Над половината от българите - 53% се определеят като религиозни,

Над половината от българите - 53% се определеят като религиозни, а 9% като атеисти, без значение дали посещават религиозни институции или не. Това демонстрира изследване на Галъп интернешънъл, извършено в 61 страни. 
Две трети от популацията на света се дефинират като религиозни, като болшинството по света счита, че има и живот след гибелта.
Повечето хора имат вяра, че има велика мощ оттатък нашите разбирания -Бог, а религиозните вярвания са повляни най-много от образованието, възрастта и персоналния приход. Мнозинството по света счита, че има и живот след гибелта, като множеството респонденти се съгласят, че има пъкъл и парадайс - 59%
Близо една трета (29%) от българите споделят за себе си, че не се дефинират като религиозни хора, а съгласно изследването 9% са атеисти.  Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
В България 42% не имат вяра в Рая, 32% споделят, че имат вяра, а 21% не са сигурни. По отношение на вярата в съществуването на Ада, резултатите са сходни - 43% не имат вяра, 39% имат вяра, а 22% не са сигурни.
Обществото ни е измежду умерено религиозните, съгласно проучването. Българите са по-скоро скептици, само че в последните няколко години има известна динамичност. България е по-скоро в средата на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни.
България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства.
Общите данни демонстрират, че две трети от всички страни споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Атеистите са 10%, съгласно изследването. 
Според проучването възрастта, приходите и образованието са измежду най-важните индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и степента на образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. 
В най-малка степен вярващи са хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания, с дялове от към 40% потвърждаващи, че са религиозни. 
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.