Държавата е загубила над 3 800 дка крайбрежна ивица
Над една четвърт от крайбрежната плажна линия на България е минала в ръцете на частни притежатели в очевидно нарушаване на Конституцията. Това се показва в разбор на сдружението " Зелени закони ". Инициативата упорства за незабавни ограничения и промени в законодателството, които да възстановят държавната благосъстоятелност върху крайбрежната плажна линия и да предотвратят бъдещи непозволени практики.
Според събраните от " Зелени закони " данни в България към 2024 година съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се имат от частни лица и общини. Постепенно огромна част от тези територии се урбанизира, като посредством общи и подробни устройствени проекти общините са позволили 1026 декара да могат да се застрояват.
Частна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко от тях са на практика частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по величина - този в Шкорпиловци - е частна благосъстоятелност над 60%. 81% от " Аркутино " също не са държавна благосъстоятелност, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху елементи от други известни плажове у нас - например 10,9% от плаж " Харманите " в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж " Смокините " - север, 33,5% от " Смокините " - юг, 41,9% от плажа на къмпинг " Градина ", 31,3% от плаж " Батовски " в Кранево.
Природозащитниците считат, че е допустимо покупко-продажбите да се нападат в съда или да се направи смяна в законите, която да засяга актовете и покупко-продажбите, довели до частна благосъстоятелност върху крайбрежната плажна линия.Крайбрежната плажна линия се дефинира за изключителна държавна благосъстоятелност в признатата през 1991 година Конституция, напомнят " Зелени закони ". Любопитно е, че до тогава терминът " крайбрежна плажна линия " е употребен единствено в Закона за здравето като курортен запас и за нея е било отговорно Министерството на здравеопазването.
И след приемането на новата Конституция, дълги години плажната линия остава без ясно определение. Определение на това що е то крайбрежна плажна линия се появява чак през 2005 година, само че се обвързва с метода на трайно прилагане - за рекреационни цели. Това разрешава на Министерски съвет и Министерство на регионалното развитие да деактуват огромни елементи от някои плажове, тъй като те не са имали такова предопределение, а някакво друго - да вземем за пример предпазени територии и така нататък, като по подобен метод ги включат в стопанския оборот и страната стартира да ги заменя и продава. Имотите са избрани като пасища, други аграрни земи или гори. Най-известна е договорката с продажбите и заменките на гори на територията на някогашната предпазена околност Камчийски пясъци, почнала единствено три месеца измежду приемането на закона.
Според събраните от " Зелени закони " данни в България към 2024 година съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се имат от частни лица и общини. Постепенно огромна част от тези територии се урбанизира, като посредством общи и подробни устройствени проекти общините са позволили 1026 декара да могат да се застрояват.
Частна благосъстоятелност се открива в 41 плажа, като няколко от тях са на практика частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по величина - този в Шкорпиловци - е частна благосъстоятелност над 60%. 81% от " Аркутино " също не са държавна благосъстоятелност, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху елементи от други известни плажове у нас - например 10,9% от плаж " Харманите " в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж " Смокините " - север, 33,5% от " Смокините " - юг, 41,9% от плажа на къмпинг " Градина ", 31,3% от плаж " Батовски " в Кранево.
Природозащитниците считат, че е допустимо покупко-продажбите да се нападат в съда или да се направи смяна в законите, която да засяга актовете и покупко-продажбите, довели до частна благосъстоятелност върху крайбрежната плажна линия.Крайбрежната плажна линия се дефинира за изключителна държавна благосъстоятелност в признатата през 1991 година Конституция, напомнят " Зелени закони ". Любопитно е, че до тогава терминът " крайбрежна плажна линия " е употребен единствено в Закона за здравето като курортен запас и за нея е било отговорно Министерството на здравеопазването.
И след приемането на новата Конституция, дълги години плажната линия остава без ясно определение. Определение на това що е то крайбрежна плажна линия се появява чак през 2005 година, само че се обвързва с метода на трайно прилагане - за рекреационни цели. Това разрешава на Министерски съвет и Министерство на регионалното развитие да деактуват огромни елементи от някои плажове, тъй като те не са имали такова предопределение, а някакво друго - да вземем за пример предпазени територии и така нататък, като по подобен метод ги включат в стопанския оборот и страната стартира да ги заменя и продава. Имотите са избрани като пасища, други аграрни земи или гори. Най-известна е договорката с продажбите и заменките на гори на територията на някогашната предпазена околност Камчийски пясъци, почнала единствено три месеца измежду приемането на закона.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ