Историята на най-бързия шивач в Пиринско направо ще ви остави без дъх
Надим Асфур – това е името на най-известния гражданин на гърменското село Крушево. Не е българин, сириец е. Идва от към този момент опустошения си роден град преди три години и половина. Бяга от войната, която тогава придобива застрашителни размери, написа Струма бг.
Тръгва за Германия с още 14 души, само че стига единствено до България. До Крушево. Семейство англичани го намира във Facebook и го настанява там. Той не съжалява, че е останал в България. Доволен е, че живее в Крушево, и си е намерил работа в локалния шивашки завод. Още при идването си е настанен в постройката на бившето учебно заведение в дребното родопско село. С помощта на всички съселяни той го облагородил и го направил годно за живеене. Има спалня, кухня и всички нужни условия за естествен живот.
„ Работя в завод. Работното време е положително. Нормални 8 часа. Хубаво е “, споделя пред „ Струма “ младият Надим и добавя, че може и по-добре да е.
„ Мечтата ми е да пребивавам в Германия, само че в този момент не мога да пътувам. Трябва да пребивавам в България пет години и след това съм свободен да отпътува “, споделя още 29-годишният сириец.
В съзнанието му се е запечатала една апокалиптична картина от войната в родината му – до момента в който той и фамилията му спят, над града им пада бомба.
„ Всичко беше в прахуляк. Кой умря, кой остана жив. В моя град, където живеех, няма никой към този момент. Иначе в Сирия имам родственици. Разхвърлени сме. Моята сестра също беше тук, само че се прибра в Сирия, тъй като нейният мъж по този начин желае “, продължава описа за тежката си орис Надим.
От една година обаче няма никаква информация за шурей му. Никой не знае какво се е случило с него.
Обяснява, че първоначално му е било извънредно мъчно. Най-напред го посрещнал Сабри Белянски. Тогава чужд млад мъж, само че в този момент най-хубавият му другар. Сабри Дори му дал да кара колата му. В началото редил каменни плочи (тикли), само че му се видяла сложна работата и по тази причина почнал да работи в цеха.
Първите няколко месеца живял дружно с британското семейство в каравана. След това към този момент се нанесъл в непрекъснатия си дом.
„ В Сирия съм шиел, знам какво е. Затова ми пристигна елементарно тук “, разяснява „ сирийският шивач “, както е прочут той измежду жителите на Крушево.
Наричат го по този начин поради бързината и сръчността му, с които би засрамил и някои от най-хубавите шивачки.
В кварталния хранителен магазин на дядо Алил 29-годишният Надим ни споделя за фамилията си. Баща му Джелал живеел дружно с него в България един месец. След това отпътувал за Германия, където прекарал още две години от живота си, само че му било доста мъчно и още веднъж се върнал в родината.
Майка му била болна и умряла преди три години. Има още четирима братя и три сестри. Единият от тях е в казарма към този момент шест години. Има още един брат и една сестра в Германия.
„ Искам да стане както преди. Да бъдем всички дружно. Но това към този момент е мъчно. Иска време. Много желая да седна с моите братя, моите сестри – мохабет, ястие, пиянство, само че ще е мъчно. Дано пристигна такова време “, не крие очакванията си той.
И в това време прави прогноза, че войната в родината му няма да свърши скоро. Според него тя трябвало да свърши още след първата година както е било в Иран и в Египет. В Сирия обаче военните дейности не престават седма година.
„ Баща ми е добре. Казва, че всичко е наред с него. Но към този момент е скъпо всичко. Не е като преди. Сирия е разграничена на две елементи – в едната е неприятно, в другата почти може да се живее “, споделя Надим Асфур.
Местните го приели обикновено. Като гражданин на Крушево продавачът в кварталното магазинче Алил Караасанов споделя за най-новия си съселянин:
„ В началото някои се опасяваха де, но го приехме като наш съселянин. Даже в този момент, в случай че тръгне или замине, ще е мъчно без него. Ние свикнахме с него и ще ни е мъчно като забележим, че си потегля. Не знам по какъв начин ще му е като замине, тъй като привикна тук “, споделя той.
В диалога ни се намеси и най-хубавият другар на сириеца – 24-годишният Сабри, който описа, че първоначално е имало хора, които са го отхвърляли, само че като видели по какъв начин се държи, незабавно се сприятелили с него. Сега той има стотици другари в цяла България.
След работа почива по час-два, пие кафе и потегля дружно със Сабри на следващото пътешестване. Двамата са чести гости на известни заведения за хранене в района.
Надим е мечтан посетител на всяко семейство в Крушево по време на религиозните празници Курбан и Рамазан Байрам. Чувства се добре сред локалните хора и не желае да напуща България.
Сега мечтае да придобие и българско поданство. Иска да пътува свободно. Към този миг обаче има някои спънки. Иначе има филантропичен статут на емигрант и е регистриран като гражданин на община Гърмен и село Крушево.
Тръгва за Германия с още 14 души, само че стига единствено до България. До Крушево. Семейство англичани го намира във Facebook и го настанява там. Той не съжалява, че е останал в България. Доволен е, че живее в Крушево, и си е намерил работа в локалния шивашки завод. Още при идването си е настанен в постройката на бившето учебно заведение в дребното родопско село. С помощта на всички съселяни той го облагородил и го направил годно за живеене. Има спалня, кухня и всички нужни условия за естествен живот.
„ Работя в завод. Работното време е положително. Нормални 8 часа. Хубаво е “, споделя пред „ Струма “ младият Надим и добавя, че може и по-добре да е.
„ Мечтата ми е да пребивавам в Германия, само че в този момент не мога да пътувам. Трябва да пребивавам в България пет години и след това съм свободен да отпътува “, споделя още 29-годишният сириец.
В съзнанието му се е запечатала една апокалиптична картина от войната в родината му – до момента в който той и фамилията му спят, над града им пада бомба.
„ Всичко беше в прахуляк. Кой умря, кой остана жив. В моя град, където живеех, няма никой към този момент. Иначе в Сирия имам родственици. Разхвърлени сме. Моята сестра също беше тук, само че се прибра в Сирия, тъй като нейният мъж по този начин желае “, продължава описа за тежката си орис Надим.
От една година обаче няма никаква информация за шурей му. Никой не знае какво се е случило с него.
Обяснява, че първоначално му е било извънредно мъчно. Най-напред го посрещнал Сабри Белянски. Тогава чужд млад мъж, само че в този момент най-хубавият му другар. Сабри Дори му дал да кара колата му. В началото редил каменни плочи (тикли), само че му се видяла сложна работата и по тази причина почнал да работи в цеха.
Първите няколко месеца живял дружно с британското семейство в каравана. След това към този момент се нанесъл в непрекъснатия си дом.
„ В Сирия съм шиел, знам какво е. Затова ми пристигна елементарно тук “, разяснява „ сирийският шивач “, както е прочут той измежду жителите на Крушево.
Наричат го по този начин поради бързината и сръчността му, с които би засрамил и някои от най-хубавите шивачки.
В кварталния хранителен магазин на дядо Алил 29-годишният Надим ни споделя за фамилията си. Баща му Джелал живеел дружно с него в България един месец. След това отпътувал за Германия, където прекарал още две години от живота си, само че му било доста мъчно и още веднъж се върнал в родината.
Майка му била болна и умряла преди три години. Има още четирима братя и три сестри. Единият от тях е в казарма към този момент шест години. Има още един брат и една сестра в Германия.
„ Искам да стане както преди. Да бъдем всички дружно. Но това към този момент е мъчно. Иска време. Много желая да седна с моите братя, моите сестри – мохабет, ястие, пиянство, само че ще е мъчно. Дано пристигна такова време “, не крие очакванията си той.
И в това време прави прогноза, че войната в родината му няма да свърши скоро. Според него тя трябвало да свърши още след първата година както е било в Иран и в Египет. В Сирия обаче военните дейности не престават седма година.
„ Баща ми е добре. Казва, че всичко е наред с него. Но към този момент е скъпо всичко. Не е като преди. Сирия е разграничена на две елементи – в едната е неприятно, в другата почти може да се живее “, споделя Надим Асфур.
Местните го приели обикновено. Като гражданин на Крушево продавачът в кварталното магазинче Алил Караасанов споделя за най-новия си съселянин:
„ В началото някои се опасяваха де, но го приехме като наш съселянин. Даже в този момент, в случай че тръгне или замине, ще е мъчно без него. Ние свикнахме с него и ще ни е мъчно като забележим, че си потегля. Не знам по какъв начин ще му е като замине, тъй като привикна тук “, споделя той.
В диалога ни се намеси и най-хубавият другар на сириеца – 24-годишният Сабри, който описа, че първоначално е имало хора, които са го отхвърляли, само че като видели по какъв начин се държи, незабавно се сприятелили с него. Сега той има стотици другари в цяла България.
След работа почива по час-два, пие кафе и потегля дружно със Сабри на следващото пътешестване. Двамата са чести гости на известни заведения за хранене в района.
Надим е мечтан посетител на всяко семейство в Крушево по време на религиозните празници Курбан и Рамазан Байрам. Чувства се добре сред локалните хора и не желае да напуща България.
Сега мечтае да придобие и българско поданство. Иска да пътува свободно. Към този миг обаче има някои спънки. Иначе има филантропичен статут на емигрант и е регистриран като гражданин на община Гърмен и село Крушево.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ