НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА е родена на 3 ноември 1944 година Завършва френска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като редактор в литературния бюлетин към Съюза на българските писатели и във в. " Български публицист ". Води телевизионното предаване за литература " На ти с Надежда Захариева ". От 2005 до 2009 година е замeстник-министър на културата. Автор е на стотици стихотворения, 20 стихосбирки и три романа. По нейни стихове са написани десетки известни песни. Нейни творби са преведени на британски, френски и словашки език. Носител е на премията " Христо Г. Данов " за повсеместен принос към българската книжовна просвета. Член е на Съюза на българските писатели.
Името на Надежда Захариева непроменяемо се свързва с името на поета Дамян Дамянов, с който дружно са семейство 35 години до гибелта му. Имат три деца.
Надежда Захариева напусна този свят на 8.07.2026 г.
Поклон пред паметта й!
ПРИЧАСТИЕ
На себе си ли промених,
или пък себе си открих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях доскоро.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел -
от туй, което й тежи,
да се избави, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът приет не е ли грях?
Грехът мечтан, но несторен
и неизречен, не е ли боязън,
само че не от Бог, а - от позора?
А кротостта ми - капак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен плам и лед, светлик и мрак...
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но усещам, като че ли, знак загадъчен
стих след стих да се раздам,
додето стихна най-сетне.
Името на Надежда Захариева непроменяемо се свързва с името на поета Дамян Дамянов, с който дружно са семейство 35 години до гибелта му. Имат три деца.
Надежда Захариева напусна този свят на 8.07.2026 г.
Поклон пред паметта й!
ПРИЧАСТИЕ
На себе си ли промених,
или пък себе си открих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях доскоро.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел -
от туй, което й тежи,
да се избави, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът приет не е ли грях?
Грехът мечтан, но несторен
и неизречен, не е ли боязън,
само че не от Бог, а - от позора?
А кротостта ми - капак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен плам и лед, светлик и мрак...
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но усещам, като че ли, знак загадъчен
стих след стих да се раздам,
додето стихна най-сетне.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




