Афис: Кризата в Сирия изостря българските страхове
Над половината (55%) от пълнолетните жители са на мнение, че напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства . Това демонстрират данните от последното национално представително проучване на Агенция „ Афис “. На противоположното мнение, че напрежението ще спадне, са едвам 17%. Още 30% считат, че градусът на напрежението ще се резервира на настоящето равнище.
" Изследователската ни процедура потвърждава, че повече от събитията във вътрешния и интернационалния живот се осмислят през призмата на трайни настройки в по-продължителен интервал от време. Макар и рядко обаче, има събития, които имат незабавен резултат, и водят до основни промени в публичните настроения и ориентации. Такова събитие преди време беше войната в някогашна Югославия. Такова събитие е и настоящето развиване на рецесията в Сирия, която опълчи двете международни суперсили – Съединени американски щати и Русия – една против друга. Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в гореща, се изострят ", показват от " Афис ".
Наистина, интервалът на осъществяване на проучването съответства с американските ракетни удари над Сирия, които сътвориха риск спорът сред Съединени американски щати и Русия да навлезе в неуправляема серпантина на „ нахлуване – отговор на нападението – отговор на отговора “. В този смисъл водачите на двете суперсили си размениха остри закани. Русия заплаши, че ще прихваща американските ракети и ще унищожи платформите, от които са изстреляни, а реакцията на Съединени американски щати беше не по-малко твърда – „ Готви се, Русия, тъй като ще долетят нови ракети – хубави и умни “. Мнозина наблюдаващи съпоставиха протичащото се с Кубинската ракетна рецесия от 1962 година, когато светът бе на ръба на нуклеарно самоизтребление.
" Няма народ по света, който да не изтръпне при сходна замяна на закани за въоръжен конфликт. Не прави изключение и публичното мнение в България. На въпроса „ Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? “, 44% дават отговор, че „ основно Западът “ желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – „ основно Русия “. Необичайно високият дял на хора, затруднени да избират всред три логичен разновидността, може да се изясни единствено с тревожна комплицираност ", прецизират от организацията.
В медиите тече политически спор за това, би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили и в случай че да, чия страна и какъв брой уверено да го направи. Какво мислят жителите на България? Картината е: на въпроса, „ Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? “, изрично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „ Възможно най-неутрална “. Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
Трябва да се подчертае, че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното (цитираме обява от 2017 година - бел. ред.): 38% от интервюираните в 30 страни считат „ силата и въздействието на Съединени американски щати “ за „ водеща опасност “ за личната си страна, а 24% – за „ дребна опасност “. Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният спор протичат в правата сред отговорите само на въпроса – би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили? Този спор е затворен в паниките на едвам 11% от българските жители и не се приближава даже и на половин крачка до преобладаващите публични страхове и настроения.
Влияе ли протичащото на интернационалната сцена на вътрешнополитическите настройки и ориентации? Отговорът е и не, и да. Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Обединените патриоти. Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази позиция разгорещената замяна на реплики сред президента и водача на парламентарното болшинство наподобява на свада сред Давид и Голиат.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и..., колкото ненадейно да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада, установяват от социологическата организация.
Всичко това надали може да се пояснява като изненада. Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема „ Скрипал “. С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова ѝ привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната.
В частност съветските благосклонности нито понижават, нито се усилват, само че за сметка на това бележат значителен растеж антизападните настроения.
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството. Уместно е да напомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в някогашна Югославия, в първия миг реакцията на народа бе сближение към държавното управление на Иван Костов, доверието в който набъбна и продължи да пораства досега, в който той позволи въздушен кулоар за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него внезапно се срина и получи израз в съкрушителната загуба на Съюз на демократичните сили на кметските избори в края на 1999 година
Критичните обстановки постоянно катализират от дълго време назрял поврат в политическите настройки сред хайлайф и народ. Очевидно с повишаването на интернационалното напрежение сходни обстановки ще зачестяват. С други думи, въздействието на сходни рецесии е толкоз изразително, че при едно или друго развиване на обстановката и най-много на смяна в позицията на българската страна, това може да докара до значително пренареждане на сегашните съотношения сред политическите сили, означават още от " Афис ".
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение на Агенция „ Афис “, осъществено в интервала 13-17 април 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1021 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права.
" Изследователската ни процедура потвърждава, че повече от събитията във вътрешния и интернационалния живот се осмислят през призмата на трайни настройки в по-продължителен интервал от време. Макар и рядко обаче, има събития, които имат незабавен резултат, и водят до основни промени в публичните настроения и ориентации. Такова събитие преди време беше войната в някогашна Югославия. Такова събитие е и настоящето развиване на рецесията в Сирия, която опълчи двете международни суперсили – Съединени американски щати и Русия – една против друга. Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в гореща, се изострят ", показват от " Афис ".
Наистина, интервалът на осъществяване на проучването съответства с американските ракетни удари над Сирия, които сътвориха риск спорът сред Съединени американски щати и Русия да навлезе в неуправляема серпантина на „ нахлуване – отговор на нападението – отговор на отговора “. В този смисъл водачите на двете суперсили си размениха остри закани. Русия заплаши, че ще прихваща американските ракети и ще унищожи платформите, от които са изстреляни, а реакцията на Съединени американски щати беше не по-малко твърда – „ Готви се, Русия, тъй като ще долетят нови ракети – хубави и умни “. Мнозина наблюдаващи съпоставиха протичащото се с Кубинската ракетна рецесия от 1962 година, когато светът бе на ръба на нуклеарно самоизтребление.
" Няма народ по света, който да не изтръпне при сходна замяна на закани за въоръжен конфликт. Не прави изключение и публичното мнение в България. На въпроса „ Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? “, 44% дават отговор, че „ основно Западът “ желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – „ основно Русия “. Необичайно високият дял на хора, затруднени да избират всред три логичен разновидността, може да се изясни единствено с тревожна комплицираност ", прецизират от организацията.
В медиите тече политически спор за това, би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили и в случай че да, чия страна и какъв брой уверено да го направи. Какво мислят жителите на България? Картината е: на въпроса, „ Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? “, изрично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „ Възможно най-неутрална “. Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
Трябва да се подчертае, че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното (цитираме обява от 2017 година - бел. ред.): 38% от интервюираните в 30 страни считат „ силата и въздействието на Съединени американски щати “ за „ водеща опасност “ за личната си страна, а 24% – за „ дребна опасност “. Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният спор протичат в правата сред отговорите само на въпроса – би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили? Този спор е затворен в паниките на едвам 11% от българските жители и не се приближава даже и на половин крачка до преобладаващите публични страхове и настроения.
Влияе ли протичащото на интернационалната сцена на вътрешнополитическите настройки и ориентации? Отговорът е и не, и да. Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Обединените патриоти. Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази позиция разгорещената замяна на реплики сред президента и водача на парламентарното болшинство наподобява на свада сред Давид и Голиат.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и..., колкото ненадейно да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада, установяват от социологическата организация.
Всичко това надали може да се пояснява като изненада. Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема „ Скрипал “. С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова ѝ привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната.
В частност съветските благосклонности нито понижават, нито се усилват, само че за сметка на това бележат значителен растеж антизападните настроения.
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството. Уместно е да напомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в някогашна Югославия, в първия миг реакцията на народа бе сближение към държавното управление на Иван Костов, доверието в който набъбна и продължи да пораства досега, в който той позволи въздушен кулоар за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него внезапно се срина и получи израз в съкрушителната загуба на Съюз на демократичните сили на кметските избори в края на 1999 година
Критичните обстановки постоянно катализират от дълго време назрял поврат в политическите настройки сред хайлайф и народ. Очевидно с повишаването на интернационалното напрежение сходни обстановки ще зачестяват. С други думи, въздействието на сходни рецесии е толкоз изразително, че при едно или друго развиване на обстановката и най-много на смяна в позицията на българската страна, това може да докара до значително пренареждане на сегашните съотношения сред политическите сили, означават още от " Афис ".
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение на Агенция „ Афис “, осъществено в интервала 13-17 април 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1021 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ