже е взел участие в опита с гърбатия кит в Аляска. А повода е, че се допуска, че в случай че някой ден се свържем с извънземна цивилизация, диалогът ще е по-близък до общуването с кит, в сравнение с до превод на френски.
Във кино лентата Arrival от 2016 година лингвистката Луиз научава езика на извънземни същества, чието писмо няма граматическо време. Тя стартира да възприема действителността не линейно, а като целокупност – минало, настояще и бъдеще в едно. Сценарият употребява действителна езикова догадка – тази на Сапир-Уорф, съгласно която езикът оформя мисленето ни.
И може би изкуството не е надалеч от истината. В северна Австралия да вземем за пример, хората от Пормпурау не приказват за време като линейно придвижване напред, а като пространствено – от изток на запад. Това трансформира както речта, по този начин и усещането.
Песните на гърбатите китове не са елементарни звуци. Те се развиват с времето, минават през океаните и се подменят циклично в развой, който учените назовават „ гражданска война на песента “. Всяка нова ария изтрива остарялата. Представете си, в случай че Бийтълс бяха заличавали целия си азбучник с всяко ново парче.
Ако някой ден разберем тази музика, може би ще разберем и себе си една концепция по-добре. Защото въпросът не е дали можем да приказваме с животните, а дали сме подготвени да чуем какво тъкмо имат да ни кажат те.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ