Абсурд: 93 милиарда отлежават в депозити, а лихвите - нулеви
Над 93 милиарда лв. са насъбрани в банковите депозити на българските семейства, само че тези пари не носят приходи поради нулевите лихви и се обезценяват от инфлацията. Въпреки това единствено 8% от българите се вземат решение да влагат, до момента в който европейската междинна е 24%, демонстрират данни от социологическо изследване на организация " Тренд ".
Причината за тази консервативна настройка лежи в българската логика на психиката и горчивия исторически опит от банкови рецесии и финансови пирамиди през 90-те години на предишния век. Традиционно българинът постоянно е бил " оцеляващ ", разплащал се е със злато и земи, а в случай че е спестявал - криел е парите в тайници и ги е закопавал в двора.
Наследството от рецесиите
Днес 40-60-годишните са главните спестители в България. Те наследиха недоверието от родителите си, които претърпяха хиперинфлацията от 90-те години, фалирането на огромна част от банковата система и финансовите пирамиди, в които " изгоряха " парите на стотици хиляди българи.
" Помня сложните времена - няколкото рецесии, през които минахме в края на 80-те и през 90-те години, хиперинфлацията, фалирането на по-голямата част от банковата система ", споделя един от създателите в разбора.
Младите в дългова серпантина
От друга страна, младите генерации са се трансформирали в консуматори на заеми. Статистиката на Камарата на частните правосъдни реализатори демонстрира, че над 120 хиляди младежи имат просрочени отговорности и са стигнали до процедура на наложително осъществяване.
Много работещи младежи под 30 години са изтеглили няколко заема, като по-голямата част от заплатата им отива за изплащането им. Тази наклонност, отчетлива в Съединени американски щати, стартира да се следи и в България.
Депозитите като леговище
Депозитът в банка остава най-масовата форма на икономисване у нас - цели 83% съгласно " Тренд ". Българите имат вяра на постоянните финансови институции и избират да си държат парите там, даже да не им носят нищо, вместо да влагат и вероятно да изгубят средствата си.
В последните години на 100 лв. в банка действително остават към 70 лв. поради обезценяването от инфлацията, само че хората избират тази сигурност пред риска от инвестиции.
Инвестиционните благоприятни условия остават неизползвани
Само 8% от българите влагат, макар че през днешния ден вложението става все по-лесно и налично. Може да се влага даже с 50 лв. в индексни фондове или акции - нещо невероятно преди години. Достъпът до информация също е безграничен с помощта на интернет технологиите.
Българите обичайно купуваме жилища, земя, непозната валута, а единствено 5% избират капиталовото злато. Жилищната благосъстоятелност обаче не носи средства - статистиката демонстрира, че по-голямата част от закупените жилища стоят празни и не са на пазара.
Прогнози за бъдещето
Експертите предизвестяват, че България може да тръгне по пътя на западните общества - от ден на ден хора ще икономисват по-малко и ще живеят назаем. Темповете на напредък на кредитирането ще се усилват и страната рискува да се трансформира в нация от крайни потребители без спестявания и с още по-малко пари за вложение.
Според разбора всеки 100 лв., които държим в банка, са се обезценили с над 30 % през последните години заради инфлацията. При това положение депозитите ще стартират да понижават, както се случи по време на пандемията, когато влоговете до 5000 лв. внезапно понижиха.
Причината за тази консервативна настройка лежи в българската логика на психиката и горчивия исторически опит от банкови рецесии и финансови пирамиди през 90-те години на предишния век. Традиционно българинът постоянно е бил " оцеляващ ", разплащал се е със злато и земи, а в случай че е спестявал - криел е парите в тайници и ги е закопавал в двора.
Наследството от рецесиите
Днес 40-60-годишните са главните спестители в България. Те наследиха недоверието от родителите си, които претърпяха хиперинфлацията от 90-те години, фалирането на огромна част от банковата система и финансовите пирамиди, в които " изгоряха " парите на стотици хиляди българи.
" Помня сложните времена - няколкото рецесии, през които минахме в края на 80-те и през 90-те години, хиперинфлацията, фалирането на по-голямата част от банковата система ", споделя един от създателите в разбора.
Младите в дългова серпантина
От друга страна, младите генерации са се трансформирали в консуматори на заеми. Статистиката на Камарата на частните правосъдни реализатори демонстрира, че над 120 хиляди младежи имат просрочени отговорности и са стигнали до процедура на наложително осъществяване.
Много работещи младежи под 30 години са изтеглили няколко заема, като по-голямата част от заплатата им отива за изплащането им. Тази наклонност, отчетлива в Съединени американски щати, стартира да се следи и в България.
Депозитите като леговище
Депозитът в банка остава най-масовата форма на икономисване у нас - цели 83% съгласно " Тренд ". Българите имат вяра на постоянните финансови институции и избират да си държат парите там, даже да не им носят нищо, вместо да влагат и вероятно да изгубят средствата си.
В последните години на 100 лв. в банка действително остават към 70 лв. поради обезценяването от инфлацията, само че хората избират тази сигурност пред риска от инвестиции.
Инвестиционните благоприятни условия остават неизползвани
Само 8% от българите влагат, макар че през днешния ден вложението става все по-лесно и налично. Може да се влага даже с 50 лв. в индексни фондове или акции - нещо невероятно преди години. Достъпът до информация също е безграничен с помощта на интернет технологиите.
Българите обичайно купуваме жилища, земя, непозната валута, а единствено 5% избират капиталовото злато. Жилищната благосъстоятелност обаче не носи средства - статистиката демонстрира, че по-голямата част от закупените жилища стоят празни и не са на пазара.
Прогнози за бъдещето
Експертите предизвестяват, че България може да тръгне по пътя на западните общества - от ден на ден хора ще икономисват по-малко и ще живеят назаем. Темповете на напредък на кредитирането ще се усилват и страната рискува да се трансформира в нация от крайни потребители без спестявания и с още по-малко пари за вложение.
Според разбора всеки 100 лв., които държим в банка, са се обезценили с над 30 % през последните години заради инфлацията. При това положение депозитите ще стартират да понижават, както се случи по време на пандемията, когато влоговете до 5000 лв. внезапно понижиха.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ