Знамената на Съединението и байраците на Разидинението
Надеждата е последният ключ, който отваря вратата, съгласно Екзюпери. През 1885-а предците ни отвориха необятно вратата. И в погубената ни от тъмнини земя нахлу предчувствие за светлина - като независимост, разцвет, грамотност, блян, единение. Велики дни на помрачение и замайване.
После изгубихме ключа.
Малко са хората, които откриват формулата за персонален триумф, още по-малко -нациите. Дедите ни, със смъртоносния си инстинкт за независимост (изкристализирал през вековете като „ Свобода или гибел “), я откриха и записаха с думи елементарни: " Съединението прави силата ".
По тази формула направиха страна, опазиха я с кръв и развиха - с разум.
И историята им писа шестица още на Шести септември.
Те учеха с оптимизъм писмеността на държавността, до момента в който в Европата към този момент пишеха книги за нея. Те учеха аритметиката на демокрацията, до момента в който на Запад решаваха интегралните й уравнения.
И все пак лудите глави на нашите капитани побеждаваха мъдрите глави на техните генерали. И то освен на Сливница, а и години по-късно.
И след това изгубихме ключа. „ Съединението прави силата “ се трансформира в рецепта за триумф, само че рецептите са за нездрави общества, нуждаещи се от лекуване. Превърна се в надпис на входа на Народното събрание, което е в ремонт.
Съединението е в ремонт. Силата е в ремонт.
Превърна се в изтърбушена от смисли фраза, повтаряна от преповтарящите се мощни на деня, съединени от силата на келепира. Доволно властващи над чалгализираните маси, които могат да се обединят единствено на маса.
Изгубихме ключа. И след гръмовната победа на Съединението последваха разединения, продължили и до през днешния ден с упоритостта на поличба. Като изключим обединителните победи на бойното поле през 1912-а и на футболното - през 1994-та (както споделяше мой прочут експерт), юнашкото ни племе със зверска храброст се раздели на полуплемена: прослойки, съсловия, театрални випове, медийни видове, партизански и героичен бригади, социалистически вождове и буржоазен такива - по родова линия, босове, които влизат боси в политиката и излизат с обувки от крокодилска кожа, облени в предизборни крокодилски сълзи и със следизборна крокодилска захапка.
Тези полуплемена се самонадхитрят, самоподкупват, самоокраждат, самооправят и самообладават.
Изгубихме ключа и мъчно помръдваме от застоя, тъй като, с цел да потеглиш, би трябвало да включиш на първа скорост, само че няма по какъв начин, в случай че съединителят е разяден и ръждясал от корупция, злоба, завист и взаимна злоба. А опитите да пуснем BG колата по инерция или да я вържем за европейската лимузина, не престават с изменчив триумф.
Затова, почитайки Съединението с вдигнати флагове, би трябвало да означаваме и трагизма на разединението със свалени байраци. След формалните речи дано всеки самичък за себе си смъкна знамето. Да почетем с минута безмълвие героичен починалата концепция за обединяването на един народ.
И с минута безмълвие - вярата, последния ключ, който отваря вратата. И включва мотора, с цел да може постепенно да се придвижваме към онази международна автомагистрала, където някои нации пътуват на шеста скорост.
В това е вярата. А под знамената на Съединението постоянно можем да се надяваме.
После изгубихме ключа.
Малко са хората, които откриват формулата за персонален триумф, още по-малко -нациите. Дедите ни, със смъртоносния си инстинкт за независимост (изкристализирал през вековете като „ Свобода или гибел “), я откриха и записаха с думи елементарни: " Съединението прави силата ".
По тази формула направиха страна, опазиха я с кръв и развиха - с разум.
И историята им писа шестица още на Шести септември.
Те учеха с оптимизъм писмеността на държавността, до момента в който в Европата към този момент пишеха книги за нея. Те учеха аритметиката на демокрацията, до момента в който на Запад решаваха интегралните й уравнения.
И все пак лудите глави на нашите капитани побеждаваха мъдрите глави на техните генерали. И то освен на Сливница, а и години по-късно.
И след това изгубихме ключа. „ Съединението прави силата “ се трансформира в рецепта за триумф, само че рецептите са за нездрави общества, нуждаещи се от лекуване. Превърна се в надпис на входа на Народното събрание, което е в ремонт.
Съединението е в ремонт. Силата е в ремонт.
Превърна се в изтърбушена от смисли фраза, повтаряна от преповтарящите се мощни на деня, съединени от силата на келепира. Доволно властващи над чалгализираните маси, които могат да се обединят единствено на маса.
Изгубихме ключа. И след гръмовната победа на Съединението последваха разединения, продължили и до през днешния ден с упоритостта на поличба. Като изключим обединителните победи на бойното поле през 1912-а и на футболното - през 1994-та (както споделяше мой прочут експерт), юнашкото ни племе със зверска храброст се раздели на полуплемена: прослойки, съсловия, театрални випове, медийни видове, партизански и героичен бригади, социалистически вождове и буржоазен такива - по родова линия, босове, които влизат боси в политиката и излизат с обувки от крокодилска кожа, облени в предизборни крокодилски сълзи и със следизборна крокодилска захапка.
Тези полуплемена се самонадхитрят, самоподкупват, самоокраждат, самооправят и самообладават.
Изгубихме ключа и мъчно помръдваме от застоя, тъй като, с цел да потеглиш, би трябвало да включиш на първа скорост, само че няма по какъв начин, в случай че съединителят е разяден и ръждясал от корупция, злоба, завист и взаимна злоба. А опитите да пуснем BG колата по инерция или да я вържем за европейската лимузина, не престават с изменчив триумф.
Затова, почитайки Съединението с вдигнати флагове, би трябвало да означаваме и трагизма на разединението със свалени байраци. След формалните речи дано всеки самичък за себе си смъкна знамето. Да почетем с минута безмълвие героичен починалата концепция за обединяването на един народ.
И с минута безмълвие - вярата, последния ключ, който отваря вратата. И включва мотора, с цел да може постепенно да се придвижваме към онази международна автомагистрала, където някои нации пътуват на шеста скорост.
В това е вярата. А под знамената на Съединението постоянно можем да се надяваме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ