Когато дадена страна приеме еврото, винаги се обсъждат подробно очакваните

Когато дадена страна одобри еврото, постоянно се разискват в детайли предстоящите последствия за шерването на паричния суверенитет на страната. Това включва някои опасения, само че и предстоящи изгоди от приемането на еврото, като да вземем за пример обстоятелството, че потребителите могат да пътуват, а фирмите да търгуват в цяла Европа, без да се постанова да обменят пари.

Както при всяко разширение на еврозоната, обаче, присъединението на България води до институционални промени за Евросистемата. За резултатите за капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ) и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет на банката след присъединението на България към валутния съюз изясняват Дейвид Баез Сира, юридически консултант в ЕЦБ и Десислава Деянова от Българската национална банка, в взаимен разбор, на ЕЦБ.

Как присъединението на България се отразява на капитала на ЕЦБ?

ЕЦБ разполага със личен капитал, който ѝ разрешава да действа и да резервира финансовата си самостоятелност от политическо въздействие - принцип, който е категорично приет от Съда на Европейския съюз в решението по така наречен дело Banka Slovenije (централната банка на Словения, бел.ред.). Националните централни банки (НЦБ) в Европейски Съюз са единствените, които имат присъединяване в капитала на ЕЦБ.

Общият записан капитал на ЕЦБ в размер на 10,8 милиарда евро е разпределен сред всички НЦБ на Европейски Съюз. Делът на всяка НЦБ се пресмята от ЕЦБ въз основа на финансовия ключ, който отразява каузи на съответната страна членка в общото население и брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз.

Съгласно финансовия ключ делът на Българската национална банка (БНБ) в общата сума е 0,9783 %, което подхожда на 105,9 млн. евро. Такава беше обстановката даже преди страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година

Това, което обаче се промени на тази дата, е размерът на импортирания капитал на Българска народна банка, който тя е изплатила на ЕЦБ. Причината за това е, че НЦБ на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната са длъжни да заплащат единствено 3,75 % от общия си дял в капитала на ЕЦБ като принос към оперативните разноски на ЕЦБ. Това значи, че преди да се причисли към Евросистемата, България към този момент бе внесла малко под 4 млн. евро.

Когато се причисли към Евросистемата, Българска народна банка трябваше да заплати останалите 96,25 % от своя записан капитал, възлизащи на 101,9 млн. евро. В резултат на това, присъединението на България към Евросистемата усили общия размер на импортирания капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, като се изключи сумите, които шестте НЦБ от Европейски Съюз отвън еврозоната към момента не са длъжни да внесат.

Преди да се причисли към Евросистемата, Българска народна банка нямаше право да получава дял от разпределяемите облаги на ЕЦБ и не беше длъжна да финансира нейните загуби. Сега, като акционер в ЕЦБ, Българска народна банка има право на цялостния си дял от облагите на ЕЦБ, в сходство с финансовия ключ. Тя може също по този начин да бъде задължена да способства за покриването на загубите на ЕЦБ, в случай че Управителният съвет вземе такова решение, както е посочено в член 33.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ).

Освен това, Българска народна банка към този момент получава своя дял от приходите, генерирани посредством интервенции по паричната политика.

Освен че заплащат своя дял в капитала на ЕЦБ, националните централни банки от Евросистемата трансферират валутни запаси и способстват за запасите на ЕЦБ и обвързваните с тях хранителни запаси при присъединението си към Евросистемата.

Прехвърлянето на валутни запаси подсигурява, че ЕЦБ разполага с задоволителна ликвидност за осъществяване на възможни валутни интервенции. Вноските в запасите, от своя страна, спомагат за покриването на част от средствата, които ЕЦБ може да употребява за справяне с евентуалната реализация на опасности, изключително тези от финансов темперамент. В този подтекст, Българска народна банка трансферира валутни запаси на ЕЦБ съразмерно на своя дял в записания капитал.

Как се трансформира процесът на взимане на решения в ЕЦБ

Най-висшият орган за взимане на решения в ЕЦБ, Управителният съвет, дава отговор за определянето на паричната политика на централната банка. Още преди България да одобри еврото, шефът на Българска народна банка присъстваше на съвещанията на Общия съвет, който, наред с други неща, разглеждаше въпроси, свързани с приемането на еврото.

Сега, когато България е част от еврозоната, шефът Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и към този момент 21 шефове на националните централни банки от еврозоната. Постепенното разширение на еврозоната, а с това и възходящият брой на членовете на Управителния съвет, трансфораха вземането на решения в комплицирано логистично предизвикателство.

Не всички шефове имат право на глас при всяко решение. С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето стана значимо да се поддържат управляеми процесите на взимане на решения, тъй че значимите решения да могат да се вземат навреме.

За да се реализира това, Уставът на ЕСЦБ, който дефинира метода на действие на ЕЦБ, лимитира броя на членовете на Управителния съвет с право на глас до 21, когато броят на представителите на шефовете на НЦБ надвиши 18.

Когато Литва стана 19-тата страна, включила се към еврозоната през 2015 година, този предел беше доближат, заради което беше въведена нова система на ротационно право на глас. Съгласно тази система шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право на глас на всички съвещания на Управителния съвет. Всички останали членове на Управителния съвет - 21-те шефове на националните централни банки от еврозоната - си поделят останалите 15 гласа на инцидентен ротационен принцип, като от време на време не упражняват правото си на глас.

Някои шефове упражяванат правото си на глас по-рядко от други. За да се регистрира както относителният размер и икономическата тежест на техните страни, по този начин и значимостта на техните финансови центрове, шефовете са разграничени на две групи. Правото на глас във всяка група се редува всеки месец на инцидентен принцип.

Първата група се състои от шефовете на петте най-големи страни от еврозоната - понастоящем Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, които разполагат с четири гласа. Това значи, че всеки от тези шефове не упражнява правото си на глас един път на всеки пет месеца. Във втората група, включването на шефа на Българска народна банка значи, че останалите 11 гласа в този момент се разпределят сред 16 шефове, което усилва честотата, с която всеки шеф краткотрайно не упражнява правото си на глас.

Понастоящем четирима шефове не упражняват правото си на глас всеки месец. Независимо от ротацията на гласуването, всички членове на Управителния съвет имат право да участват на всички съвещания, да получават цялата документи и да упражняват правото си на изявление.

Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус. В този подтекст опцията да се показват причини и да се взе участие в полемиката може да бъде също толкоз значима, колкото и формалното право на глас.

В някои обстановки обаче се постанова да се организира официално гласоподаване. В тези случаи Управителният съвет взема решения с нормално болшинство. Това изключва решенията по избрани типове въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, финансовия ключ на НЦБ за присъединяване в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни запаси към ЕЦБ, разпределянето на паричните доходи, генерирани от НЦБ при осъществяването на функционалността на паричната политика, и разпределянето на облагите и загубите на ЕЦБ.

За тези решения гласовете в Управителния съвет се претеглят съгласно каузи на всяка НЦБ в импортирания капитал на ЕЦБ, до момента в който шестимата членове на Изпълнителния съвет имат нулева тежест на гласа. С включването на шефа на Българска народна банка в Управителния съвет, делът на Българска народна банка се прибавя към общата тежест на всички НЦБ от Евросистемата, което леко понижава относителната тежест на гласовете на останалите 20 НЦБ при тези решения на акционерите.

Когато дадена страна се причисли към еврозоната, публичното внимание нормално се концентрира върху въздействието върху новата страна членка. Но промени настъпват и зад кулисите. Внесеният капитал на ЕЦБ - и затова нейната конструкция на благосъстоятелност - се поправя всякога, когато страна членка на Европейски Съюз одобри еврото. Когато НЦБ се причисли към Евросистемата, системата за гласоподаване при вземането на решения от ЕЦБ се актуализира, с цел да се приспособи към новия член. Всеки път, когато еврозоната се уголемява, ЕЦБ също се развива.

*Мненията, изразени във всяка обява в блога на ЕЦБ, са на автора/авторите и не отразяват безусловно мнението на Европейската централна банка и Евросистемата. Мненията, изразени в тази обява, не могат да се поясняват като публична позиция на Българска народна банка.