Надписът на мистите на Дионис е първият от периода след

„ Надписът на мистите на Дионис е първият от интервала след пагубното опустошение на Филипопол. Показва, че локалните хора не са изгубили вяра, че могат да възстановят града си. Това е най-силното обръщение на този монумент - обръщение на вярата и вярата в положително бъдеще ", описа пред „ Марица “ Николай Шаранков.

В надписа Дионис е наименуван „ предводителя " - фетиш, който е присъщ за Мала Азия и се появява и тук. Интересното е, че богът е наименуван Тракийския Дионис, а описът загатва за много комплицирано общество за осъществяване на мистерии.

Имаме две длъжности, които се срещат единствено на още едно място, и една, която не се среща на никое място другаде. Назначен е специфичен човек, който отговоря за ритуалното размесване на виното с вода. Тъй като в Античния свят е всекидневно виното да се разрежда с вода, това се прави в огромни съдове - кратери.

Длъжността, която за пръв път се среща, са двама души, които са разказани, че носят торбички. Има разнообразни благоприятни условия - може в тях да се държат свещени предмети. Също по този начин е допустимо, защото в този лист има персонажи, които очевидно пресъздават в ритуала овчари или кравари, те да носят торбички с храна и други неща.

Имаме персонаж, наименуван „ лидера с дряновата сопа “, което също може да се свърже с пастирския живот. Мистериите нормално разиграват епизоди от историите на божеството - в тази ситуация Дионис, акцентира Николай Шаранков.

Епиграфът е на мнение, че малоазийският фетиш към Дионис е разбъркан с тракийски ритуали. Сред имената на участниците личат тракийски имена. Тези мистериални общества са били в известна конкуренция, сходно на актуалния аналог с другите християнски църкви, където всички са християни, само че се отличават и се конкурират.

Всяко общество има за цел и да разпространява своята активност. Списъкът, който поклонниците на Дионис издигат, има и такава цел. Той е повдигнат незабавно след опустошаването на града. Филипопол е бил напълно опустошен и опожарен, хората не е имало къде да живеят, само че те издигат голяма бяла мраморна стела, в която споделят, че са се избавили с помощта на своя господ.

Сред мистите имаме офицер и двама бойци, които са били на специфична задача, които не са инцидентни хора, и това покачва престижа на обществото. Имаме и основен сановник на култа, който също е преподавател в мистериите. Той е доживотен сановник. Очевидно е доста почитан човек, с цел да му се даде пожизнена служба.

Според Шаранков всекидневно е управителните функционалности да имат мандат, те са свързани и с предоставяне на пари. За разлика от в този момент, в Античността жреците и обвързваните с разнообразни религиозни обреди финансират огромна част от мероприятия с персонални финанси. Така че това е голяма отговорност и този доживотен сановник е очевидно добре гарантиран финансово, с цел да може да поеме такава служба.

Този надпис уважава бога, само че е повдигнат и за успеха, здравето и безконечното просъществуване на императора. И трите неща са доста значими. Победата е значима, тъй като по това време в Римската империя има както външни набези, по този начин и съществени вътрешни брожения.

В интервала, преди на власт да дойдат почетените в надписа Валериан и Галиен, които са татко и наследник, императорите се сменят през няколко години, някои даже ръководят единствено по няколко месеца. Непрекъснато някъде в империята някой, най-често пълководец, се самообявява за император и потегля с поверените му легиони към Рим да утвърждава властта си.

Затова е доста значимо да се обезпечи благодарение на боговете победа на императора и здраве, несъмнено, точно поради честата промяна на императори. А това водело до промени в политиката, смени в администрацията и в провинциите, от които и самият Филипопол е потърпевш при нападението на готите.